ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4
София, 03. януари 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шести декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 3475 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1552/04.07.2017 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 681/2017, с което е отменено решение № 342/21.10.2016 на Пернишкия окръжен съд по гр. д. № 238/2016, като П.Р.Б. е осъдена да заплати сумата 20.000 лева обезщетение на неимуществените вреди от неоснователно обвинение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Недоволен от решението е касаторът П. на Р.Б., представляван от А. В. – прокурор от А.п. София, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда в мотивите на решението да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, включително относно наличие на причинна връзка между незаконното обвинение и настъпилите вреди, както и по материалноправния въпрос за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на противоречие с ППВС № 4/1968, ТР № 3/2005 на ОСГК на ВКС, т. 3 и т. 11 от ТР № 3/2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС, ОСГК, решение № 191/24.11.2014 на ВКС по гр. д. № 1836/2014 г, решение № 621/22.10.2010 на ВКС по гр. д. № 1927/2009, решение № 785/02.03.2011 на ВКС по гр. д. № 556/2010, решение № 1230/11.07.2011 на САС по гр. д. № 531/2011.
Ответникът по жалбата Е. Б. Н., представляван от адв. Е. Д. от САК, я оспорва като неоснователна и счита, че по повдигнатите въпроси не следва да се допуска касационно обжалване. Претендира направените по делото разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с постановление от 21.07.2009 г. на СГП срещу ищеца е било образувано досъдебно производство за това, че в периода от м. март до м. май 2009 г. е нарушавал служебните си задължения и превишавал властта си с цел да набави за себе си облага и като длъжностно лице по повод изпълнение на службата си е придобивал, държал с цел разпространение и разпространявал високорискови наркотични вещества – снабдявал лишени от свобода с наркотични вещества срещу заплащане от страна на техни близки, нерегламентирано напускал поста си, извеждал и осъществявал среща с лишен от свобода и др. престъпления по чл. 282, ал. 1 НК и чл. 354а, ал. 2, т. 3, пр. 4, вр. с ал. 1 НК, за което му е наложена мярка за неотклонение парична гаранция и внесен обвинителен акт. С присъда № 94/24.03.2015г. по нохд № 2281/2014 на СГС, НО, 34 състав, ищецът е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатите обвинения. След анализ на писмените и гласни доказателства въззивният съд е приел, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника П. на РБ, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, вр. чл. 4 ЗОДОВ. Прието е, че през време на наказателното производство ищецът е търпял безпокойство, нервно напрежение и страх от бъдещия изход на делото, изпитвал е неудобство, срам, чувствал е унижение и притеснение пред семейството и приятелите си, изпитвал е емоционални терзания, чувствал се е депресиран и потиснат, ограничил е социалните си контакти по време на наказателното производството водено срещу него, накърнена е била неговата чест, достойнство и добро име в обществото, в какъвто смисъл са и показанията на разпитаните по делото свидетели. При определяне размера на обезщетението са съобразени следните обстоятелства: характера на престъплението, за което е повдигнато обвинението, както и вида на наложена мярка за неотклонение „парична гаранция”; изживеният стрес от факта на повдигане на обвинение във връзка с упражняваната от ищеца професия; продължителността на наказателното производство водено срещу ищеца (около 5 години), тежестта на повдигнатите обвинения (за тежко умишлено престъпление, извършвано системно, при и по повод изпълнение на службата му на надзирател в С. затвор, за което е предвидено наказание лишаване от свобода за срок до 10 години); обстоятелството, че е взел лично участие в извършването на процесуално-следствени действия и че лично се е явявал в 12 съдебни заседания по разглеждане на наказателните дела (с поведението си не е станал причина за отлагане и забавяне на производството); първоначалното осъждане на ищеца на „лишаване от свобода” за 4 години (впоследствие присъдата е била отменена и делото е било върнато на първоинстанционния съд); както и чистото му съдебно минало; констатациите на вещото лице психолог, за наличие на симптоми на постравматичен стрес (преживяване и връщане на спомени от предприетото спрямо него наказателно преследване, нарушение в съня, нестабилно психоемоционално състояние, неувереност в себе си и възможностите си, склонност към конфликтност). След преценка на посочените обстоятелства, социално-икономическите условия в страната при настъпване на неимуществените вреди и възрастта на ищеца към датата на привличането му като обвиняем – 30 годишен, въззивният съд е приел, че сумата в размер на 20.000 лева справедливо ще обезщети ищеца за причинените му неимуществени вреди.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар поставените въпроси да обуславят решението по делото, въззивният съд е съобразил установената съдебна практика на ВКС. Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения процесуалноправен въпрос, тъй като съдът е съобразил задължението си, че в мотивите на решението следва да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, като посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани.
При този изход на делото в полза на ответника по касацията следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1552/04.07.2017 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 681/2017.
ОСЪЖДА П.на Р.Б. да заплати на Е. Б. Н. от [населено място], общ. П. сумата от 1.130 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.