4
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
[населено място], 4.01. 2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори януари, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 627 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Обжалвано е определение на Софийския апелативен съд, ГК, І състав, № 1657/01.08.2012 г. по ч.гр.д. № 2721/2012 г., с което като е потвърдено разпореждане от 22.06.2012 г. по гр.д. № 8332/2012 г. на Софийски градски съд, ГО, І-15 с-в, е оставено без уважение искането на М. С. Н. от [населено място] по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото.
Недоволна от определението на САС е жалбоподателката М. С. Н. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Т. Г. от АК-С., която го обжалва в срок с частна жалба, като моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и същото да бъде отменено като незаконосъобразно. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторката сочи, че в обжалваното въззивно определение съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, от значение за изхода на спора, а именно – следва ли да се мотивира определението на въззивния съд, с което се отхвърля искане на частния жалбоподател за обявяване невалидността на обжалвания акт. Позовава се на противоречива практика и представя определение от 05.06.2008 г. на ОС-Ямбол по гр.д. № 264/2008 г., ГО, 1 състав.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно разпореждане, с което е отхвърлена молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 280, ал. 2 и чл. 284, ал. 2 ГПК.
След преценка на доводите на частната касаторка и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно производство.
С обжалваното определение на въззивния съд, с което е потвърдено разпореждане на първоинстанционния съд, с което е оставено без уважение искането на частната касаторка по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от внасяне на държавна такса по делото, е прието, че не са налице основанията по чл. 83, ал. 2 ГПК – липса на достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса по делото, тъй като ищцата е декларирала, че не е семейна, че притежава ? идеална част от апартамент в [населено място], лек автомобил марка „М.”, както и доход, равняващ се на минималната работна заплата, както и че е в добро здравословно състояние и млада работоспособна възраст, съдът е приел, че в случая не може да се приеме, че тя не разполага с достатъчно средства, за да заплати дължимата държавна такса, още повече, че по делото е установено, че тя е заплатила на ответницата авансово сумата от 40 000 лв. за покупката на процесния недвижим имот, предмет на иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – с въззивното определение съдът да се е произнесъл по правен въпрос, значим за изхода на спора, който да е решаван противоречиво от съдилищата. Представеното като противоречива практика въззивно определение на Ямболския окръжен съд касае различен казус/относно постановено определение на неидентифициран съдия по вписванията/, поради което е неотносимо за настоящия случай. В случая преценката за валидност на постановеното първоинстанционно разпореждане е извършена от въззивния съд в обжалваното определение. В тази връзка повдигнатият от жалбоподателката процесуалноправен въпрос за липса на валиден акт на съда, тъй като последният не съдържа реквизитите на чл. 254 ГПК, е обусловил изхода на делото, но той не е решаван противоречиво от съдилищата. В. съд е спазил трайно установената съдебна практика, според която съобразно изричната разпоредба на чл. 254, ал. 1 ГПК определението, с което съдът се произнася по противоречащи искания на страните, както и определението, с което се отхвърля искане, се мотивира. Исканията на страните и обстоятелствата по делото във връзка с тях се посочват в мотивите, доколкото това е необходимо. В случая по искането на ищцата за освобождаване от заплащане на държавна такса първоинстанционният съд се е произнесъл с разпореждане, с което го е оставил без уважение като неоснователно, без да изложи изрични мотиви затова. По реда на инстанционния контрол въззивният съд е приел, че така постановеният акт на първата инстанция е валиден, но е изложил мотиви относно неоснователността на искането на ищцата за освобождаването й от заплащане на държавна такса по делото, с което дори и да е налице процесуален порок на първоинстанционното разпореждане, поради липса на мотиви, го е отстранил. В тази връзка въззивният съд е съобразил предпоставките за приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК, в съответствие с утвърдената практика, съгласно която съдът извършва преценка налице ли са предпоставки за освобождаване от такси и разноски въз основа на доказателствата за имуществено състояние, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на такси и разноски за производството по делото. Въпрос на фактическа преценка на съда при спазване на тези критерии е да приеме за установено дали лицето разполага с достатъчно средства да заплати таксите в цялост или частично. В настоящия случай в съответствие с тази практика съдът е извършил преценката налице ли са предпоставки за освобождаване на молителката от внасяне на държавна такса, вземайки предвид, че тя разполага с недвижимо имущество – собственик на ? идеална част от апартамент в [населено място], лек автомобил, както и декларирани месечни доходи в размер на минималната работна заплата, както и безспорният факт, че тя е заплатила на ответницата авансово сумата от 40 000 лв. за покупката на процесния недвижим имот, предмет на иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД и е преценил при тези данни, че в рамките на финансовите й възможности е да плати дължимата държавна такса за производството по делото.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Софийския апелативен съд, ГК, І състав, № 1657/01.08.2012 г. по ч.гр.д. № 2721/2012 г., по частна касационна жалба с вх. № 8290/20.04.2012 г. на М. С. Н. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :