2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
София, 04.01.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 584/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 779 от 13.09.2012 г. по в. ч. гр. д. № 339/2012 г. на Смолянския окръжен съд е потвърдено определение № 454 от 06.07.2012 г. по гр. д. № 650/2012 г. на Смолянския районен съд, с което е върната исковата молба, подадена от А. И. Г., М. С. Г. и С. С. С. срещу Южноцентрално държавно предприятие [населено място] и е прекратено производството по делото.
Срещу това определение в срока по чл. 278, ал. 1 ГПК е подадена частна касационна жалба от ищците, които относно предпоставките за допускане на касационно обжалване поддържат основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът по иска не е подал писмен отговор.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускането на касационно обжалване намира следното:
Предявен е иск за признаване на установено, че на 27 и 28.06.2011 г. С. Р. Г. – наследодател на ищците, е бил в трудово правоотношение с Д. „К.” [населено място], чийто правоприемник е ответникът по иска.
За да върне исковата молба, съдът в двете инстанции приел, че ищците разполагат с възможността да предявят осъдителния иск по чл. 200 КТ за обезщетение за причинени им неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател и в рамките на производството по този иск ще се изследва и въпросът дали е съществувало трудово правоотношение като един от елементите на имуществената отговорност на работодателя. След като това е така, то установителният иск по чл. 357 КТ за установяване съществуването на това преюдициално правоотношение е недопустим. На следващо място е посочено, че дори да се приеме обратното, то и в този случай ищците не биха могли да постигнат целената защита – обезщетение за причинени вреди чрез иск по чл. 200 КТ, с което са обосновали правния си интерес от предявяването на установителния иск. Това е така, защото след влизане в сила на Кодекса за социално осигуряване /КСО, в сила от 01.01.2000 г./ трудова злополука не може да бъде установявана в исковото производство по чл. 200 КТ, а само по административен ред съобразно правната уредба в чл. 57-60 КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /в сила от 01.01.2000 г./. Без издадено по надлежния ред разпореждане на органа по чл. 60 КСО за наличие на трудова злополука, което предпоставя преди това да е било вече установено съществуването на валидно трудово правоотношение, и при положение, че едногодишният срок по чл. 57, ал. 2 КСО за регистриране пред НОИ на трудовата злополука вече е изтекъл, то искът по чл. 200 КТ, дори и да бъде предявен от ищците, би бил неоснователен. В обобщение, ищците разполагат с друг ред за защита – осъдителни искове по чл. 49 и чл. 45 ЗЗД за ангажиране на общата гражданска отговорност на ответника, а предявеният установителен иск е недопустим.
В изложението по 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателите се позовават на решение № 17 от 20.02.2009 г. по в. гр. д. № 573/2008 г. на Хасковския окръжен съд /влязло в сила съгласно чл. 296, т. 3 ГПК, тъй като с определение № 1032 от 12.08.2009 г. по гр. д. № 925/2009 г. на ВКС, ІV-то г. о., не е допуснато касационно обжалване/. Представеният съдебен акт не обосновава наличие на противоречива съдебна практика като основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, защото разрешеният с него въпрос, който е обусловил крайния правен извод, е за допустимостта на свидетелски показания в случай, че създаденият документ – трудовият договор между страните, е бил впоследствие изгубен или унищожен не по вина на страната, която се позовава на него. В хипотезата, пред която страните са изправени, обуславящият правен въпрос е друг – дали е допустимо самостоятелното установяване с иск по чл. 357 КТ на съществуването на трудово правоотношение между наследодателя на ищците и ответника.
Ето защо не се констатира наличие на противоречиво разрешаван въпрос като обща предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 779 от 13.09.2012 г. по в. ч. гр. д. № 339/2012 г. на Смолянския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: