О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
гр. София, 11.01.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание и в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 6316 по описа за 2015 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 ГПК, образувано по частната жалба на Л. Г. К. от [населено място] против определението от 11.11.2015 год. по гр. д. № 4510/2015 год. на ВКС, І г. о., с което е оставена без разглеждане касационната й жалба от 17.04.2015 год. срещу въззивното решение от 10.03.2015 год. по гр. д. № 680/2014 год. на Кюстендилския окръжен съд и производството пред касационната инстанция е прекратено.
Жалбоподателката поддържа формално оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение, с искане то да бъде отменено и делото се разгледа от друг състав на ВКС.
Ответникът по частната жалба – М. С. С. не е взел становище.
Върховният касационен съд в настоящият си състав, като взе предвид доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна в производството, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и настоящето производство е процeсуално допустимо.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
Предходният състав на ВКС е констатирал, че подадената от настоящата жалбоподателка на 17.04.2015 год. касационна жалба против въззивното решение по делото е недопустима, поради цената на иска, по който е постановено решението, под предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК размер от 5 000 лв. Обосновал е извода си с представеното удостоверение за данъчната оценка на имота, възлизаща на 2 003.70 лв. и приложимия закон за определяне на цената на иска – чл. 69, ал. 1, т. 2, предл. 1 ГПК.
Определението следва да се потвърди.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, в редакцията преди изменението с ДВ бр. 50/15 год. предвижда обективен критерий, изключващ касационното обжалване на въззивно решение при цена на иска до 5 000 лв. за гражданските дела. Цената на иска се определя на основание чл. 69 ГПК към момента на предявяването му и спорът по този въпрос се преклудира след първото по делото съдебно заседание. В частната жалба не се и поддържат доводи за цената на предявения иск в размер на данъчната оценка на имота, възлизаща в размер под 5 000 лв., установен с представеното удостоверение от общината.
Тъй като касационната жалба е подадена преди изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК с ДВ бр. 50/15 год., съгласно параграф 14 от ПЗР на ЗИДГПК разглеждането й се осъществява при досегашните условия и ред. Поради това и за допустимостта й се прилага предходната редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК, изключващ от касационен контрол въззивните решения по граждански дела с цена на иска под 5 000 лв., както е процедирал предходният състав на ВКС в обжалваното определение.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 337 от 11.11.2015 год. по гр. д. № 4510/2015 год. на ВКС, І г. о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Л. Г. К. от [населено място] срещу въззивното решение от 10.03.15 год. по гр. д. № 680/14 год. на Кюстендилския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: