О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4/ 02.01.2018г.
[населено място]
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№2579/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
С определение №2023/19.06.2017г. по ч.гр.д.№3053/17г. Софийски апелативен съд е потвърдил разпореждане от 07.04.2017г. по т.д.№6434/2016г. по описа на Софийски градски съд,с което е върната като просрочена депозираната от [фирма] въззивна жалба срещу решението по делото.
Срещу това определение на САС е подадена частна касационна жалба от [фирма],в която се твърди неправилност и необоснованост на въззивния акт.Изложени са съображения,че първоинстанционният съд неправилно е разгледал спора по реда на бързото производство,тъй като същият е търговски,поради основаването му на договор за наем,сключен между търговци и оттам – неправилно изчисляване на срока за обжалване по чл.315 ал.2 ГПК,вместо от датата на връчване на решението. Претендира се отмяна на определението на въззивния съд и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване на определението и за неоснователност на изложените по същество доводи срещу него.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от легитимирано лице срещу обжалваем по реда на касационното производство съдебен акт,поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно чл.278 ал.4 от ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл.274 ал.3 от ГПК следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, ВКС взе предвид следното:
СГС е бил сезиран от [фирма] с иск за опразване на нает от ответника [фирма] /по наемно правоотношение между страните/ недвижим имот,в която е направено искане за разглеждането на спора по реда на бързото производство на основание изричната разпоредба на чл.310 ал.1 т.2 ГПК.Делото е разгледано от първата инстанция по реда на глава ХХV ГПК,като след приключване на устните състезания съдът е обявил , че при съобразяване разпоредбата на чл.315 ал.2 ГПК ще се произнесе с решение ,което ще бъде обявено на определена дата – 22.03.17г. На тази дата е постановено и обявено в деловодството на съда решение по съществото на спора , изведено под №559/22.03.17г.Съгласно посочената разпоредба на страните не е изпращан препис от същото,като срокът за обжалването му е започнал да тече от деня,следващ датата 22.03.17г. и е изтекъл на 05.04.17г. На 06.04.17г. е депозирана от ответника /настоящ частен касатор/ въззивна жалба /без да са налице данни за по-ранното й изпращане по пощата/,която е върната като просрочена с разпореждането от 07.04.17г.
С атакуваното определение,постановено по частната жалба на [фирма], САС, позовавайки се на теория и задължителна съдебна практика, е приел,че постановеното връщане е правилно и законосъобразно.Аргументирал се е с това,че спорът попада под хипотезата на чл.310 ал.1 т.2 ГПК,която е приложима еднакво както спрямо граждански,така и спрямо спорове между търговци,произтичащи от договори за наем на недвижим имот,а приложимостта на бързото производство не зависиот волята на страната по делото.За да изключи приложението на чл.7 ал.2 ГПК,съдът е съобразил ТР №12/11.03.13г. по тълк.д.№12/12г. на ОСГТК на ВКС,като е съобразил,че не са налице предпоставките,в които постановеното в условията на бързо производство решение подлежи на връчване на страните – същото нито съдържа други указания,изискващи съобщаването им,нито е обявено на дата , следваща обявената такава от съда.Поради това въззивният съд е заключил,че срокът за обжалване правилно е определен от първата инстанция,а подаването ден след изтичането му на въззивната жалба е резултат само на процесуален пропуск на страната,която поради това следва да понесе неблагоприятните му последици.
В приложеното към частната жалба изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК липсва формулиран правен въпрос от значение за изхода на разрешения от въззивния съд спор,който да е обусловил решаващите му изводи.В изложението само са преповторени доводите на частния касатор за неправилно приложение от страна на първоинстанционния съд на реда за разглеждане на спора по глава ХХV ГПК , вместо по реда на глава ХХXII ГПК,касаеща търговските спорове. Липсата на осъществен общ критерий за допустимост е достатъчно основание за недопускане на атакувания съдебен акт до касационно обжалване,съгласно т.1 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС,тъй като касационният съд няма нито правото,нито задължението да извежда правен въпрос от контекста на съдържащите се в касационната жалба /изложението оплаквания и доводи. Отделно и наред с това приложимостта на поддържаните от частния касатор всички допълнителни основания, посочени в чл.280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от ГПК, не се обосновава нито с посочена задължителна съдебна практика,нито с представена противоречива такава на съдилищата,нито се твърди необходимост въззивното определение да бъде допуснато до касационно обжалване по причините и с целите,посочени в т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Изложеното налага да бъде отказан на частния касатор достъп до касационен контрол на въззивното определение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2023/19.06.2017г. по ч.гр.д.№3053/17г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.