3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4
С., 05.01. 2017 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на седми декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: К. Юстиниянова
Д. Стоянова
като разгледа докладваното от съдията К. Юстиниянова
гр. д. № 3586/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. К. С. чрез пълномощник адв. Р. С. Бургаска адвокатска колегия против въззивно решение № 48 от 27.04.2016г. по в. гр. дело № 114/2016г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 559 от 26.01.2016г. по гр. дело № 1082/2015г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска на Р. К. С. против Ж. С. Ч. за обявяване на сключената на 30.12.2013г. с нотариален акт № 191, т.ХІХ, н.д. № 3734/2013г. на нотариус с район на действие Несебърски районен съд сделка за нищожна, като привидна, и иск за разваляне на прикритата сделка – прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката излага съображения за необходимостта при разрешаване на спора, съдът да извърши тълкуване на договора с оглед обстоятелствата, изявленията и поведението на страните при неговото сключване, както и според обкръжаващите сключването на договора факти, други сделки между страните или с трети лица, когато от самия текст не може да се открие точната воля на страните. Сочи съдебна практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 20 ЗЗД. Позовава се на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответницата Ж. С. Ч. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване, поради липса на формулиран правен въпрос от значение на изхода на делото. Позовава се на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС по приложението на чл. 280, ал. 1 ГПК. Прави искане за присъждане на съдебни разноски по представен списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 26., ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 17 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Производството по допускане на касационно обжалване е ориентирано към селектиране на касационната жалба по значимост на въведен в предмета на делото правен въпрос от значение за формиране на правната воля на съда обусловила изхода на спора. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК поставя изискване като общо основание за допускане на касационно обжалване наличието на материалноправен или процесуалноправен въпрос обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Липсата на правен въпрос, включен в предмета на делото и обусловил решаващата воля на съда за неговия изход не дава възможност за селектиране на касационната жалба съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Върховният касационен съд не може служебно (освен в хипотезите на нищожност или недопустимост на обжалваното решение) сам да изведе правен въпрос, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна. В този смисъл е даденото тълкуване по приложението на чл. 280, ал. 1 ГПК с Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. ОСГТК ВКС.
Изложението не отговоря на посочените изисквания.
Изложението съдържа съображения за необходимост от тълкуване волята на страните при сключването на втория договор за покупко-продажба на гараж, чрез което съдът е следвало да разкрие действителната воля на страните, която била същата, като при сключването на първия договор за покупко – продажба на апартамента, при сключването на който страните изготвили обратен документ разкриващ действителните им вътрешни отношения.
Представената от жалбоподателя съдебна практика по приложението на чл. 20 ЗЗД установява необходимост от тълкуване на договора, когато от самия текст не може да се открие точната воля на страните, респ. когато е налице съмнение, неяснота, двусмисленост по установените в договора клаузи, в това число и по обема на правата и обектите, които следва да се придобият по конкретно сключения договор – решения по гр. дело № 1227/2011г., второ г. о., ВКС и гр. дело № 777/2010г., първо г. о., ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
С обжалваното решение съдът не е имал основание да тълкува волята на страните по сключения между тях договор за покупко -продажба на гаража. Когато се претендира нищожност на договор, като привиден, с искане да се приложат правилата на прикритата сделка, установяването на този порок е подчинен на специален режим. Страната, която сключва симулативна сделка, носи риска, ако не се погрижи да си набави обратен документ, чрез който се разкрива симулацията и се установяват вътрешните отношения между страните. Липсата на съставен обратен документ при сключването на втория договор, не може да се преодолее, респ. симулацията да се докаже по пътя на тълкуване на договор с ясно изразени клаузи, обем на права, предмет и несъмнено изразена воля за покупко-продажба.
Извън съображенията за тълкуването на договора, в изложението не се обсъждат решаващите мотиви формирали правната воля на съда за отхвърляне на исковете, което не позволява и конкретизиране на правно-релевантен за спора въпрос.
Предвид изложеното не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
С оглед изхода на делото жалбоподателката ще следва да заплати на другата страна съдебни разноски за касационното производство в размер на 500 лв. изплатени по представен договор за правна защита и съдействие при договорени 900 лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 48 от 27.04.2016г. по в. гр. дело № 114/2016г. на Бургаски апелативен съд.
ОСЪЖДА Р. К. С. да заплати на Ж. С. Ч. съдебни разноски за касационното производство в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ