О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 399
София, 30.05.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2411/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел „Българска федерация по картинг спорт” – [населено място], срещу въззивно решение № 301 от 18.02.2015 г., постановено по т. д. № 2820/2014 г. на Софийски апелативен съд, 9 състав. С посоченото решение е потвърдено решение от 26.08.2013 г. по т. д. № 6118/2012 г. на Софийски градски съд, с което по предявени от „Автомобилен спортен клуб „Б. рейсинг”, „Сдружение картинг клуб – К. І”, „Спортен клуб по картинг „Хидролифт рейсинг тим” и „Ц. – картинг спорт” искове са отменени на основание чл.25, ал.6 във вр. с ал.4 З. решенията, взети от общото събрание на Сдружение с нестопанска цел „Българска федерация по картинг спорт”, проведено на 20.08.2012 г. на адрес [населено място], [улица], отнасящи се до приемане и изключване на членове на Ф., промени в състава на управителния и контролния съвет и промяна в чл.12, ал.3 от Устава на Ф..
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК, и се прави искане за неговата отмяна. Навеждат се оплаквания, че въззивният съд е приложил неправилно материалния закон – чл.27 и чл.29 З., като е приел, че не са били налице необходимите кворум и мнозинство за вземане на оспорените по реда на чл.25, ал.6 З. решения. Излагат се доводи, че въззивният съд е нарушил съществено съдопроизводствените правила, като без да изготви доклад по делото и да разпредели доказателствената тежест в процеса е приел, че касаторът – ответник не е доказал качеството на сдружение „Дедкракс спорт” на член на Ф. и правото му правото да участва и гласува в общото събрание. Позовава се на необоснованост и незаконосъобразност на изводите на въззивния съд за наличие на активна процесуалноправна и материалноправна легитимация на сдруженията – ищци за предявяване на исковете по чл.25, ал.6 във вр. с ал.4 З..
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните въпроси, определени като значими за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК : „1. Допустимо ли е косвено доказване с индиции относно наличието на членствени правоотношения, с които съдът да установи активната процесуалноправна легитимация (правото на иск) на ищците; 2. Ако първоинстанционният съд не посочи в доклада си точно кои факти и твърдения на всяка от страните подлежат на доказване и как се разпределя доказателствената тежест за това или погрешно разпредели същата и въззивният съд не поправи този процесуален пропуск, следва ли да се счете, че решенията на съдилищата са обосновани, когато не е проведено доказване от страната, на която не е указано, че носи доказателствената тежест”. Допускането на касационно обжалване по първия въпрос е обосновано с аргументи, че макар да не са били представени надлежни доказателства за активната процесуалноправна легитимация на ищците, въззивният съд погрешно е направил извод, че ищците са членове на федерацията – ответник, и по този начин е приел за допустимо косвено доказване с индиции относно наличието на членствени правоотношения, което противоречи на практиката в решение № 112/10.07.2014 г. по в. гр. д. № 221/2014 г. на Варненски апелативен съд /чл.280, ал.1, т.2 ГПК/. За втория въпрос се поддържа, че в противоречие с цитирана задължителна практика на ВКС и в нарушение на правилата на ГПК въззивният съд е бездействал, като не е направил доклад по делото и не е разпределил доказателствената тежест между страните, в резултат на което е уважил исковете, приемайки, че ответникът /сега касатор/ не е доказал качеството на член на федерацията на С. „Д. спорт”. Бланкетно за всеки от въпросите е заявено и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК не са постъпили отговори от ответниците по касация – сдружения с нестопанска цел „Автомобилен спортен клуб „Б. рейсинг”, „Сдружение картинг клуб – К. І”, „Спортен клуб по картинг „Хидролифт рейсинг тим” и „Ц. – картинг спорт”.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди постановеното от Софийски градски съд решение по т. д. № 6118/2012 г., с което по реда на чл.25, ал.6 във вр. с ал.4 З. са отменени решенията на общото събрание на С. „Българска федерация по картинг спорт”, проведено на 20.08.2012 г., Софийски апелативен съд е приел, че решенията противоречат на закона и на устава на Ф. – ответник, тъй като са взети без наличие на необходимите за приемането им кворум и мнозинство. Изводът за незаконосъобразност и противоречие с устава на отменените решения е обоснован с разпоредбата на чл.27 З., възпроизведена в чл.18 от устава на федерацията, изискваща решенията на общото събрание да се вземат при участие в общото събрание на повече от половината от членовете, и с установения от доказателствата по делото факт, че в събранието от 20.08.2012 г. са участвали само шест от общо дванадесет членове на федерацията.
Въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че участието в събранието и в гласуването на решенията на сдружение „Д. спорт” не води до наличие на изискуемия кворум, предвид отсъствието на ангажирани от ответника доказателства това сдружение да е приемано за член на федерацията по реда, предвиден в чл.16, ал.1, т.4 на действащия към 20.08.2012 г. устав – с решение на общото събрание. Съдебният състав е обсъдил единственото доказателство, представено от ответника за доказване на спорния по делото факт – списък на членовете на С. „Българска федерация по картинг спорт” към 20.08.2012 г., подписан от председателя на управителния съвет на федерацията, но е преценил, че вписването в списъка не доказва членството и не може да замести липсващото решение за приемане на сдружението за член на федерацията. При формиране на извода за недоказаност на членственото правоотношение с „Д. спорт” съставът на въззивния съд е отчел и обстоятелството, че след като в съдебно заседание на 03.12.2014 г. е приел за основателни оплакванията на ответника – жалбоподател за нарушаване на правилата на чл.50, ал.2 ГПК във връзка с призоваването му в първоинстанционното производство, е предоставил възможност на последния да ангажира доказателства по делото и на основание чл.266, ал.3 ГПК е допуснал всички представени с въззивната жалба писмени доказателства. С жалбата е поискано и издаване на съдебно удостоверение за снабдяване от Софийски градски съд, Фирмено отделение, с копие от протокола от общото събрание на С. „Българска федерация по картинг спорт”, на което е взето решение за приемане на „Д. спорт” за член на федерацията, но поради изрично заявен от процесуалния представител на ответника отказ да се ползва от удостоверението въззивният състав не се е произнесъл по искането.
Като неоснователни въззивният съд е преценил оплакванията във въззивната жалба на ответника за недоказаност на активната процесуалноправна легитимация на сдруженията – ищци за предявяване на исковете по чл.25, ал.6 във вр. с ал.4 З., произтичаща от качеството им на членове на федерацията. Членственото правоотношение между ищците и федерацията е прието за доказано по безспорен начин от представените копия на приложени към фирменото дело на С. „Българска федерация по картинг спорт” съдебни актове – решение № 7/06.10.2011 г. и определение от 02.07.2012 г., в мотивите към които е прието, че същите сдружения имат качеството на членове на федерацията и притежават легитимация да искат свикване на общо събрание и да участват при вземането на решения. Относно членството на сдруженията – ищци съдът се е позовал и на представения по делото списък на членовете на федерацията към 17.05.2010 г., подписан от председателя и официално заверен от съда, в който ищците са вписани за членове. Предвид липсата на доказателства за промяна в членствения състав за времето от 17.05.2010 г. до провеждане на събранието от 20.08.2012 г., е направен извод, че ищците не са изгубили качеството си на членове на федерацията към 20.08.2012 г. и че са били легитимирани да предявят искове за отмяна на взетите от събранието решения.
По допускане на касационното обжалване :
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен материалноправен или процесуалноправен въпрос /чл.280, ал.1 ГПК/, по отношение на който са осъществени някои от допълнителните изисквания на т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, разрешен в обжалваното решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Правният въпрос трябва да е формулиран ясно и точно от касатора и да е от значение за изхода на делото, за формиране на решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на въззивното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждането на доказателствата. В съобразителната част на тълкувателното решение е проведено разграничение между основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, които имат значение за правилността на въззивното решение и се преценяват само след допускане на касационно обжалване в производството по чл.290 ГПК, и специфичните основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК, в зависимост от които се селектират касационните жалби в стадия на производството по чл.288 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал два въпроса, като е аргументирал значението им за изхода на делото с доводи за неправилност на изводите на въззивния съд за наличие на активна процесуалноправна и материалноправна легитимация на ищците по исковете с правно основание чл.25, ал.6 във вр. с ал.4 З. и за недоказаност на членството на сдружение „Д. спорт”. Правилността на възприетите от въззивния съд изводи не е предмет на производството по чл.288 ГПК, поради което поставените във връзка с нея въпроси не са правни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и не съставляват общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Дори да се приеме, че въведените с изложението въпроси не касаят правилността на въззивното решение, те не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и по отношение на тях не са изпълнени поддържаните допълнителни изисквания по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Изводът на въззивния съд, че сдруженията – ищци са имали качеството на членове на ответната федерация към момента на провеждане на общото събрание и с оглед на това са легитимирани да искат отмяна по съдебен ред на взетите от събранието решения, не е изграден върху индиции, както поддържа касаторът. В мотивите към обжалваното решение въззивният съд е посочил ясно, че членственото правоотношение между ищците и федерацията е доказано по категоричен и несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства, част от които са приобщени към фирменото дело на федерацията и въз основа на които фирменият съд се е произнасял относно качеството на ищците на членове на федерацията. Изложените в този смисъл съображения сочат, че въззивният съд е направил извод за проведено пълно доказване на активната легитимация на ищците, а не за косвено доказване с индиции, в какъвто смисъл е зададеният от касатора въпрос. Твърдението на касатора, че въпросът за доказването на активната легитимация на ищците за предявяване на исковете по чл.25, ал.6 във вр. с ал.4 З. е разрешен в противоречие с практиката в решение № 112/10.07.2014 г. по гр. д. № 221/2014 г. на Варненски апелативен съд, е недоказано, тъй като цитираното решение не съдържа отбелязване да е влязло в сила и според указанията в т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не представлява източник на съдебна практика, релевантна за основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. По изложените съображения съдебният състав на ВКС приема, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по първия поставен в изложението въпрос.
Изходът на делото по предявените срещу касатора искове с правно основание чл.25, ал.6 във вр. с ал.4 З. не е обусловен и от разрешаване на втория посочен в изложението въпрос, отнасящ се до правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото. Правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото са изяснени в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т.2. С тълкувателното решение са дадени задължителни указания за съдилищата в Република България, според които въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото и само в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания; когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция правна квалификация е неправилна и това е довело до неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна правна норма като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта от ангажиране на съответни доказателства. В подадената до Софийски апелативен съд въззивна жалба настоящият касатор е направил оплаквания за допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада по делото и за нарушения на съдопроизводствените правила по чл.50, ал.2 ГПК при призоваването му в първоинстанционното производство, довели до лишаването му от възможност да ангажира и представи доказателства, че участвалото в общото събрание на 20.08.2012 г. сдружение „Д. спорт” е имало качеството на негов член и на това основание е притежавало правото да гласува за взетите от събранието решения. Въззивният съд не е давал указания за необходимостта от доказване на членственото правоотношение между сдружение „Д. спорт” и С. „Българска федерация по картинг спорт”, тъй като в доклада на първата инстанция е указано изрично, че доказването на този факт е в тежест на федерацията – ответник. Независимо от това въззивният съд е предоставил възможност на ответника да представи във въззивното производство необходимите за доказване на този спорен факт доказателства, след като е преценил, че в резултат на неправилно прилагане на чл.50, ал.2 ГПК ответникът е пропуснал възможността да събере доказателствата пред първата инстанция. Изводът в обжалваното решение, че не е доказано членственото качество на „Д. спорт”, не се дължи на процесуално бездействие на въззивния съд и на неизпълнение на задълженията му във връзка с доклада по делото, а на процесуално бездействие на касатора – ответник, който се е отказал от искането си за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване от фирменото дело на федерацията с протокол от общото събрание, обективиращ решение за приемане на „Д. спорт” за член на федерацията, и в резултат на това делото не е попълнено с доказателства за възникване на членственото правоотношение по предвидения в чл.16, ал.1, т.4 от устава ред. Поради това, че въпросът за правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото не е обусловил изхода на делото, касационо обжалване на въззивното решение по повод на него не може да се допусне и не се налага обсъждане на представената от касатора задължителна практика на ВКС, част от която е създадена преди тълкувателното решение по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и е изгубила значение след неговото приемане.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е заявено бланкетно и касационната инстанция не дължи произнасяне по него. За въпроса по п.2 от изложението това основание е неприложимо, предвид наличието на задължителната практика в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по т. д. № 2820/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 301 от 18.02.2015 г., постановено по т. д. № 2820/2014 г. на Софийски апелативен съд, 9 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :