3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 399
София, 28.09.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
ч. гр. дело №449/2012 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. С. К., подадена от пълномощника и адвокат А. Ч., срещу определение №74 от 20.07.2012 год. по ч. гр.дело № СП-69/2012г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 01.06.2012г. по гр. дело №426/2012 г. на Софийския окръжен съд. С първоинстанционното определение е допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл.28 ЗОПДИППД.
Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправни въпроси в хипотезите на чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК. Сочи, че въззивният съд е нарушил чл.7,ал.1 ГПК като не е изпълнил задължението си при доклада по делото да извърши служебна проверка относно това, че първоинстанционното определение е постановено срещу три самостоятелни дееспособни физически лица и дали за някое от тях е налице преклудиране на правото на възражение и жалба. Поставя се правен въпрос дали следва да се представят в производството по обезпечение достатъчно писмени и убедителни доказателства за евентуалната основателност на бъдещия иск в съответствие с разпоредбата на чл.391,ал.1,т.1 ГПК.В останалата част жалбоподателят прави оплаквания за допуснати процесуални нарушения – необсъждане на приложените от него към частната жалба писмени доказателства и възражения. Прилагат се определения на различни съдилища.
Ответникът по жалбата К. я оспорва като твърди, че същата е неоснователна.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІI г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че неоснователно жалбоподателят се е позовал на липса на една от кумулативно дадените предпоставки по чл.391 ГПК за допускане на обезпечението, в т.ч. на необосноваността на икономическия анализ и недобронамерените действия на К.. Приел е, че всички оплаквания засягат същността на спора, т.е. основателността на бъдещия иск, но не и преценката за наличие предпоставките на чл.391 ГПК.Съдът по обезпечението не следва да излага съждения, които навлизат в съществото на спора.
Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Въпросът за това, дали в настоящото обезпечително производство следва да се представят достатъчно убедителни доказателства за евентуалната основателност на бъдещия иск е правнорелевантен, но въпреки това касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не е решен в противоречие, а в съответствие с установената съдебна практика, в т.ч. и тази на ВКС. Според нея, за да се допусне обезпечение на иск, следва кумулативно да се установи наличието на следните предпоставки : искът трябва да е допустим, трябва да е налице обезпечителна нужда и предложената обезпечителна мярка да е подходяща. Въззивният съд е преценил, че това е изпълнено. Изводите му, че в обезпечителното производство не могат да се правят изводи по съществото на спора, са също в съответствие с установената съдебна практика. В това производство се преценява най-общо нуждата от обезпечение. Доказателства към мотивираното искане в подкрепа на бъдещия иск са тези, които са допустими по ГПК в исковото производство и се преценяват за редовност от външна страна, без да се изследва истинността на отразените в тях констатации /опр. №398 по ч.гр.д.№200/2010г, ВКС, ІV г.о./. Ако представените от молителя доказателства не са достатъчни, то при наличие на обезпечителна нужда мярката се налага при представяне на гаранция по смисъла на чл.180 и чл.181 ЗЗД. В случая такава не се дължи, поради това, че съгласно чл.391,ал.4 ГПК държавата и държавните учреждения са освободени от представянето на такава. В този смисъл е и определение по ч.гр.д.№637/2011г., ВКС, ІV г.о. В останалата си част оплакванията на частния жалбоподател не представляват формулиран по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК правен въпрос, а твърдения по съществото на бъдещия спор. Оплакванията, че са нарушени процесуални права на другите ответници по иска, не могат да се релевират от него, тъй като той не може да упражнява чужди права, извън предвидените в закона случаи. Доводите, поддържани в молба вх.№ 9105/25.09.2012г., че в законовия срок ищецът не е предявил иска, по който е допуснато обезпечението, поради което то следва да бъде отменено, не могат да се обсъждат в настоящото производство. Те са относими към друга процедура – по чл.402 ГПК.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №74 от 20.07.2012 год. по ч. гр.дело № СП-69/2012г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: