1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
гр. София, 04.01.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шести декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1141 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез адв. Л. Б. И. – В., преупълномощена от Адвокатско дружество „В., Ж. и партньори“, срещу решение № 2 от 05.01.2016г. по в. т. дело № 625/2015г. на Апелативен съд Варна, Търговско отделение, с което след отмяна на решение от 18.06.2015г. по т. дело № 1981/2014г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение ответникът [фирма], [населено място] е осъден да заплати на ищеца [фирма], [населено място] следните суми: 1/ на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата 74 132,72 лв., представляваща цена за достъп на Ф. К., [населено място], [община], Област Шумен до мрежата на ответника за период от 28.12.2012г. до 30.06.2013г., заплатена от ищеца на отпаднало основание; 2/ на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 8 255,91 лв., представляваща мораторна лихва от изпадането в забава на ответника на 30.07.2013г. до предявяване на иска на 25.11.2014г., изчислени върху главница от 61 906,35 лв.; 3/ сумата 12 691,50 лв. – разноски за водене на делото в двете инстанции.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В писмено изложение към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: Отмяната на индивидуалния административен акт, с който са определени временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, води ли до отпадане на основанието по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за размяната на престациите в смесения фактически състав, пораждащ правоотношението на достъп до електропреносната и/или на електроразпределителната мрежа по § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ? Касаторът поддържа, че по посочения релевантен материалноправен въпрос няма формирана задължителна практика на ВКС, а създадената практика се отнася до темпоралното действие на отменения индивидуален административен акт, но не и до действието на отмяната спрямо целия смесен фактически състав. Излага аргументи, че разрешаването на релевантния правен въпрос изисква теоретични знания, приложени към сложните, с голяма обществена значимост правоотношения, възникнали по Закона за енергетиката, както и ще допринесе за преодоляване на противоречивата съдебна практика, съществуваща между първоинстанционните и въззивните съдилища по въпросите за значението и съотношението между отделните елементи в смесените фактически състави за осигуряване на достъп до мрежите, пораждащи правоотношения с голям обществен интерес.
Ответникът в настоящото производство [фирма], [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. М. Д. Л. – Е. оспорва касационната жалба и прави възражение за нейната недопустимост поради това, че по аргумент от чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване, освен в частта, отнасяща се до фактура № [ЕГН]/05.06.2013г. на стойност 21 667,50 лв. Релевира доводи за липса на твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като поставеният от касатора правен въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Третото лице помагач Комисия за енергийно и водно регулиране, [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от процесуалнолегитимирана страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт. Д. на ответника по касационната жалба за нейната недопустимост поради това, че по аргумент от чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване, освен в частта, отнасяща се до фактура № [ЕГН]/05.06.2013г. на стойност 21 667,50 лв., е неоснователен, тъй като предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е за връщане на дадено поради отпадане на основанието във връзка с едно правоотношение, възникнало между страните.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е приел, че ищецът е собственик на „Малка електроцентрала с фотоволтаични модули с инсталирана мощност от 600 kWp”, която е присъединена към електроразпределителната мрежа на [фирма] с Договор за присъединяване на обект на независим производител на ел. енергия от 02.09.2011г. с рег. № П – Ш11- 73 – 18.03.2011 – П – Ш11 – 451 – 129.08.11. и е въведена в експлоатация с разрешение от 29.06.2012г., като произведената от тази централа електроенергия попада в обхвата на § 1, т. 8 от ДР на ЗЕВИ. Съдебният състав е установил наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните въз основа на Договор за изкупуване на ел. енергия от възобновяем източник № 287/13.11.2012г. и Договор за достъп на производител на ел. енергия до мрежите, собственост на [фирма] от 30.10.2012г. с рег. № ПД – Ш12-90-01.08.2012. Констатирал е, че за периода от 28.12.2012г. до 30.06.2013г. на ищеца е бил предоставен достъп до Е. мрежа, за който електроразпределителното дружество е издало шест броя фактури, по които ищецът е превел на ответника общо 74 142,72 лв., т. е. с 10 лв. повече от фактурираното. След отмяна на Решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР относно временните цени за достъп на ФтЦ с влязло в сила решение на ВАС ищецът е изпратил на ответника покана за възстановяване на заплатената сума от 61 906,35 лв. по изрично посочени фактури, която е получена на 09.07.2013г.
За да направи извод, че с обратна сила е отпаднало основанието да се начислят в тежест на ищеца задължения за заплащане на цена на предоставената услуга „достъп до електроразпределителната мрежа” от страна на мрежовия оператор, поради което претенцията за връщане на заплатените суми по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД се явява основателна и следва да бъде уважена, въззивната инстанция е приела, че конститутивното действие на влязлото в сила решение на ВАС, с което решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР за определянето на временни цени за достъп до електропреносните и електроразпределителните мрежи е отменено, настъпва с обратна сила /ex tunc/. Съдебният състав се е аргументирал с постоянната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с решение № 212/23.12.2015г. по т. д. № 2956/2014г. на ВКС, ТК, І т. о., принципната постановка на чл. 177, ал. 1 АПК, съгласно която решението има сила за страните по делото, но ако с него оспореният административен акт бъде отменен или изменен, този съдебен акт има действие по отношение на всички /erga omnes/, както и е възприел разбирането на ВАС, изразеното в мотивите на определение № 14279/31.10.2013г. по адм. дело № 9807/2013г., че по силата на чл. 177, ал. 1, изр. 2 АПК „конститутивното действие на решението за отмяна на административния акт, състоящо се в отпадането с обратна сила на разпоредените с него правни последици, се разпростира не само по отношение на страните по делото, а важи за всички”.
Предвид акцесорния характер на вземането за обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и връчената на 09.07.2013г. покана до ответника по иска за връщане на недължимо заплатена цена за достъп в размер общо 61 906,35 лв. за посочен период, е направен извод за дължимост на обезщетение за забава на плащане на тази сума за периода от 30.07.2013г. до датата на предявяване на иска – 25.11.2014г. в размер на 8 255,91 лв.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда във въззивното решение. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора въпроси и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният от касатора материалноправен въпрос е релевантен, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция в обжалваното решение.
Д. на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК „правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени”. В настоящия случай по релевантния материалноправен въпрос е създадена постоянна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна.
Съгласно задължителната практика на ВС и ВКС, обективирана в ППВС № 1/28.05.1979г. по гр. д. № 1/1979г., според третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД подлежи на връщане даденото с основание, което е отпаднало с обратна сила. В постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 212/23.12.2015г. по т. д. № 2956/2014г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 155/11.01.2016г. по т. д. № 2611/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 157/11.01.2016г. по т. д. № 3018/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 7/26.01.2016г. по т. д. № 3196/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 28/28.04.2016г. по т. д. № 353/2015г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове е даден отговор на въпроса за действието във времето на постановеното от ВАС влязло в сила решение, с което е отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на Решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР съгласно чл. 13, ал. 2 ЗЕ, като е прието, че същото има обратно действие. В мотивите на посочените съдебни актове при решаване на споровете по същество е изразено разбирането, че с отмяната на Решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР, имащо характер на индивидуален административен акт, отпада с обратна сила основанието за начисляване в тежест на производителите на електрическа енергия на задължения /цени/ за предоставената услуга достъп до електропреносната и/или електроразпределителната мрежа от страна на операторите на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа.
В множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК /решение № 58/16.08.2016г. по т. д. № 332/2015г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 126/16.08.2016г. по т. д. № 1592/2015г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 136/05.10.2016г. по т. д. № 2727/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 137/05.10.2016г. по т. д. № 2327/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 175/31.10.2016г. по т. д. № 1089/2015г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 170/08.11.2016г. по т. д. № 3012/2015г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 171/08.11.2016г. по т. д. № 3046/2015г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 131/01.11.2016г. по т. д. № 1320/2015г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 177/01.11.2016г. по т. д. № 2053/2015г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 219/16.12.2016г. по т. д. № 2931/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други/ е отговорено на въпросите, свързани с правните последици на решението на ВАС за отмяна на индивидуалния административен акт Решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР: дали отмяната на Решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР от Върховния административен съд е довела до отпадане с обратна сила на основанието, на което е възникнало задължението за заплащане на цена за достъп; поражда ли задължение за връщане на платената цена за достъп на отпаднало основание; когато размерът на паричната престация по договор се определя по силата на закона с индивидуален административен акт на държавен орган и актът бъде отменен по реда на АПК, отпада ли основанието за заплатените преди отмяната суми по договора и други сходни въпроси. Съгласно постоянната практика на ВКС отмяната по реда на АПК с влязло в сила съдебно решение на индивидуален административен акт, определящ временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, каквото е Решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР, предпоставя задължение за връщане на формираните въз основа на същото това решение и заплатени от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници на операторите на електроразпределителните мрежи временни цени за достъп, като заплатени на отпаднало основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Конститутивното действие на съдебното решение настъпва с обратна сила, действа от момента на издаването на административния акт и с обратна сила отпада основанието за дължимост на паричната престация, което обосновава основателност на иска за връщане на платена цена за достъп по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В горепосочените съдебни актове на ВКС е направен извод, че отпадането с обратна сила на правните последици, разпоредени с отмененото от ВАС решение на ДКЕВР, означава липса на предвидения в ЗЕ административноправен елемент за начисляване на производителите на електрическа енергия на цена за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа в размера на цените, определени с отменения акт на ДКЕВР, т. е. налице е правното основание на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Настоящият съдебен състав възприема изцяло установената постоянна практика на ВКС и счита, че не са налице основания за нейната промяна или осъвременяване на тълкуването на относимите правни норми.
Като е приел, че конститутивното действие на влязлото в сила решение на ВАС, с което е отменено решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР за определянето на временни цени за достъп до електропреносните и електроразпределителните мрежи, настъпва с обратна сила /ex tunc/ и с обратна сила отпадат разпоредените с него правни последици и основанието за начисляване в тежест на ищеца задължения за заплащане на цена на предоставената услуга „достъп до електроразпределителната мрежа” от страна на мрежовия оператор, поради което е уважил иска на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, въззивният съд се е съобразил с постоянната практика на ВКС.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не е налице твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд Варна. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът трябва да бъде осъден заплати на ответника /ищец в първоинстанционното производство/ сума в размер 3 603,84 лв., представляваща направени разноски за касационното производство.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2 от 05.01.2016г. по в. т. дело № 625/2015г. на Апелативен съд Варна, Търговско отделение.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], район „В. В.”, Варна Т.–Е, [улица] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет. 1 наоснование чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 3 603,84 лв. /три хиляди шестстотин и три лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща направени разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Определението е постановено при участието на третото лице помагач Комисия за енергийно и водно регулиране, [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.