ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4
гр. София, 02.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети декември, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2980/2018 година.
Производството е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Д. П. и Т. С. П. против разпореждане от 16.10.2018 г. по ч.гр.д. № 2609/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е върната частна касационна жалба с вх. № 11304/15.06.2017 по вх. рег. на Софийски апелативен съд, предявена срещу определение № 1671/29.05.2018 г. по същото дело. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел,че, в указания едноседмичен срок за отстраняване на нередовности на върнатата частна касационна жалба, жалбоподателите не са представили доказателства за спазване на срока за обжалване на посоченото определение.
Жалбоподателите считат разпореждането за неправилно и незаконосъобразно, тъй като дадените им указания са били неясни, а доколкото към съобщението е било приложено разпореждане № 176/20.09.2018 г. на Председателя на ІІ т.о. на ВКС, от последното е било видно, че на администриращия съд е възложено да извърши служебно проверка относно спазването на срока по чл.275, ал.1 ГПК. В този смисъл , не са се възприели като адресат на задължение, за представяне на доказателства за спазен срок за обжалването, което не са и сторили.
Върховен касационен съд, Първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по частната жалба, настоящият състав съобрази следното :
След администриране на постъпилата частна касационна жалба на П. П. и Т. П. против определение № 1671/29.05.2018 г. по ч.гр.д. № 2609/2018 г. на Софийски апелативен съд, последният я е изпратил на ВКС,намирайки я за процесуално редовна. С разпореждане № 176/20.09.2018 г. на Председателя на II т.о. на ВКС, преписката по процесната частна касационна жалба е била върната на Софийски апелативен съд, като е мотивирана неяснота относно началния момент, от който за жалбоподателите тече срока за обжалване, конкретно – датата на която на същите е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител. Наред с поясняващите в този смисъл мотиви, разпореждането на Председателя на ІІ т.о. на ВКС визира необходимост от връщане на преписката на администриращия съд, „за извършване служебна проверка на срока, съгласно чл.275 ал.1 ГПК”.
Действително, за администриращия съд не съществува задължение за служебно събиране на доказателства, относно редовността на подадената частна жалба, а единствено указване нередовността и необходимостта от отстраняването й, в съответния преклузивен срок, както и последиците при неотстраняване. В този смисъл, разпореждането на Председателя на ІІ т.о. на ВКС,действително подвеждащо с частта указваща „служебна проверка на срока„, законосъобразно е възприето от администриращия съд не като задължение за служебно събиране на доказателства – за датата на връчване съобщенията на частния съдебен изпълнител, за налагането на обезпечителната мярка, а като задължение за указване това на жалбоподателите. Независимо от последното, обаче, като е формулирал несъответно на изискуемото указание – за „представяне доказателства за изпълнителното дело„ и приложил към съобщението до жалбоподателите разпореждането на Председателя на ВКС, подвеждащо относно адресата на задължението за събиране на доказателства за редовността на частната жалба, администриращият съд е изпълнил неточно задълженията си по чл.275 ал.2 вр. с чл.262 вр. с чл.259 ал.1 ГПК. Напълно възможно е указанието да се възприеме като изискване на данни за самото изпълнително дело / индивидуализация на същото /, за нуждите на служебно събиране на доказателства. Неизпълнението на неточното указание е ирелевантно обстоятелство, тъй като изпълнението му не би имало приложими за процедурата по проверка на срока правни последици.Без значение е и непроявената от страната активност, за установяване точния смисъл на указаното, доколкото го сочи за неясно, след като законодателят не е предвидил санкция за това бездействие. Неясното или несъответно указание е приравнимо на липсващо указание.
Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯВА разпореждане от 16.10.2018 г. по ч.гр.д. № 2609/2018 г. на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд, за надлежно указване на жалбоподателите П. П. и Т. П. представяне на доказателства за спазен срок за обжалване на определение № 1671/29.05.2018 г. по ч.гр.д.№ 2908/2018 г. на същия съд , конкретно – за датата на връчване съобщенията до тях от частния съдебен изпълнител, за наложената обезпечителна мярка, съобразно допуснатото обезпечение, определението за което обжалват.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: