4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
С., 06.01. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 5643 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. В. П. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Н. А. от АК-В. против въззивно решение № 119 от 14.06.2013 г. по в.гр. дело № 194/2013 г. на Видинския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 19 от 27.03.2013 г. по гр. дело № 19/2013 г. на Белоградчишкия районен съд, са отхвърлени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, предявени от касатора срещу ТП”Държавно горско стопанство” [населено място].
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя материалноправни въпроси, обусловили изхода на делото, относно законосъобразността на извършения от работодателя подбор на основание чл. 329 КТ, и по-конкретно – следва ли критериите по чл. 329 КТ да имат и да съдържат обективни признаци, следва ли законосъобразното извършване на подбор да предпоставя преценка на работодателя, извършена чрез посочване на конкретни данни за професионалните качества и резултатите от работата на всеки от служителите и при извършване на съпоставка на качествата на всеки участник в подбора, както и следва ли при подбора при критерия „квалификация” по чл. 329 КТ да се взема предвид само наличие на документ за професионалната квалификация или да се обсъди цялостната картина на деловите и професионални качества или умения за изпълнение на дадена длъжност, за които твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Представя съдебна практика по приложението на чл. 329 КТ, а именно – Тълкувателно решение № 3/16.01.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, както и решение № 121 от 07.05.2012 г. по гр.д. № 578/2010 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 274 от 04.06.2012 г. по гр.д. № 1340/20101 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 434 от 23.10.2012 г. по гр.д. № 1619/2011 г. на ІV г.о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решение № 985 от 09.12.2004 г. по гр.д. № 2043/2002 г. на ІІІ г.о. на ВКС и решение № 810 от 30.09.1992 г. по гр.д. № 1016/1992 г. на ІІІ г.о. на ВС, постановени по стария процесуален ред.
Ответникът по касационната жалба ТП”Държавно горско стопанство” [населено място], представлявано от директора В. Б., чрез пълномощника си адв. А. М. от АК-В., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид, че решението е въззивно, с което са отхвърлени искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, намира че касационната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е редовна.
С обжалваното решение, с което предявените искове за защита срещу незаконно уволнение са отхвърлени като неоснователни, въззивният съд е приел, че в случая е налице реално намаляване обема на работата в ответното предприятие, тъй като поради настъпило изменение в нормативната уредба с приемането на Закона за горите/2011 г./, дейността на държавните горски стопанства е редуцирана по отношение на опазването на горски територии, собственост на отделни физически лица – чл. 188, ал. 2 и чл. 72, ал. 2 ЗГ, като в конкретния случай в ответното горско стопанство размера на частните гори значително надвишава този на държавните – в съотношение 1 към 3, поради което и обхвата на дейността на горските надзиратели, каквато длъжност е заемал и ищецът и чиито трудови функции включват охрана територията на поверения участък, е намалял с близо 2/3, в която връзка съдът е зачел заключението на изслушаната лесотехническа експертиза. Съдът е приел също така, че извършеният подбор между всички служители, заемащи длъжността „горски надзирател” – 19 броя, в т.ч. и ищеца, с протокол на назначената комисия от работодателя е законосъобразен, тъй като е осъществен съобразно критериите, визирани в нормата на чл. 329 КТ – по-добра квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. В тази връзка по въпроса подлежи ли на съдебна преценка извършеният от работодателя подбор на основание чл. 329 КТ, въззивният съд е извършил съдебен контрол за законосъобразното упражняване на правото на подбор, респ. законосъобразното приложение на критериите установени с разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ, с което не се е отклонил от задължителната съдебна практика, установена по чл. 292 ГПК с Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГК на ВКС, според която при прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване в щата или намаляване обема на работа, подборът става част от правото на уволнение, затова при спор за законосъобразност на уволнението, съдът упражнява съдебен контрол за точното прилагане на закона, който не се изчерпва само с констатиране формалното прилагане на критериите по чл. 329, ал. 1 КТ, а обхваща проверка на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. В този смисъл във въззивното решение е прието, че в подбора са участвали всички заемащи длъжността, от която е съкратен ищецът, извършен е при ясно определени критерии съответстващи на законовите, а занижената оценка на ищеца е свързана с несъответното му на заеманата длъжност образование, както и на по-ниските оценки, получени при проведения практико-теоретичен изпит за оценка на работата на отделните служители. Тези изводи на въззивния съд се явяват в съответствие със задължителната съдебна практика, установена с цитираното ТР № 3/2012 г., а не в противоречие с нея. Следователно, решаващият съд е извършил съдебен контрол за законосъобразното упражняване на правото на подбор от работодателя, респ. законосъобразното приложение на критериите на чл. 329, ал. 1 КТ, с което не се е отклонил от посочената задължителна съдебна практика, установена по реда на чл. 292 ГПК. Следва да се отбележи, че така, както са конкретизирани правните въпроси от касатора, свързани със законосъобразносттта на извършения подбор по чл. 329 КТ, те се отнасят до обосноваността на обжалваното решение, което обаче е касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК, а не такова по допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК. Това е така, тъй като твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и не могат да аргументират приложното поле на допустимостта на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Те биха били предмет на проверка от касационната инстанция едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, какъвто не е настоящия случай.
По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че по поставените правни въпроси от материално естество не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
При този изход на делото, на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за настоящото производство в размер на 700 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 119 от 14.06.2013 г. по в.гр. дело № 194/2013 г. на Видинския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 2310 от 29.07.2013 г. на П. В. П. от [населено място].
ОСЪЖДА П. В. П. от [населено място] да заплати на ТП”Държавно горско стопанство” [населено място] направените разноски за касационното производство в размер на 700 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :