ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4
София, 04.01.2019 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр. д. № 4770 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определение № 1558/19.06.2018 на Варненския окръжен съд по ч.гр. д. № 1285/2018, с което е потвърдено определението от 26.03.2018 г. на Варненския районен съд по гр.д. № 17309/2017, с което е оставен без уважение отвод за местна подсъдност.
Недоволен от определението е касаторът [фирма], представляван от адв. И. К. от Б., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за приложимостта на подсъдността по чл. 114 ГПК, когато съдът е приел, че с иска е предявен трудов спор, при липса на доказателства за действителното място, на което работникът обичайно полага труд, както и когато се твърди, че мястото, на което работникът полага труд е различно от уговореното в трудовия договор място на работа, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС.
Ответницата по жалбата М. А. А. – М. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, намира, че то подлежи на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че ищцата е упражнила правото си на избор по чл. 114 ГПК, като е предявила иска пред Варненския районен съд по мястото, на което е полагала труд, за което е представила съответни доказателства, които ответникът оспорва.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите въпроси обуславят решението по делото и се разрешават противоречиво от съдилищата.
По поставените правни въпроси Върховният касационен съд намира, че подсъдността исковете на работника срещу работодателя по мястото, където работникът обичайно полага своя труд се определя от действителното място, в което се осъществяват трудовите правоотношения, предмет на делото. В трудовия договор може да бъде определено мястото на работа по обвързващ страните начин, но подсъдността по чл. 114 ГПК не е по уговореното място на работа, а по мястото, където работникът обичайно полага своя труд в действителност. Фактите, обуславящи подсъдността на делото са процесуални предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск, те подлежат на доказване, като в тежест на ищеца е да докаже абсолютните процесуални предпоставки, а в тежест на ответника е да докаже относителните. Местната подсъдност е относителна процесуална предпоставка, тъй като съдът следи за нея по отвод на ответника, следователно в негова тежест е да я докаже. Ако ищецът е злоупотребил с правото си и посочените от него факти, обуславящи местната подсъдност се окажат неверни, той отговаря за вреди на основание чл. 3 ГПК.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
Правилно въззивният съд е приел, че предявеният с иска спор е трудов. Също правилно съдът е приел, че подсъдността по чл. 114 ГПК е изборна и ищцата е упражнила правото си на избор, което следва да бъде зачетено, доколкото от представеното от ответника доказателство – трудов договор не се установява действителното място, на което работникът обичайно полага своя труд да е различно от посоченото в исковата молба.
Като е съобразил изложеното въззивният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1558/19.06.2018 на Варненския окръжен съд по ч.гр. д. № 1285/2018.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1558/19.06.2018 на Варненския окръжен съд по ч.гр. д. № 1285/2018.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.