3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 399
С., 8.06. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на шести юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 357/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във вр. с чл. 248 ГПК образувано по частна жалба на [фирма] [населено място] против въззивно определение № 138 от 23.02.2012 г. по ч. гр. дело № 101/2012 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 697 от 24.11.2011 г. по гр. дело № 618/2010 г. на Добрички окръжен съд, с което е изменено решение № 477 от 20.10.2011 г. по гр. дело № 618/2010 г. в частта за разноските, като търговското дружество [фирма] [населено място] е осъдено да заплати на Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, чрез пълномощника си Областен управител на област с административен център [населено място] юрисконсултско възнаграждение за разликата от 5118 лв. до 16426, 53 лв.
В частна жалба жалбоподателят поставя въпроса за приложението на чл. 80 ГПК, както и следва ли в представения списък на съдебните разноски страната да е определила размера на юрисконсултскоро възнаграждение. Представя съдебна практика по приложението на чл. 80 ГПК, чрез която обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, чрез пълномощника се Областен управител на област Д. в писмен отговор оспорва частната жалба. Излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното определение и представя съдебна практика по приложението на чл. 78, ал. 8 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че определението е въззивно, с което е потвърдено определение, с което се дава разрешение по същество на друго производство намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Според установената съдебна практика по приложението на чл. 80 ГПК, смисъла на разпоредбата е съдът да уважи само включените в списъка разноски, (а не действително направените), като тежестта на доказването им е на страната, която претендира да й бъдат присъдени. Изискването за представяне на списък за разноските има отношение и към възможността на другата страна да се позове на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Н. на списък на разноските не погасява правото на страната на разноски. Неизпълнението на това изискване е свързано с погасяване правото на страната да обжалва решението в частта за разноските относно техния размер – чл. 80, изр. второ ГПК. В този смисъл е представената от жалбоподателя съдебна практика на ВКС.
В процесния случай ищцовата страна е представила списък на разноските, в който е поискала присъждане й на юрисконсултско възнаграждение. Това възнаграждение се присъжда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Разпоредбата не поставя изискване за предварителното му заплащане, каквото изискване е въведено в чл. ал. 1 на чл. 78 ГПК. Дължимото на юридическите лица юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК се равнява на адвокатското възнаграждение определено на основание чл. 7 , ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размера на адвокатските възнаграждения, т. е. размера е определен от закона и не се дължи неговото доказване – в случая, според поставения правен въпрос, посочването му в списъка по чл. 80 ГПК.
С обжалваното определение размера на юрисконсултското възнаграждение е определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение и чл. 36 от ЗА.
Предвид изложеното не се установява основанието на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 138 от 23.02.2012 г. по ч. гр. дело № 101/2012 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ