3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
С., 03.01. 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
Като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 484/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от Т. К. П. и Т. М. П., срещу въззивното решение № 188 от 04.02.2011 г. по в. гр. д. № 271/2010 г. на Габровския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] [населено място] счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., за да се произнесе по допускането на касационното обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение, след отмяна на решение № 353 от 07.07.2010 г. по гр. д. № 2330/2009 г. на Габровския районен съд, са отхвърлени предявените от касаторите иск по чл. 109, ал. 1 ЗС ответникът да бъде осъден да изгради нов водопроводен клон в [населено място], който да не преминава през поземлените имоти са ищците, като трасето да се изпълни само по улицата /пътя за Люляците/ покрай същите, както и покрай съседен на тях имот, и след това по второстепенната улица покрай останалите имоти, както и иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 3 240 лева – обезщетение за ползване.
По делото е установено, че ищците са собственици на имотите, през които е прокарано водопроводно отклонение за водоснабдяване на съседни имоти, в резултат на което ищците търпят ограничения в правото си на собственост.
За да отхвърли иска с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС за преместване трасето на водопроводното отклонение, въззивният съд изложил съображения, че ограничаването на правото на собственост на ищците не е от ответника по делото [фирма] [населено място]. Както при действието на З. /отм./, така и съгласно нормативната уредба по ЗУТ, във връзка и със Закона за водите, съдържащ уредба на поземлените сервитути, свързани с водните обекти, водопрекарването през чужд имот е в полза на имота, който се обслужва, а не на В и К оператора, който стопанисва общата водопроводна мрежа до съответното улично отклонение. Следователно търпените от ищците ограничения не са от ответника, спрямо който е предявен искът, поради което и спрямо този ответник той се явява неоснователен. С оглед изложеното без значение за изхода на спора е обстоятелството, че всички имоти, водоснабдени чрез водопроводното отклонение през имотите на ищците, имат редовни партиди в ответното дружество и му заплащат стойността на извършваната услуга, тъй като експлоатирането на това отклонение се осъществява не в полза на дружеството, а в полза на собствениците на съседните имоти, до които то е изградено и на които ответникът предоставя услугата «водоснабдяване».
По иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е прието за недоказано ответникът да се обогатява за сметка на ишщите, предвид нормативната уредба за уреждане правата на потребителите на услугата «водоснабдяване» – трети за процеса лица, в случаите, когато за тази услуга е необходимо съответните съоръжения да бъдат прокарани през чужд имот. По тези съображения искът за неоснователно обогатяване е отхвърлен.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поставят въпроса по приложението на чл. 109, ал. 1 ЗС и сочат, че произнасянето по него от въззивния съд е при предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК.
Посочената в изложението съдебна практика, с която касаторите обосновават твърдението си за противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния съд и на Върховния касационен съд, не съставлява задължителна съдебна практика по смисъла на разясненията, дадени в т. 2 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Затова и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Представено е решение № 340 от 25.05.1994 г. по гр. д. № 918/1993 г. на ВС, ІV-то г. о., според което всяко смущаване правото на собственост може да бъде предмет на негаторна защита, като пасивно легитимирано по негаторния иск е всяко лице, а не само извършителят на нарушението, ако към момента на предявяването му поддържа противоправното състояние в имота. С решение № 1544 от 30.10.2002 г. по гр. д. № 18899/2001 г. на ВКС, ІV-то г. о., е прието, че негаторният иск може да се предяви против всеки, дори и несобственик, който пречи да се упражнява правото на собственост. К. се позовават и на ТР № 31/1984 г. от 06.02.1985 г. на ОСГК на ВС, че искът може да се упражни срещу всяко лице, което проявява неоснователните ограничаващи правото на собственост въздействия. Това лице може да е странично, например собственик на съседен имот, но може да е и съсобственик, ако при упражняването на своите права създава ограничения, смущения или заплашване на правото на съсобственика си.
Като е отхвърлил иска срещу ответника – експлоатационното дружество, въззивният съд не се е отклонил от приетото с посочените съдебни актове тълкуване на чл. 109, ал. 1 ЗС. Приел е, че този, който ограничава правото на собственост на ищците, са собствениците на имотите, водоснабдени чрез водопроводното съоръжение, прокарано през имотите на ищците, а не ответникът, срещу когото искът е предявен. В този смисъл ответникът не осъществява, нито поддържа осъществено от друг, неоснователно действие или състояние, което е предпоставка за уважаване на иска с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС. Ето защо следва да се приеме, че обжалваното въззивно решение не противоречи, а е в съответствие с посочената съдебна практика, включително и с решение № 1303 от 18.07.2003 г. по гр. д. № 1132/2002 г. на ВКС, ІV-то г. о. С него е прието, че собственикът може да иска от всички правни субекти да се въздържат от действия и посегателства върху имота му.
Твърдението на касаторите за наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не може да бъде обосновано и с поддържаното противоречие между първоинстанционното и въззивното решения, постановени в рамките на същото съдебно производство. Съгласно т. 3 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС приетите противоречиви разрешения в хода на инстанционното производство не формират съдебна практика, тъй като актовете, в които са обективирани, не са влезли в сила.
Предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е обоснована от касаторите от гледна точка спецификата на разглеждания спор, а и по приложението на чл. 109, ал. 1 ЗС има утвърдена трайна съдебна практика. Не е налице противоречиво или неясно тълкуване, което да налага разглеждането на настоящия случай от Върховния касационен съд с цел отстраняването му и осигуряване на точното прилагане на закона и/или развитие на правото.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 188 от 04.02.2011 г. по в. гр. д. № 271/2010 г. на Габровския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: