О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
София, 04.01.2013 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 900 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Г. П. от [населено място],обл.П. срещу въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, постановено на 18.09.2012г. по гр.д.№588/2012г.,с което е отменено решението на първоинстанционния съд в частта,с която е прието за установено по отношение на Г. Т.,че П. П. е собственик на магазин за промишлени стоки,целият с площ от 50.70кв.м., построен в УПИ *,кв.55 по плана на [населено място] и е отхвърлен иска на Г. Т. за делба на същия имот и вместо това е отхвърлен искът на П. Г. П. против Г. Й. Т. за установяване,че П. П. е собственик на недвижим имот, представляващ книжарница и магазин за промишлени стоки с площ от 5.70кв.м.,построен в УПИ * в кв.55 по плана на [населено място] и е допусната делба на магазина между съделителите Г. Й. Т. и П. Г. П. при равни квоти.
Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено , че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд се е произнесъл по въпроса кога строежът е завършен в “груб вид” или “груб строеж” и по-специално достатъчно ли е за това да е излята плочата или е необходимо и поставяне на покрив; по въпроса може ли етапът “груб строеж” да се установява със свидетелски показания,ако по делото са представени писмени доказателства /констативни протоколи на общинската администрация/; по въпроса за наличието на съвместен принос,ако строежът е завършен след фактическата раздяла. Поддържа се също така, че е налице необходимост по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК да бъде допуснато касационно обжалване с цел ВКС да даде тълкуване що е това покрив на сграда и/или обект,доколкото в правната уредба няма поначало дефиниция на това понятие.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Г. Й. Т. изразява становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода,че процесният недвижим имот е съсобствен между съделителите, въззивният съд е приел,че строителството му е завършило по време на брака на страните.
Изложени са съображения,че годен обект на собственост е налице, когато строежът е завършен в груб вид или на ниво “груб строеж”,което понятие е легално дефинирано в §5,т.46 ДР на ЗУТ /сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът,без или с различна степен на завършеност на довършителните работи,като в случая,за да се приеме,че е налице съсобственост поради възникнала имуществена общност по време на брака на страните следва да се определи към кой момент строежът е бил завършен във вид на “груб строеж”.
Прието е,че имотът е имал такава характеристика преди настъпването на фактическата раздяла на страните-според техническата документация покривът на обекта е следвало да бъде плоча,на която да бъде положена необходимата хидроизолация и с наклон 3%,като от показанията на свидетелите /които в това отношение са единни/ още към момента на фактическата раздяла между страните тази втора плоча,която всъщност представлява покрива на сградата по проект,е била изпълнена. Едва по-късно по време на влизане в сила на решението за прекратяване на брака са предприети действия по изменение на проекта,като е предвидена дървена конструкция за покрива. Изложени са съображения,че като определя понятието “груб строеж”,законът не поставя изисквания за вида на покривната конструкция и следователно след като е била поставена плочата,която има ролята на покрив според строителната документация за конкретния обект,то е бил налице и годен обект на собственост още към момента на фактическата раздяла на страните.
Прието е,че моментът на въвеждане на обекта в експлоатация е неотносим към спора.
Прието е,че бащата на съделителката П. П. й е дарил сумата 6000лв. през 1999г.,но не е установено тази сума да е била вложена в строителството на обекта. Прието е,че в строителството са влагани общи средства /получени и в заем от Т./. Обстоятелството,че през 2006г. /след фактическата раздяла/ П. П. е сключила договор за заем за текущо потребление,е неотносимо към спора,тъй като към този момент обектът вече е имал характеристиката на завършен в “груб вид”.
Поставените от касатора въпроси според настоящия състав не са от значение за изхода на спора. На първо място следва да се отбележи,че въззивният съд изрично е приел,че към момента на фактическата раздяла сградата е имала поставен покрив-до този момент строежът е изпълнен в съответствие с проектната строителна документация,според която покривът на обекта представлява именно плочата с поставена хидроизолация и наклон 3%. Поради това не може да се приеме,че въпросът дали е необходимо поставяне и на покрив,за да се приеме,че сградата е завършена в “груб строеж” би могъл да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Сочените от касатора решения на ВКС касаят различни хипотези от настоящата,при които покривната конструкция е различна от излятата плоча. Когато покривната конструкция представлява плочата на сградата, основният въпрос е кога е излята тази плоча,по който между страните не съществува спор. Въпросът за допълнително поставяне на покрив и то след последващо изменение на проекта не може да се свърже с момента на завършване на сградата в “груб строеж”.
Въпросът дали етапът “груб строеж” може да се установява със свидетелски показания при наличие на писмени доказателства /констативни протоколи на общинската администрация/ също не може да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване,тъй като представените по делото протоколи и данните за съставяне на актове от общинската администрация касаят периода след одобряване на проекта за изменение на покривната конструкция на сградата,а не изпълнението на тази конструкция според първоначално одобрения проект. Основният въпрос в случая касае значението на последващото изменение на проекта за покривна конструкция в хипотеза,при която покривната конструкция по първоначалния проект е била изпълнена,като по този въпрос не се поддържа да е налице противоречива практика на съдилищата,нито същият се въвежда от касатора като даващ основание за допускане на касационно обжалване.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за наличието на съвместен принос,ако строежът е завършен след фактическата раздяла.
При положение,че съдът е приел,че строежът е завършен преди фактическата раздяла на страните подобен въпрос,изразяващ становището на касатора по основателността на предявените искове,не би могъл да обоснове наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса “що е то покрив на сграда”,доколкото по делото между страните не е съществувал спор досежно това понятие,въпросът не е бил поставян на разглеждане пред съда и освен това с оглед различието в покривните конструкции във всеки конкретен случай преценката следва да се извършва от решаващия спора съд с оглед обичайния смисъл на понятието и правилата на формалната логика.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 18.09.2012г. по гр.д.№588/2012г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: