1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
гр. София, 05.01.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четвърти януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 912 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца О. В. Г. от [населено място], приподписана от процесуалния му представител адв. Н. Г. срещу определение № 240 от 02.08.2011г. по в. ч. гр. дело № 361/2011г. на Апелативен съд Велико Т., с което е потвърдено определение от 26.05.2011г. по гр. дело № 68/2010г. на Окръжен съд Габрово в частта, с която е прекратено производството по делото по предявения от О. В. Г. против М. Г. К. иск на основание чл. 231, ал. 1 ГПК.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради противоречие със закона. Релевира доводи, че съдът неправилно е приел, че са налице основания за прекратяване на производството спрямо ответника М. Г. К. и че молбата за възобновяване на производството е оттеглена редовно от посочения ответник. Излага съображения, че съдът е бил длъжен на основание чл. 230, ал. 1 ГПК след получаване на молбата от 01.04.2011г. да възобнови производството съгласно чл. 230, ал. 3 ГПК. Частният жалбоподател обосновава допускането на касационно обжалване на съдебния акт с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: въпроса за задължителното произнасяне на съда по молби във връзка с чл. 230, ал. 1 ГПК.
Ответникът М. Г. К. от [населено място] не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от категорията на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
За да потвърди определението на Окръжен съд Габрово, с което е прекратено производството по предявения от О. В. Г. против М. Г. К. иск, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 231, ал. 1 ГПК за прекратяване на производството в съответната част, тъй като в шестмесечен срок от спирането му никоя от страните не е поискала неговото възобновяване. Решаващият съдебен състав е констатирал, че производството е спряно по съгласие на страните на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК с определение от 09.11.2010г., с молба вх. № 774/09.03.2011г. М. К. е поискал възобновяване на производството, но преди съдът да се е произнесъл, с молба вх. № 1087/01.04.2011г. ответникът чрез процесуалния си представител адв. С. Банкова е оттеглил искането си за възобновяване на производството. При тези фактически данни въззивната инстанция е приела, че с оттеглянето на искането за възобновяване на производството по делото от пълномощника на ответника М. К. съставът на Окръжен съд Габрово е десезиран, като в процесуалния закон не е регламентирано задължение на първостепенния съд да връчва преписи от молбата за възобновяване, респективно за оттегляне на искането за възобновяване на другата страна. В обжалваното определение са изложени съображения, че ищецът, който е инициирал исковото производство, е разполагал с възможност да поиска възобновяването му в частта относно предявения против М. К. иск в шестмесечния срок по чл. 231, ал. 1 ГПК, но не е направил това, поради което не може да черпи права от собственото си бездействие и неполагане на дължимата грижа за защита на своите интереси.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК касаторът /частният жалбоподател/ е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Без касаторът /частният жалбоподател/ да посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол. Посоченият от частния жалбоподател въпрос за задължителното произнасяне на съда по молби във връзка с чл. 230, ал. 1 ГПК не е релевантен за делото, тъй като към момента на постановяване на обжалваното определение молбата за възобновяване на производството е оттеглена, а ищецът не е подал молба по чл. 230, ал. 1 ГПК.
От друга страна, позоваването на противоречие с определение № 275 от 29.09.2011г. по ч. гр. дело № 416/2011г. на Великотърновски апелативен съд е неоснователно, поради това, че в посочения съдебен акт въззивната инстанция е приела, че по делото липсва молба за оттегляне на молбата за възобновяване на производството, а подадената на 01.04.2011г. молба е относима към друго дело, но не и към прекратеното от първоинстанционния съд гр. дело № 56/2010г. на Габровски окръжен съд.
Предвид изложените съображения въззивното определение на Апелативен съд Велико Т. не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 240 от 02.08.2011г. по в. ч. гр. дело № 361/2011г. на Апелативен съд Велико Т..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.