О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 4
София, 10.01.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2383 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, вр. § 74 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр.86/27.10.2017 г./, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адв. М. Л. срещу решение № 124/05.06.2017 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/, търговско отделение по в.т.д. № 104/2017 г., потвърждаващо решение на Варненски окръжен съд /В./. С решението на В. [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] 92151.05 лв. – неизплатено задължение за 2014 г. и 2015 г. за извършени дейности по чл.13 от договор за продажба на комплекс „Обзор“, комплекс „Изгрев“ и магазин „Обзор“ – обособени части от [фирма] чрез преговори с потенциални купувачи, сключен на 29.12.1998 г., сумата 11775.62 лв. – лихва за забава за периода от 30.03.2014 г. до предявяване на иска със законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2016 г. до окончателното плащане и направените разноски.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за разрешението на който се твърди противоречие с цитирана задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК: „Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалия доказателствен материал и да изложи съображения защо ги отхвърля.“
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди уважителното решение на В. по предявените осъдителни искове на [фирма] срещу [фирма], ВАС е приел, че с договор от 29.12.1998 г. е извършена продажба на комплексите „Обзор“ и „Изгрев“ и магазин „Обзор“ – обособени части от [фирма] чрез преговори с потенциални купувачи, сключен между Министъра на търговията и туризма, в качеството му на упълномощен орган по реда на чл.3 ал.3 от ЗППДОП /отм./ и [фирма]. Исковите претенции на [фирма] срещу [фирма] са основани на чл.30 от този договор, по силата на който купувачът [фирма] е поел задължение да заплаща всяка година на [фирма] за дейностите, посочени в чл.13 от договора точно определена годишна сума в размер на левовата равностойност на 28500 щ.д., платима на две равни вноски. Въззивният съд е обсъдил и е приел за неоснователни възраженията на въззивника и купувач по договора, че договорът не представлява основание за плащане на тези суми, че всички дейности, посочени в чл.13 от договора не били извършвани от ищеца и че следва да намери приложение разпоредбата на чл.47 т.4 от договора в случая. ВАС е изложил съображения при позоваване на задължителна съдебна практика /р. № 166/22.12.2009 г. по т.д. № 346/2009 г. на І ТО/, че органът по чл.3 ЗППДОП /отм./ представлява дружеството, чиято обособена част е предмет на приватизационна продажба. Приватизираното чрез продажба на негови обособени части акционерно дружество не се явява трето лице за приватизационната сделка, а напротив пряко се е задължило спрямо купувача. Според ВАС нормите на чл.13 и чл.30 от договора за приватизационна продажба от 29.12.1998 г. регламентират задължения на [фирма] за поддържане на общата инфраструктура, на плажната ивица, обща реклама на курортния комплекс, обща охрана и противопожарна безопасност, паркоподдържане, сметоизвозване, екологични мероприятия, поддържане на съоръжения, обслужващи общата телекомуникационна мрежа срещу насрещното задължение на купувача по договора [фирма] /сега касатор/ да заплаща всяка година определена по размер при сключване на договора сума – левовата равностойност на 28500 щ.д. Във връзка с дължимото изпълнение по договора за поддържане на общата инфраструктура на курортен комплекс, позовавайки се отново на задължителна съдебна практика /р. № 234/16 от 20.02.2017 г. по т.д. № 53602/2015 г. на І ГО/ ВАС е приел, че поради спецификата на извършената приватизация общата инфраструктура на к.к. „Златни пясъци“ е собственост на [фирма] /след това – негови дъщерни дружества/, което е наложило и сключване на договори за поддръжка на общата инфраструктура и обществен ред. Създаването на конкурентно способен туристически продукт на територията на к.к. предполага предприемане на такива дейности по поддръжка на общата инфраструктура и опазване на обществения ред, които да се отразяват на състоянието на комплекса като цяло. Само когато общата инфраструктура и обществения ред около обектите не са поддържани в добро състояние и това неизпълнение рефлектира негативно върху осъществената търговка дейност в съответната част, има съществено неизпълнение на договора за съответните възложители. Все с оглед направеното възражение на ответника /сега касатор/, че от ищеца не са изпълнявани всички дейности, посочени в чл.13 от договора във връзка с поддръжката на общата инфраструктура на к.к., ВАС е приел, че от заключението на извършената ССЕ е установено, че в счетоводството на [фирма] за 2014 г. и 2015 г. са редовно осчетоводени разходи за поддържане на общата инфраструктура в комплекса /в общ размер 757504.13 лв. и 862486.16 лв./ за дейности: плаж, водоспасителна дейност, паркоподдържане, инфраструктура и охрана, оранжерия, паркоподдържане, алеи и паркинги и др., подробно описани в заключението. Експлоатацията на електроразпределителните мрежи, както и дейностите по снабдяване с вода, отводнителтни услуги, почистване, сметосъбиране, сметоизвозване и др. са извършвани от съответните лицензирани електро и ВиК оператори, но разходите са заплащани от [фирма], което е и съдържанието на задължението му за поддръжка на инфраструктурните съоръжения. Доколкото липсват конкретни възражения, че около търговските обекти на купувача [фирма], [фирма] не е изпълнило задълженията си да поддържа инфраструктурата и това да е довело до негативни отзиви на туристи, за което не са събрани доказателства, ВАС е приел, че не е приложимо разрешението в чл.47 т.4 от договора за намаляване на дължимото от [фирма] задължение за плащане, регламентирано в чл.30 от договора. Обсъдено е и възражението във връзка с намаления обем на притежаваната собственост на [фирма] и е прието, че дейностите по поддържане на общата инфраструктура не са изчерпателно изброени и не е задължително всички да бъдат осъществявани едновременно. Доколкото в настоящия случай възнаграждението за осъществените дейности по поддръжка на инфраструктурата е уговорена в точен размер /чл.30 ал.2 от договора/, определено на база разгърната застроена площ, звездна категория или брой легла в обектите, а промяна в параметрите в този смисъл на обектите няма, няма основание за изменение размера на дължимото възнаграждение за поддръжка на общата инфраструктура, без да е налице промяна в уговореното възнаграждение по чл.30 от договора.
Формулираният от касатора въпрос е във връзка със спора, но не е налице допълнителен критерий за селекция – чл.280 ал.1 т.1 ГПК, както поддържа касаторът. При постановяване на решението си въззивният съд се е съобразил с константната и задължителна практика на ВКС, цитирана и от самия касатор, съгласно която задължение на съда е да даде собствено разрешение по предмета на делото, като обсъди доводите и възраженията на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните в двете инстанции допустими и относими доказателства. С това разрешение въззивният съд в случая се е съобразил изцяло – не се установява наличие на неизложени мотиви или необсъждане на определени доказателства и доводи. Изложени са много подробни мотиви във връзка с всички събрани по делото доказателства, доводи и възражения на страните. Доколко изложените съображения и направените въз основа на тях изводи са обосновани е въпрос, относим към правилността на решението, не и към основанията за допускане на касационно обжалване /мотиви към т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВАС.
На основание чл.78 ал.3 вр. ал.8 ГПК, вр. чл.9 ал.3 от Тарифа № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените и поискани разноски в размер на 500 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 124/05.06.2017 г. на Варненски апелативен съд, търговско отделение по в.т.д. № 104/2017 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] вх.Д ет.2 ап.1 да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], к.к. „Златни пясъци“ сумата от 500 лв. /петстотин лева/ юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.