О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 399
С., 26.04.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№1389 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №876 от 18.06.10г. по гр.д.№1200/10г. на П. окръжен съд, след частична отмяна на решение №61 от 06.01.10г. по гр.д.№3789/08г. на П. районен съд, е допусната делба на нива от 11,988 дка в землището на[населено място], общ.Р., между съсобственици и при квоти: 11/32 ид.части за И. К. Н. и по 7/32 ид.части за Бонка Б. Н., М. Б. Н. и Д. Б. Н., както и делба на УПИ V-344 от кв.47 по плана на[населено място], при квоти 3/6 за И. К. Н. и по 1/6 за Бонка Н., М. Н. и Д. Н..
Въззивният съд е приел, че страните по делото са наследници на Б. И. Н. – съответно преживяла съпруга и три деца. Наследодателят е получил собствеността върху спорната нива при делба от 1998г., при която е уговорено изплащане на сумата от 100000лв. за уравнение на дела на съделителката М. К., затова негово лично имущество е само ? ид.части от нивата, а за ? ид.част от нея е възникнала съпружеска имуществена общност. По отношение на урегулирания поземлен имот е прието, че 1/3 ид.част от него е лично имущество на наследодателя, а другите 2/3 ид.части са придобити по време на брака на наследодателя и съпругата му И. Н. посредством давностно владение и са се включили в съпружеската имуществена общност. Квотите на съсобственост в двата имота са определени при отчитане на получения от съпругата И. Н. дял от прекратената имуществена общност в тези имоти.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от дъщерята Бонка Н.. В жалбата не се съдържат конкретни оплаквания за неправилност на въззивното решение, нито пък има изложение на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допустимост на касационното обжалване. В нея само се излагат общи разсъждения за това кои въззивни решения подлежат на касационно обжалване, как се дефинира същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който може да се допусне касационно обжалване, каква дейност извършва съдът при решаване на делото и задължението му да обсъди всички доказателства, какво се разбира под практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, кога има противоречива съдебна практика и кога възниква основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Искането е за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, евентуално – постановяване на друго решение в смисъла на отмененото решение на районния съд.
С разпореждане от 29.07.2010г. въззивният съд е оставил касационната жалба без движение с указания за отстраняване на нередовностите и – да се посочат конкретни оплаквания против обжалваното решение; да се приложи изложение на конкретните основания по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
С допълнителна молба от 17.08.10г. жалбоподателката е конкретизирала оплакванията си срещу въззивното решение. Посочила е, че след като делбата от 1998г. е била между близки роднини и няма данни да са плащане на суми за уравнение на дяловете, целият имот – нива от 11,988 дка, поставен в дял на наследодателя Б. Н., следва да се третира като негово лично имущество, което да се подели по правилото на чл.5, ал.1, вр.чл.9, ал.1 от ЗН. По отношение на урегулирания поземлен имот оплакването е, че съдът е основал извода си за придобивна давност само въз основа на гласните доказателства по делото, пренебрегвайки писмените и по този начин постановил решението си в противоречие с практиката на ВКС и на правилото, което се извлича от чл.115, ал.1, б.”в” от ЗЗД, че не може по време на брака единият от съпрузите да придобие по давност имот на своя съпруг. С допълнителна молба от 01.09.2010г. жалбоподателката е представила множество съдебни решения, без да обясни връзката им с конкретния правен спор.
Ответниците в производството не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че жалбата не следва да се допуска до разглеждане по същество от ВКС.
Нито в жалбата, нито в допълнителните молби не са формулирани конкретните правни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд и по които се иска допускане на касационно обжалване. Съгласно т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, касационният съд няма правомощието сам да извлича тези въпроси от съдържанието на жалбата, а може само да ги уточни. Освен това – въпреки че са посочени основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК, те не са мотивирани. Не е направен анализ каква е връзката на приложените решения към правния спор по настоящото дело, нито пък е посочено с какво разглеждането на настоящото дело от ВКС ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Дори да се приеме, че се поставя въпросът може ли единият от съпрузите да придобие по давност по време на брака личен имот на другия съпруг, този въпрос не е определящ за изхода на делото и по него не следва да се допуска касационно обжалване. В случая е изяснено, че наследодателят Б. Н. е притежавал в лична собственост само 1/3 от УПИ V-134, а другите 2/3 ид.части са били собственост на трето лице. Именно за тези 2/3 ид.части въззивният съд е приел, че са придобити от двамата съпрузи по време на брака – т.е. не се касае за придобиване по давност на имот на единия съпруг от другия съпруг. Що се отнася до това дали са обсъдени всички доказателства по делото във връзка със собствеността на УПИ V-134, това е оплакване по чл.281, т.3 от ГПК, а не основание по чл.280, ал.1 от ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №876 от 18.06.10г. по гр.д.№1200/10г. на П. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: