О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
Гр.София, 11.01.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети януари през двехиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жива Декова
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.60033 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ал.1 ГПК.
Постъпила е молба от Н. Т. И. с искане за допълване на постановеното по делото определение №.680/31.10.16г. по чл.288 ГПК в частта за разноските. Сочи се, че съдът не се е произнесъл по направено с отговора на частната жалба искане за присъждане на разноски в размер на 595лв. за адвокатски хонорар. Моли се за пресъждането им.
Ответната страна [фирма] оспорва молбата като неоснователна; прави възражение за прекомерност на разноските.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира следното:
Молбата по чл.248 ал.1 пр.1 ГПК е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Действително в отговора на частната жалба – по която не е допуснато касационно обжалване, е направено искане за присъждане на разноски; приложени са и фактура №.[ЕГН]/9.06.16, издадена от [фирма] със съставител адв. Д. И. – А. за сумата 595лв. „за процесуално представителство пред ВКС по касационна жалба срещу решение по г.д.№.9560/15 по описа на СГС, ІVБс.”, и преводно нареждане /кредитен превод/ за плащане на тази сума „за представителство пред ВКС по дело №.9560/15, СГС, №.ІV Бс.”, с дата на изпълнение 9.06.16 от наредител Н. Т. И..
При тези обстоятелства следва да се приеме, че искането за присъждане на разноски е било своевременно заявено и подкрепено с надлежни доказателства за плащане /фактурата и преводното нареждане, предвид изричният им текст, ведно с приложеното пред районния съд пълномощно за процесуално представителство до приключване на делото пред всички инстанции /стр.99/, обективират постигнато съгласие между страните по договор за правна помощ за заплащане на допълнително възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС/, като съдът е пропуснал да се произнесе по него с определението си по чл.288 ГПК. Поради това молбата за допълване е основателна и разноски трябва да бъдат присъдени.
Възражението на насрещната страна за прекомерност е основателно. Претендираните разноски са на практика само за отговор на касационна жалба. Спорът не се отличава с фактическа и правна сложност, по съдържащите се в изложението правни въпроси е налице задължителна практика на ВКС, поради което и дължимият хонорар следва да се определи в размер на минималния съобразно чл.9 ал.3 от Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 500лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.248 ал.1 ГПК, ВКС ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение №.680/31.10.16г. по 60033/16 на ВКС, Трето гражданско отделение, в частта за разноските, като ОСЪЖДА [фирма],[ЕИК], [населено място], пл.”Света Неделя” №.7, да плати на Н. Т. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица].206, ет.1, ап.1, със съдебен адрес [населено място], [улица].10, вх.А, ет.2, ап.5, адв. Д. И.-А., 500лв. /петстотин лева/ разноски на основание чл.78 ал.2 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: