6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
[населено място], 04,01,2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия , първо търговско отделение, в закрито заседание на десети октомври, през две хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 640 по описа за две хиляди и шестнадесета година, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. И. И. против решение № 297 по т.д.№ 536/2015 год.на Варненски окръжен съд, в частта му,с която е потвърдено решение № 110 по т.д. № 193/2014 год. на Добрички окръжен съд,с което е уважен предявеният по реда на чл.422 ГПК иск на [фирма] , за установяване вземане на същото спрямо касатора, в размер на 14 018,85 евро, на основание запис на заповед № 20134/12.07.2007 година.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение,като постановено в противоречие с материалния закон , по възражението му като ответник, за ненастъпила изискуемост на вземането, предвид непредявяване записа на заповед на авалиста, респ. преклудирано право на предявяване, с изтичане срока по чл.487 ал.1 ТЗ, както и по евентуалното възражение за погасяване на иска на поемателя по записа на заповед по давност, съгласно чл.531 ал.1 ТЗ.Оспорва решението и като несъобразило възражението за погасяване вземането на записа на заповед,предвид твърдяната му обезпечителна функция по отношение задълженията на издателя на менителничния ефект, съгласно сключен с ищеца – поемател по записа на заповед , договор за финансов лизинг, предвид развалянето на последния, поради виновно неизпълнение задължения на лизингополучателя.Последното обстоятелство, ведно с факта на предявено вземане срещу издателя на записа на заповед, в откритото производство по несъстоятелност на същия, касаторът сочи като своевременно заявени с отговора на исковата молба обстоятелства за недобросъвестност и злоупотреба с права от издателя на ефекта, предоставящи право на авалиста, макар да не е страна по обезпеченото каузално правоотношение, да се позове на относителни възражения за недължимост на вземането на основание същото, предвид прекратяването на облигационната връзка.Касаторът се позовава и на изводимата от съдържанието на исковата молба неяснота на самия кредитор – ищец, относно обхвата – основанието на вземанията и размера на същите , на основание обезпеченото със записа на заповед каузално правоотношение, останали непогасени от страна на лизингополучателя.
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, тъй като първият от формулираните въпроси не е разгледан в решаващите мотиви на въззивното решение, а вторият не е обоснован с допълнителен селективен критерий в сочената хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Ищецът предявява установителен иск за вземането си срещу ответника,в качеството му на авалист, по запис на заповед с падеж „ на предявяване в срок до 61 месеца от издаването„ на ценната книга. Сочи издаването на ефекта в обезпечение задължения на издателя – [фирма] / в несъстоятелност /, по сключен договор за финансов лизинг, по който авалиста – И. И. не е страна. Ищецът твърди, че поради неизпълнение на задължения по договора,същият е развален с отправена до лизингополучателя нотариална покана,като лизинговите вещи са върнати на лизингодателя.Вземанията срещу последния са предявени и приети в производството по несъстоятелност , по молба от 15.03.2010 год., като записа на заповед се твърди предявен и на авалиста, с нотариална покана, връчването на която е удостоверено с обратна разписка, по реда на чл.44 вр. с чл.42 ГПК.
Ответникът е противопоставил възраженията, че записа на заповед не е предявен нито на издателя / вкл. в производството по несъстоятелност на същия / , нито нему / тъй като представената обратна разписка не носи подписа му за получател – установено и от съдебно-графологична експертиза /, следователно не е настъпила изискуемост на вземането и по начало ефекта е прескрибиран с изтичане на едногодишния срок по чл.487 ал.1 изр.второ ТЗ от издаването му. В евентуалност се позовава на изтекла погасителна давност за иска на поемателя, по чл.531 ал.1 ТЗ.Ответникът не оспорва обезпечителната функция на записа на заповед по отношение задълженията на издателя на ефекта , като лизингополучател по сключен с ищеца и поемател по записа на заповед, договор за финансов лизинг, както и развалянето на договора, вкл. връщането на лизинговото имущество.Противопоставено е възражението,че с развалянето на договора е отпаднала и обезпечителната функция на записа на заповед, респ. плащане на основание ефекта не се дължи от издателя, следователно и от авалиста. В случай, че съдът би приел , че предявяването е извършено с подаване на заявлението по чл.417 ГПК, ответникът е противопоставил и възражението за изтекъл срок за предявяване по чл.487 ал.1 изр. второ ТЗ, както и за погасяване на иска за вземането на основание ефекта, по давност съгласно чл.531 ТЗ.
В допълнителната си искова молба ищецът е уточнил,че в производството по несъстоятелност на лизингополучателя е предявено вземането,на основание каузалното правоотношение,обезпечено със записа на заповед, както и че обезпечителната функция на записа на заповед, съгласно чл.9.13 от договора касае всички дължими по договора суми, вкл.дължими неустойки и лихви за забава,а не само задължението от погасителни вноски.
В допълнителния отговор,ответникът отново акцентира на обстоятелството,че с развалянето на договора за финансов лизинг и връщане на лизинговото имущество, процесният запис на заповед е станал безпаричен.
За да потвърди първоинстанционното решение,с което установителният иск е уважен, въззивният съд е приел, че между страните не съществува спор относно обезпечителната функция на записа на заповед спрямо задълженията на издателя на ефекта по сключения ищеца договор за финансов лизинг.Счел е,че доколкото не е свързано с твърдение за погасяване на тези вземания,като предявени в производството по несъстоятелност на [фирма], възражението на ответника за предявяването им в производството по несъстоятелност няма самостоятелна защитна функция и е ирелевантно за спора. Приел е, че с допълнителната искова молба ответникът е противопоставил възражение за недобросъвестно упражняване на права от поемателя – ищец,основано на факта,че предявява за плащане ценната книга, независимо от безспорния между страните факт, че договорът за финансов лизинг, обезпечен с ефекта, е развален. Въззивният съд е приел, че предявяване на записа на заповед на авалиста не е доказано. Приел е ,че уговореният падеж „на предявяване в срок до 61 месеца от издаването” съставлява уговорен по смисъла на чл.487 ал.1 пр. трето ТЗ по-дълъг срок за предявяване.Счел е,обаче, че липсата на предявяване / каквото и спрямо издателя, като предявено вземане на основание ефекта, не се твърди от ищеца / е без значение, тъй като с изтичането на срока от 61 месеца , считано от издаването,е настъпила изискуемостта на вземането по ценната книга. Предявяването било от значение само по отношение запазване правата по отношение на регресно отговорните лица – джиранти и техните авалисти, както и за поставяне на издателя, респ. авалиста в забава, каквато претенция в случая не била предявена.Така и считано от настъпила на 12.03.2013 год. изискуемост, подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение – на 11.06.2014г. – е в рамките на тригодишния давностен срок, съгласно чл.531 ал.1 ТЗ. Въззивният съд е отрекъл като несъстоятелна тезата на ответника, че в случая е приложим едногодишния срок по чл.487 ал.1 изр. първо ТЗ, считано от изтичането на определения в ефекта срок от 61 месеца от издаването му. Тъй като не е страна по обезпеченото със записа на заповед каузално правоотношение , на ответника е признато право да въведе относителни възражения за дължимостта на вземането, на основание каузалното правоотношение,само в случай на установена недобросъвестност или злоупотреба с право на поемателя – ищец.Такова въззивният съд не е счел за доказано единствено и само въз основа на развалянето на обезпечения договор за лизинг, тъй като в същия е изрично договорено, че записа на заповед ще обезпечава не само дължими погасителни вноски и допълнителни плащания по договора, но и дължими на основание същия неустойки и обезщетения.Наред с неиздължена погасителна вноска, с настъпил падеж,по-голямата част от предявеното вземане съизмерява именно дължима неустойка .
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторът формулира следните въпроси : 1/ Необходимо ли е запис на заповед , с падеж „ на предявяване в срок до 61 месеца от издаването „ да бъде предявен на авалиста, за да стане вземането по него изискуемо ? и 2/ Необходимо ли е предявяване на запис на заповед на авалиста ? и 3/ По отношение удължения срок на предявяване по чл.487 ал.1 изр.трето ТЗ , прилага ли се едногодишния срок по чл.487 ал.1 изр.второ ТЗ и ако се прилага – от кой момент започва да тече този срок ?
Първият от въпросите е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като касаторът счита, че е налице противоречива съдебна практика в разрешаването му: от една страна разрешението в ТР № 1/2005 год. по тълк.дело № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС / макар изрично да споделя същото като относимо към предявяването за плащане, а не към предявяването, когато падежът на вземането е обусловен от предявяването на ефекта /, както и опр.№ 292 по ч.т.д.№ 225/2010 год. и реш.№ 1 по т.д.№ 520 / 2009 год. на ВКС,а от друга – опр. № 813 по ч.т.д.№ 868/2009 год. ,опр. № 859 по ч.т.д.№ 911/2010 год. и опр.№ 776 по ч.т.д.№ 733/ 2010 год. на ВКС.
Вторият от въпросите е обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК – противоречие на въззивното с решения казуална съдебна практика,според които предявяване и на авалиста е необходимо : реш..№ 740 по гр.д.№ 1148/2001 год. на ВКС и реш.№ 1046 по гр.д.№ 1215/2008 год. на Софийски апелативен съд.
Третият от въпросите е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК,с доводи на касатора относно логичността на тезата му за приложимост на едногодишния срок по чл.487 ал.1 изр. второ ТЗ ,считано от изтичане на определения по-дълъг срок за предявяване,съгласно изр.трето на същата хипотеза, когато ефектът не е бил предявен за плащане. нито от отричане конституционно гарантирано право на членовете на религиозната общност
Първият от формулираните въпроси покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК,тъй като при конкретния падеж „на предявяване до определен срок от издаването „ въззивният съд е отрекъл необходимостта от предявяване ефекта за настъпване изискуемостта му, както на авалиста, така и на издателя. Мотивът му за този извод е , че с изтичането на определения по-дълъг , по смисъла на чл.487 ал.1 изр. трето ТЗ,срок е настъпила изискуемостта на вземането и от този момент тече тригодишната погасителна давност по чл.531 ал.1 ТЗ. Допълнителния селективен критерий,формално заявен в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, на практика е обоснован в хипотезата на т.1, изключваща хипотезата на т.3, с приложените определения, постановени по реда на чл. 274 ал.3 ГПК и съставляващи задължителна за въззивния съд съдебна практика : опр. 859 по ч.т.д.№ 911/2010 год. / по втория въпрос, обосновал допускане на касационното обжалване / и опр.№ 776 по ч.т.д.773 / 2010 год. на ІІ т.о. на ВКС. Касационното обжалване следва да се допусне по този въпрос, по който въззивното решение е в противоречие с възприетото в тези две определения.
Вторият от въпросите,зададен самостоятелно в съответствие с тезата на ответника, че предявяване на авалиста, независимо от предявяването на издателя,е винаги необходимо, не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК.Въззивният съд не е отговорил на този въпрос, в съответствие със смисъла на въвеждането му от ответника.Счел е, че предявяване на записа на заповед, независимо от така уговорения падеж „на предявяване в срок до 61 месеца от издаването„, изобщо не е необходимо,за да настъпи изискуемостта на вземането, тъй като същата настъпва с изтичането на уговорения по-дълъг / по смисъла на чл. 487 ал.1 изр. трето ТЗ/ срок за предявяването на ценната книга. Отделно е необоснован и допълнителния селективен критерий . Цитираното реш.№ 740 по гр.д.№ 1148/2001 год. на V г.о. на ВКС разграничава необходимостта от предявяване на ефекта за настъпване на изискуемостта на вземането по него от предявяването му за плащане и не освобождава поемателя от задължението за предявяване на ефекта на авалиста, но само досежно предявяването за плащане,с последиците на покана за изпълнение, поставяща авалиста в забава, но не и такова, от което е обусловено настъпване изискуемостта на задължението. Не е видна от мотивите на решението и конкретната хипотеза на „падеж„ на записа на заповед , респ. касае ли се за идентичен на настоящия или поне падеж „ на предявяване „, по смисъла на чл.486 ал.1 т.1 ТЗ. Цитираното решение на Софийски апелативен съд не е приложено към изложението, нито е издирено успешно от настоящия състав, както е сторено с предходно посоченото, също неприложено от страната.
Третият от въпросите покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като е включен в предмета на спора, чрез защитата на ответника и отговор на същия е обусловил решаващ мотив на въззивното решение.Не е обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело №1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Нито е приложена, нито е известна на настоящия състав съдебна практика допускаща послодователно кумулиране на срока за предявяване по чл.487 ал.1 изр. трето,с този по изр. второ на същата разпоредба, като самата норма в съдържанието си не разкрива неяснота, непълнота или противоречивост, досежно визирането на различни и несъотносими помежду си срокове, доколкото и записа на заповед би бил нищожен при уговорени повече от един падежи / „на предявяване „ и „ на определен срок от издаването на ефекта„ – последният зачетен като законосъобразен в задължителна за въззивния съд съдебна практика / .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 297 по т.д.№ 536 / 2015 год.на Варненски окръжен съд, в частта му , с която е потвърдено решение № 110 по т.д. № 193 / 2014 год. на Добрички окръжен съд.
УКАЗВА на И. И. , в едноседмичен срок от уведомяването, да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 548,37 лева.
След представяне на документ за плащането или изтичане на срока , без представяне на такъв, делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение – за насрочване , или на състава – за прекратяване. Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :