О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 399
гр. София, 28.07.2017 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като разгледа докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 1514/2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. А. Р. като синдик на [фирма] в н. –гр. София срещу определение № 47 / 02.02.2017 г., постановено по ч.т.д. № 39 по описа за 2017 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без уважение жалбата й против прекратително определение №731/07.10.2016 г., постановено по т.д. № 66/2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд поради недопустимост на исковете. Производството е инициирано по обективно и пасивно субективно съединени искове при условията на евентуалност с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и чл. 135 ЗЗД срещу [фирма] н., [фирма] и [фирма] за обявяване на недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелното дружество сделка, обективирана в договор от 01.10.2013 г. за прехвърляне на собственост на описано МПС от [фирма] – продавач на [фирма] –купувач, както и за обявяване за недействително волеизявлението на управителя на дружеството в несъстоятелност, с което е поискано правото на собственост върху процесното МПС да бъде прехвърлено на [фирма] и е деклариран отказ от правото да се придобие от [фирма] н. собствеността върху него.
Претендира се отмяна на постановените определения и се иска делото да бъде върнато на Окръжен съд –гр. Пазарджик за продължаване на съдопроизводствените действия. Изложено е становище, че с волеизявлението, с което е дадено съгласие от [фирма] н. процесният лек автомобил да бъде прехвърлен на трето за лизинговия договор лице – [фирма], на практика е прехвърлено притежаваното до този момент от длъжника потестативно право да изкупи лизинговата вещ. Поддържа се, че посоченото волеизявление е част от фактическия състав на разпоредителната сделка по прехвърляне на автомобила, която не би могла да бъде реализирана без участието на длъжника. От което следва, че несъстоятелното дружество е пасивно легитимирана страна по предявените отменителни искове за обявяване недействителността на договора за прехвърляне на собственост на МПС, предмет на договора за лизинг, от 01.10.2013 г. Жалбоподателят се позовава на съществува задължителна практика на ВКС – решение №187/19.03.2010 г. по т.д. № 135/2009 г. на ІІ т.о. на ВКС, в която се приема, че исковете по чл. 647 ТЗ и чл. 135 ЗЗД са допустими, независимо, че несъстоятелният длъжник не е страна по атакуваните сделки, стига крайният резултат от тях да води до увреждане на кредиторите му.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на определението, приложното поле на обжалването е обосновано с предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси, както следва: „Допустими ли са искове по чл. 647 ТЗ и по чл. 135 ЗЗД, в случай че несъстоятелният длъжник не е страна по атакуваните сделки, ако крайният резултат от сделките да води до увреждане на несъстоятелния длъжник и на кредиторите му? В тези случаи, когато са предявени искове по чл. 647 ТЗ и чл. 135 ЗЗД и несъстоятелният длъжник не е страна по разпоредителната сделка, пасивно легитимирани ли са страните по разпоредителната сделка, наред с длъжника в несъстоятелност, необходимо ли е решението да бъде еднакво за тях, с оглед разпростирането на субективните и обективни предели на силата на пресъдено нещо и същите задължителни другари ли са?”
Препис от жалбата и нейните приложения е връчен на страните -ответници в производството, които не представят писмен отговор, с който да изразят становището си по нея.
Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, като съобрази данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и от надлежна страна в процеса, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение, въззивният състав на Апелативен съд –Пловдив е извел извод, че в хипотеза на чл. 647 ТЗ и чл. 135 ЗЗД могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността определени действия и сделки ако са извършени от длъжника.
В мотивната част на атакуваното определение е посочено, че отменителните искове по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ са конститутивни по своя характер и са средство за обявяване за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник на възмездни правни сделки с имуществени права от масата на несъстоятелността, които увреждат тези кредитори, при наличието на специфичните условия да са извършени в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ за откриване на производството по несъстоятелност, но не по-рано от датата на неплатежоспособността и даденото по сделката значително да надхвърля по стойност полученото от несъстоятелния длъжник. В случая по предявените искове по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ и чл.135 ЗЗД / предявен като евентуален/, с които се иска обявяване за недействителен на договор за прехвърляне на собствеността на лек автомобил договор, дружеството в несъстоятелност не е страна, поради което не се явява активно легитимирана страна по иска. За недопустим е приет по отношение на [фирма] искът за обявяване за недействително волеизявлението, с което е поискано правото на собственост да се прехвърли на купувача [фирма] и деклариран отказ правото да се придобие от [фирма] поради липса на пасивна легитимация. Съдът е приел, че от волеизявлението на дружеството не е възникнало за лизингодателя право да прехвърли собствеността на [фирма], след като няма подадено писмено искане от лизингополучателя да изкупи МПС и след като собственик може да се разпорежда със собствеността.
Настоящият състав на Търговска колегия, Първо отделение намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
Поставените правни въпроси не отговарят на изискванията по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК – да са от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото.
Въпросите по същество касаят активната и пасивна легитимация на страните по предявените исковете по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ и чл.135 ЗЗД, по които има формирана по реда на чл. 290 ГПК задължителна практика на ВКС -решение № 187/3.11.2009 г. по т.д. № 135/2009 г. на ІІ т.о. на ВКС / посочено от касатора/, решение №100/15.06.2009 г. по т.д. № 808/2008 г. на ІІ т.о. на ВКС и др., в съответствие с която е постановен и обжалвания акт. Фактическият състав на съставите по чл.647, ал.1 ТЗ и чл.135 ЗЗД определя страните по предявените искове. Активно легитимирана страна е кредитор или синдика, а когато искът е предявен от кредитор, участието на синдика е задължително / чл. 649 ТЗ/. Пасивно легитимирани са страните по сделката/ действието. Искът по чл.647, ал.1 ТЗ е предвиден за случаите на относителна недействителност на сделка, извършена от длъжника и увреждаща кредиторите на несъстоятелността. Недопустим е иск по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ за сделка / действие, по което страна не е длъжникът. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице изменение на закона или на обществените условия, водещи до необходимост от промяна на тълкуването на посочените разпоредби, както и промяна на създадената съдебна практика, поради което не е налице допълнителния селективен критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
В цитираното от жалбоподателя решение, предмет на предявените отменителни искове са поредица от сделки, като основната между тях и сключеният с дружеството – длъжник в н. договор за особен залог с имущество на дружеството, т.е. с уважаването на исковете ще бъде постигната целта им за попълване на масата на несъстоятелността.
По изложените съображения следва да се приеме, че жалбоподателят не установява наличието на поддържаните от него основания за достъп до касация.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 47 / 02.02.2017 г., постановено по ч.т.д. № 39 по описа за 2017 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.