О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
[населено място] ,03,01,2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември,през две хиляди и шестнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2338/2016 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 194/03.10.2016 год. по ч.т.д. № 262 /2016 год. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 13.06.2016 год. по т.д.№ 95/2014 год. на Окръжен съд – Велико Търново.Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение,с доводи за постановяването му при неправилно приложение на чл.634в ал.2 вр. с чл.633 ТЗ от въззивния съд, съобразявал преклузивния срок за обжалване решението по чл.632 ал.4 ТЗ считано от вписването му в търговския регистър,съгласно чл.633 ал.1 ТЗ, вместо считано от уведомяването на страната,каквото съдът по несъстоятелността е следвало да извърши, съгласно чл.634в ал.2 ТЗ.
Ответната страна – [фирма] – оспорва частната жалба, споделяйки съображенията на въззивната инстанция, че „ разпоредбата на чл.634в ал.2 ТЗ не променя срока и началния момент на обжалване на съдебните решения,предвидени в чл.633 ТЗ, а въвежда единствено задължение на съда да изпраща на заинтересованите страни съобщения за постановените в производството по несъстоятелност актове „.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящия състав съобрази следното :
Съдът по несъстоятелността е върнал, като просрочена, подадена от [фирма] въззивна жалба срещу постановено решение по чл.632 ал.4 ТЗ, за прекратяване производството по несъстоятелност на [фирма]. За да приеме просрочие, съдът е съобразил датата на вписване решението по чл.632 ал.4 ТЗ в търговския регистър и срока, съгласно чл.633 ал.1 ТЗ, считано от датата на вписването. Жалбоподателят противопоставя довод, че съгласно чл. 634в ал.2 ТЗ , решението по чл.632 ал.4 ТЗ е следвало задължително да му бъде съобщено и срокът за подаване на въззивната жалба тече от съобщението, респ. и при липсата на такова уведомяване в процесния случай, не следва да се счита изтекъл към датата на подаването й.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторът е формулирал следните въпроси : 1/ Разпоредбата на чл.634в ал.2 ТЗ дерогира ли процесуалното правило на чл.633 ал.1 ТЗ, че преклузивният срок за обжалване на решенията по чл.632 ТЗ започва да тече от вписването им в търговския регистър? и 2/ Противоречи ли на правния ред постановяването на заличаване на несъстоятелния търговец преди изтичане преклузивния срок по чл.744 ТЗ? И двата въпроса се обосновават с формално позоваване на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Вторият от формулираните въпроси не покрива изискването за правен – отговор на същия не е даван в атакуваното въззивно определение и е предпоставен от допускане въззивната жалба на страната , срещу решението по чл.632 ал.4 ТЗ, до разглеждането й по същество, респ. би бил предмет на произнасяне по правилността на атакуваното решение по чл.632 ал.4 ТЗ, а не по правилността на връщането на въззивната жалба срещу същото, като просрочена.
Първият от въпросите,най-общо сведен до съотношението на нормите на чл.633 ТЗ и чл.634в ТЗ, доколкото решенията по чл.632 ТЗ подлежат и на обжалване и се вписват в търговския регистър, покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК. Необоснован се явява допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК , с формалното посочване на тази хипотеза. Съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК предпоставя посочване на непълна, неясна или противоречива правна норма, чието тълкуване е предпоставило противоречива съдебна практика / съответно наведена от страната / или макар при еднозначна, непротиворечива съдебна практика, да са обосновани предпоставки за нейното преодоляване,като неправилна, с оглед промяна в обществените условия или изменение на законодателството, с цел осигуряване точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Няма неяснота или противоречие в съдържанието на всяка от двете норми,нито е доказана от жалбоподателя или известна на състава противоречива практика по кумулирането им. Законодателят в част ІV-та „Несъстоятелност„ на ТЗ урежда с изрични норми хипотезите на обжалваемост на актовете,когато началният срок тече от вписване решението в търговския регистър или от обявяването на акта в търговския регистър / така чл. 633 ал.1 , чл. 707а ал.1 , чл.713 ал.1, чл.735 ал.3, чл.740 ал.2 пр. второ, чл.629 ал.6 вр. с ал.5 ТЗ / . В други случаи, изрично предвиждайки обжалваемостта, не визира, изключая срока, началния момент от който тече същия / така чл.657 ал.4, чл. 701 ал.3 , чл.717з ал.3 , чл.755 ал.2 ТЗ /, но все в хипотези, в които самият съдебен акт не подлежи на вписване в търговския регистър. В трети случаи, законодателят изрично визира срок за обжалване,течащ от уведомяването / така чл.629а ал.6 , чл.633 ал.2 ТЗ /. Да се приеме, че всички подлежащи на обжалване актове, предвид нормата на чл.634в ал.2 ГПК подлежат на обжалване, считано от съобщаването им на страните,означава да се игнорират и обезсмислят преждепосочените изрични норми, визиращи начален момент на срока, различен от момента на уведомяването на страната.При това начинът на уреждане на обжалваемостта / анализирайки отделните състави и приложимата към всеки от тях хипотеза относно момента, от който тече срокът за обжалване / обуславя извод, че в нормата на чл.634в ал.2 ТЗ – впрочем предвиждаща единствено съобщаване актовете на съда по несъстоятелността, подлежащи на обжалване, на заинтересованите страни – не следва да се въвежда съдържание,противоречащо на останалите разпоредби на част ІV-та, уреждащи обжалваемостта на актовете на съда по несъстоятелността, тъй като те кореспондират с логиката на производството и пораждащите се от съответния съдебен акт правни последици. Логично е решенията по чл.630 ТЗ и чл.632 ТЗ да подлежат на обжалване от вписване решението в търговския регистър,тъй като по този начин и за всички легитимирани да обжалват лица се гарантира едновременност на обжалването, респ. се гарантира сигурността, че всяка своевременно подадена / спрямо общ за всички заинтересовани момент / жалба ще бъде разгледана, а не преклудирана от действието на решение по жалбата на друг кредитор.Също така логично е обжалваемостта на актове, пораждащи правни последици за конкретен участник в производството, респ. лишени от обвързващо всички кредитори на несъстоятелността действие / напр. чл.633 ал.2 ТЗ /, но подлежащи на обжалване,с оглед изрична норма / чл.613а ал.1 ТЗ / или според „съответния ред на ГПК „ / чл.613 а ал.3 ТЗ /, препращащ към предпоставките на чл. 274 ал.1 ГПК, съответно актове, неподлежащи на вписване или обявяване,да се атакуват в преклузивния срок,съобразно чл.275 ал.1 ГПК вр. с чл.621 ТЗ,считано от уведомяването.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 194/ 03.10.2016 год. по ч.т.д. № 262/2016 год. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :