О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 4/10.01.2017 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 5442 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определение № 750/ 25.10.2016 г. по гр. д. № 2518/ 2016 г. по гр. д. № 384/ 2015 г. в частта, с която друг състав на Върховния касационен съд на основание чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК е оставил без разглеждане касационната жалба на Окръжен съд – [населено място] срещу решение № 24/ 08.02.2016 г по гр. д. № 384/ 2015 г. на В. съд в осъдителната част по иска с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОДОВ на Д. П. М. срещу Русенски окръжен съд за сумата 3 800 лв. – обезщетение за имуществени вреди.
Определението се обжалва от Русенски окръжен съд с довода, че въззивното решение е недопустимо (постановено срещу ненадлежен ответник), а това обосновава допустимия предмет на касационната жалба, без значение каква е цената на този иск.
Ответникът по частната жалба Д. П. М. възразява, че е неоснователна. Претендира разноски.
Частната жалба е с допустим предмет (чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК). Подадена е от легитимирана страна – ответникът, чието право на касационно обжалване срещу осъдителното въззивно решение по този иск предходният състав на Върховния касационен съд е отрекъл. Спазен е и срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на частната жалба, но тя е неоснователна. Съображенията са следните:
Настоящият състав приема, че от чл. 280, ал. 1 ГПК произтича възможността да бъдат обжалвани въззивните решения по гражданските и търговските дела пред Върховния касационен съд, а чл. 280, ал. 2 ГПК я ограничава. Ограниченията на правото на касационно обжалване законодателят обвързва с цената на иска, с вида на делото (гражданско или търговско) и с неговия предмет. Законът допуска също цената на иска (до 5 000 лв.) да няма значение за възникване на правото на касационно обжалване за определени (изброени изчерпателно) въззивни решения по граждански дела по оценяеми искове. Законът не обвързва отпадането на ограничението от чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК с вида на порока на въззивното решение, а с предмета на делото и с връзката (материалноправна) между онези искове, които са обусловени от разглеждането на иск за собственост или за друго вещно право върху недвижим имот.
П. състав на Върховния касационен съд е приел за недопустима касационна жалба срещу въззивното решение по деликтния иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОДОВ за компенсаторно обезщетение на имуществени вреди за сума до 5 000 лв. Съответства на закона изводът, че чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК изключва упражненото от жалбоподателя право на касационно обжалване. Въззивното решение по този иск попада в законовото ограничение. Настоящият (друг) състав на Върховния касационен съд следва да потвърди определението в обжалваната част.
В тежест на жалбоподателя са разноските, които ответникът по частната жалба е направил за процесуалното си представителство в настоящото производство (арг. от чл. 78, ал. 1 ГПК). Частна жалба поддържа (частичната) висящност на спора и е причина разноските да бъдат платени.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Русенски окръжен съд срещу определение № 750/ 25.10.2016 г. по гр. д. № 2518/ 2016 г. в обжалваната част.
ОСЪЖДА Русенски окръжен съд да заплати на Д. П. М. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 800 лв. – разноски в настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.