Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
София, 02.01.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 21.11.2018 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1778 /2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ч. П. Д. и М. И. Д. срещу въззивно решение № 8 от 11.01.2018 г. по възз. гр. д. № 655 /2017 г. на Врачански окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение на Районен съд Мездра, с което е отхвърлен установителен иск на двамата жалбоподатели срещу Държавата, представлявана от министъра на Р. с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за собственост по наследство и давност на ПИ с площ 338 кв.м.
Жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване.
Насрещната страна Българската държава не е подала писмен отговор.
Касационната жалба е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, постановено по иск за собственост на недвижим имот, за който след изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. (настояща чл.280,ал.3 ГПК след ДВ, бр. 86 от 2017 г.) не съществува ограничение за касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено следното:
Спорът е за реална част от имот по кадастралната карта на [населено място], която попада между железопътната линия и шосето С. – М., която ищците твърдят, че са придобили по наследство и давност чрез владение, продължило повече от 40 години без никой да пречи на владението им и да оспорва собствеността им. Държавата оспорва иска и представя решение на ПК, с което собствеността и е възстановена.
Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд, че ищците не са могли да придобият собствеността на имота чрез давностно владение поради законова забрана да се придобива държавна собственост: тъй като съгласно чл.86 ЗС по отношение на държавни имоти не е текла давност до 1996 г. и съгласно § 1 от ЗР към ЗДЗС давността спира да тече от 01.06.2006 г..
Въззивният съд е изложил съображения за това, че не следва да се кредитира приетото по делото заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза за това, че имотът е частна държавна собственост, основано на решение на ПК за възстановяване на основание ЗСПЗЗ на собствеността върху имота на държавата в съществуващи /възстановими реални граници. Въззивният съд е приел, че процесната реална част, а и имотът, към който тя принадлежи, попадат между железопътната линия и пътя (шосето) С. – М., който е част от републиканската пътна мрежа, От доказателствата по делото не може да се направи извод, че претендираната част от имот е извън железопътната инфраструктурата или пътната инфраструктура със съответните ограничителни линии, доказателствата са в обратната насока – че попадат в елементите на пътя и железопътната линия. На основание чл.3 ЗЖПТ, чл.8 ЗП, чл.2,ал.2 ЗДС и чл.18 КРБ реалната част и имотът, към който тя принадлежи, са публична държавна собственост. Поради това съгласно чл.6 и чл.7 ЗДС процесната реална част не може да се придобие чрез давностно владение, т.к. имотите изключителна (публична) държавна собственост не могат да се обявяват за частна държавна собственост, не могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност.
В изложението за допускане на касационно обжалване не са изведени правни въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и приетото с т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС. Вместо това са изложени доводи за неправилност на въззивното решение с твърдение, че то е в противоречие със съдебната практика на ВКС и че допускането му до касационно обжалване ще бъде в полза на развитието на правото и ще допринесе за точното прилагане на закона и за уеднаквяване на практиката. Изложени са и съображения за основателност на иска: че правото на собственост на касаторите е наследено, че те са владели имота , който не е отчуждаван, без да им е пречено, че в имота има плодни дръвчета на възраст не по-малко от 35 години и че имотът се намира между тротоара на пътя С. – М., а ж.п. линията е на около 20 метра под нивото на мястото.
Съгласно разрешението, прието с т.1 от посоченото тълкувателно решение (№ 1 /2010 г.), касаторът е длъжен да изведе точна и ясна формулировка на правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, който да е обусловил изводите на въззивния съд по конкретното дело и който да е разрешен от него при една от предпоставките, посочени в точки 1-ва, 2-ра или 3-та на ал.1 на чл.280 ГПК.
Както е прието в посоченото тълкувателно решение, непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Доводите за неправилност на въззивното решение са предвидени в чл.281,т.3 ГПК и са различни от основанията за допускане на касационно обжалване, предвидени в чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК, поради което въз основа на тях не може да бъде допуснато касационно обжалване. Те подлежат на разглеждане при разглеждането на съществото на спора в производство по чл.290 при условие, че делото бъде допуснато до касационно обжалване, а не в производство по чл.288 ГПК, каквото е настоящото, в което се изследват единствено предпоставките за допускане на касационно обжалване. Същото се отнася и до доводите за основателността на иска, които са доводи по съществото на спора.
Към това следва да се добави и че твърдението за противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, без да е посочено по кой правен въпрос и без да е посочено конкретно решение, не осъществява допълнителното основание, предвидено в т.1 на чл.280,ал.1 ГПК.
Същото се отнася и до твърдението, че допускането на въззивното решение до касационно обжалване ще бъде в полза на развитието на правото и ще допринесе за точното прилагане на закона. И това допълнително основание (по т.3) се отнася до конкретен изведен правен въпрос и следва да бъде обосновано, както е предвидено в т.4 от посоченото тълкувателно решение (№ 1 /2010 г.).
От изложеното следва извод, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Страните не претендират разноски за касационното производство и такива не следва да бъдат присъждани.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 8 от 11.01.2018 г. по възз. гр. д. № 655 /2017 г. на Врачански окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.