2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
София, 05.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 1435/2009 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма][населено място], представлявано от управителя инж Б. П. К., чрез адв. К. И. К. от Пловдивската адв.колегия срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 905 от 26.V.2009 г. по в.гр.д.№ 1122/2009 г. за потвърждаване на решението на Пловдивския районен съд, 11 гр. състав от 10.ІІІ.2009 г. по гр.д.№ 2416/2008 г.
В срока по чл. 287 ал.1 от ГПК ответникът по жалбата и ищец по спора Г. А. П. не е подал писмен отговор по жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. взе предвид следното:
Ищецът Г. А. П. е предявил иск срещу Б.- ЕООД с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ да се обяви за незаконна заповедта за дисциплинарно уволнение от 23.VІІ.2008 г. поради неизпълнение на задължението по чл. 193 от КТ на работодателя преди налагане на наказанието да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Искът е уважен поради недоказано от работодателя изпълнение на задължението му по чл. 193 от КТ, въпреки че именно той носи доказателствената тежест. Въззивният съд е потвърдил решението на Пловдивския районен съд при споделени фактически и правни изводи.
В касационната жалба и изложението към нея се поддържа, че доказателства за изпълнение на задължението на работодателя се съдържат в самата писмена заповед за налагане на наказанието, които съдът не е обсъдил. Освен това се излага и довод, че ицецът не бил доказал нарушение на нормата на чл. 193 от КТ. От това може да се направи извод, че е поставен процесуално правния въпрос за разпределение на тежестта на доказване на неизпълнението на задължението по чл. 193 от КТ, както и за възможността според жалбоподателя самият ответник да удостовери благоприятното за него обстоятелство, че е изпълнил вменените му задължения по чл. 193 от КТ в заповедта за уволнение.
По така формулираните процесуалноправни въпроси ВКС приема, че в съответствие с постоянната съдебна практика Пловдивският окръжен съд е приел, че доказателствената тежест за изпълнение на задължението по чл. 193 от ГПК е на работодателя, който впрочем трябва да установи и законността на наложената дисциплинарна санкция. Според установените процесуални принципи страната не може със свои изявления да доказва благоприятни за себе си факти, а е необходимо да ангажира други доказателства в същия смисъл.
Поради изложеното, искането за допускане на касационно обжалване на работодателя е неоснователно поради отсъствие на предпоставките по чл. 280 ал. 1 от ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 905 от 26.V.2009 г. по в.гр.д.№ 1122/2009 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: