3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
гр.София, 10.01.2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Ж. ДЕКОВА
Олга Керелска
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №513 по описа за 2010 год.
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. Й. Й., Н. В. Й., В. В. Й. и „Н. – ВИ”ООД, срещу определение от 13.08.2010г. по ч.гр.д.№СП111/2010г. на Софийски апелативен съд, с което са оставени без уважение частните им жалби срещу определение от 20.05.2010г. по ч.гр.д.№311/2010г. на П. окръжен съд, с което е допуснато обезпечение на основание чл. 22 от ЗОПДИППД и след частична отмяна на определението на П. окръжен съд е определен едномесечен срок за предявяване на исковете по чл.28 от ЗОПДИППД.
Жалбоподателите считат, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Ответникът Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване определение, съгласно чл.23, ал.2 от ЗОПДИППД и е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Въззивният Софийски апелативен съд е потвърдил определението на първоинстанционния П. окръжен съд, с което е допуснато обезпечение на основание чл. 22 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, на искане с правно основание чл.28 от ЗОПДИППД, предявимо от К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, срещу В. Й. Й., ЕТ”Венцислав Й. – Н.”, Н. В. Й., В. В. Й. и „Н. – ВИ”ООД, с цена на иска 10 886 645лв., чрез налагане възбрана върху недвижими имоти в гр.Перник и гр.София, запор на леки автомобили, на товарни автомобили, на специални автомобили, запор на банкови сметки и запор на дружествени дялове в „Н. ви и сие”ООД. Отменено е определението на първоинстанционния съд относно определяне началната дата, от която започва да тече едномесечния срок за завеждане на иск по чл.28, ал.1 от ЗОИППД и като такава е определена датата на влизане в сила на осъдителната присъда.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателите сочат като основание за допускането на касационното обжалване на въззивното определение в чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, но не сочат задължителна практика, в противоречие с която считат, че е постановено обжалваното определение.
Няма основание за допускане на касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса: следва ли да са налице предпоставките на чл. 391, ал. 1 от ГПК за уважаване на молбата за допускане на обезпечение по чл.22 от ЗОПДИППД. Не представят практика на ВКС. Отделно, в изискването за вероятна основателност на иска законът има предвид искът да е подкрепен с писмени доказателства, доказващи факта, пораждащ претендираното право, а когато ищецът не разполага с такива документи може да удостовери вероятната основателност на иска, като изрази готовност да представи парична гаранция, освен ако не се освобождава от представяне на гаранция – чл. 391, ал. 4 от ГПК, какъвто е настоящият случай.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса за съразмерността на обезпечението. За представеното определение от 22.04.2009г. по в.гр.д.№139/2009г. на МОС жалбоподателите не представят доказателства, че е влязло в сила. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, доколкото по приложението на обезпечителното производство по ГПК има установена практика, която не се нуждае от промяна и която се прилага и по отношение на обезпеченията по ЗОПДИППД, включително изискването за съответствие на обезпечителните мерки на обезпечителната нужда и интереса от запазване на имуществото, с оглед осъществяване на правата при евентуално позитивно решение.
По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение от 13.08.2010г. по ч.гр.д.№СП111/2010г. на Софийски апелативен съд по чл.22 от ЗОПДИППД, по частна касационна жалба на В. Й. Й., Н. В. Й., В. В. Й. и „Н. – ВИ”ООД.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: