О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
София, 06.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 04 януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 704 /2009 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба № 5* от 26.10.2009г., подадена от И. Е. С. против разпореждане от 13.10.2009г., постановено по гр.д. № 53/2009г. на Пернишки окръжен съд, с което е върната подадената от същата частна касационна жалба № 3504/17.06..2009г.
Навежда се оплакване за неправилност на определението, защото определената от съда държавна такса от 7,50 лв. била внесена в срок – на 28.09.2009г..
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК в сила от 01.03.2008г.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. .
От книжата по делото се констатира следното: Против постановеното по в. гр.д. № 53/2009г. въззивно решение е подадена касационна жалба № 2353/22.04.2009г. Тя е върната с разпореждане от 01.06.2009г.поради невнасяне на дължимата държавна такса от 30 лв., не посочване на основанията за допускане до касационно обжалване и не подписването й от адвокат. Държавната такса от 30 лв. е внесена, но на 17.06.2009г., а съобщението за това е било получено от съпруга на жалбоподателката на 11.05.2009г., т.е. след изтичане на срока. Останалите указания не са били изпълнени. Против разпореждането за връщане на касационната жалба е подадена частна жалба с вх. № 3504/ 17.08.2009г./която не е касационна/. В нея не е посочено кой съдебен акт се обжалва и в какво се състои неправилността му. За изправяне на тези нередовности, както и за внасяне на дължимата държавна такса която е 15 лв /а не 7,50, както неправилно е посочил съдът в разпореждането от 15.06.2009г./ е изпратено съобщение, получено лично от жалбоподателката на 23.09.2009г. В определения едноседмичен срок – на 28.09.2009г. жалбоподателката е изпълнила единствено изискването да внесе държавна такса, но в определения от съда размер от 7,50 лв., а не в действително дължимия 15 лв., съгласно т.19 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. На същата И. С. е подала и молба вх. № 5240/28.09.2009г., в която обаче посочва, че обжалва въззивното решение и в какво счита, че се състои неговата порочност, а не на разпореждането за връщане на касационната жалба, което е имала интерес да обжалва към онзи момент. Така въпреки дадените указания, частната жалба против разпореждането за връщане на касационната жалба е останала нередовна и правилно на основание чл. 286 от ГПК е върната от съда.
За редовността на частната жалба не е достатъчно да се внесе дължимата по Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Тя следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 260 от ГПК, съгласно препращащата норма на чл. 275, ал.2 от ГПК. Посочването на обжалвания съдебен акт, указания в какво се състои порочността му и в какво се състои искането са задължителни атрибути на частната жалба, съгласно чл. 260, т. 2, 3 и 4 от ГПК. Жалбоподателката не е изпълнила тези изисквания и с допълнителната уточняваща частната жалба молба от 28.09.2009г., поради което частната жалба правилно е върната.
Или в обобщение, обжалваното сега разпореждане е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 13.10.2009г., постановено по гр.д. № 53/2009г. на Пернишки окръжен съд
ПРЕЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: