ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№399
София, 20.04. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 15 април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1585/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. Х. против въззивното решение на С. г. с. о..06.2009 год. по гр. д. № 3127/2007 год., с което са отхвърлени исковете на жалбоподателката за признаване за незаконно и отмяна на наложеното и дисциплинарно наказание „уволнение”, извършено със заповед № 648/27.03.2006 год. на Председателя на С. г. с., за възстановяването и на заеманата преди уволнението длъжност „ главен специалист-счетоводител” и за присъждане на обезщетение за оставането и без работа поради незаконно уволнение в размер на 5010 лв. за периода 27.03.2006 г. – 27.09.2006 год. със законните последици на основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката се позовава на нарушаване на чл. 194, ал. 1 и чл. 195 КТ, без да са формулирани материалноправните въпроси, по които съдът се е произнесъл в противоречие с представена съдебна практика – решение № 2* от 10.01.2006 год. на ВСК и решение по гр. д. № 3260/2007 год. на ВКС и които да са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Останалите съдебни решения са постановени от инстанционни с. лища без да са заверени, че са влезли в сила. Като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателката сочи приложното поле по чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ.
Ответникът С. г. с. в писмен отговор на касационната жалба излага съображения за липса на мотивирано изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване, поради липса на изведени правни въпроси и несъотносимост на представената съдебна практика към настоящият спор. Изложени са доводи и в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен с. , състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са отхвърлени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отхвърли исковете на предявеното основание, въззивният с. е приел, че наказанието е наложено в рамките на преклузивния двумесечен срок от откриване на нарушението по чл. 194, ал. 1 КТ, станало в края на месец февруари 2006 год., когато е изготвена докладна записка от председателя на комисията, назначена да извърши пълна годишна инвентаризация на дълготрайни материални и нематериални активи и материални запаси в склада на СГС, залегнала в мотивиращата част на заповедта за наложеното дисциплинарно наказание, в която е посочено, че по повод възникнали различия по инвентаризацията налагащи извършването на допълнителни сравнителни дейности, ищцата е отказала да изпълни конкретно възложени и задачи, като член на комисията, довело до неблагоприятни последици и забавено предаване баланса на съда във Висшия съдебен съвет, за което е направено предложение до ръководителя за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” на ищцата. Съпоставено към датата на издаване на заповедта 27.03.2006 год. е прието, че правото на работодателя на дисциплинарно наказание не е погасено. Посочено е още, че заповедта е мотивирана по време и място на извършване на нарушението, изложени са съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна, ищцата е била поканена да даде писмени обяснения, които са коментирани в заповедта във връзка с деянието, което по същество е признато от ищцата, нарушенията са установени по делото не само чрез приложените докладни от главния счетоводител на СГС и от председателя на комисията и зам. председател на СГС, но и чрез събрани гласни доказателства. Това е дало основание на съда да приеме, че заповедта за наложеното дисциплинарно наказание „уволнение” на ищцата е законосъобразна и да отхвърли исковете на предявеното основание.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване жалбоподателката излага съображения за допуснати от въззивния с. нарушения на разпоредбите на чл. 194, ал. 1 КТ и на чл. 195 КТ. Нарушенията по приложението на чл. 195, ал. 1 КТ не са конкретизирани – кои реквизити липсват в заповедта за наложеното дисциплинарно наказание, за които се поддържа, че са допълнени в процеса на делото. Няма посочен правен въпрос и такъв не може да бъде уточнен. Същото се отнася и до твърдението за нарушаване на чл. 194, ал. 1 КТ. Липсват доводи в какво се изразява неспазване на разпоредбата от съда по приложението и в конкретния случай, няма и изведен правен въпрос.
Липсата на правен въпрос, като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е от значение за изхода на конкретното дело и да е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение има за последица недопускане на решението до касационно обжалване. В този смисъл, позоваването на приложното поле на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК се явява формално. Наличието на постоянна съдебна практика по приложението на цитираните разпоредби, на която се позова и жалбоподателката, без да твърди същата да е погрешна и да са налага нейната промяна, респ. закона да е непълен и да се налага тълкуването му, изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване.
Извеждането на правен въпрос значим за изхода на делото определя рамките, в които Върховният касационен с. селектира касационните жалби съобразно посочените в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК хипотези. Касационният с. не може изхождайки от данните по делото, сам да изведе правен въпрос, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна. Липсата на изведен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело изключва селектиране на касационната жалба и допускането и до касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен с. , състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.06.2009 год. по гр. д. № 3127/2007 год. на С. г. с..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ