О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
София, 06.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 27.11.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №7151/2013 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№1763/19.08.2013г.,подадена от П. Н. С. от [населено място],чрез пълномощника му адвокат Г. Д.,против решение №336/17.07.2013г. на Софийски окръжен съд,постановено по гр.д.№209/2013г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №301/13.12.2012г.,поправено с решение №241/30.01.2013г. по гр.д.№993/2011г. по описа на Районен съд [населено място]-за признаване за установено по отношение на П. Н. С.,че Н. Г. Д.-И. е собственик по наследство ,реституция по ЗСПЗЗ,договор за доброволна делба от 04.04.2007г. и договор за поправка на договора да доброволна делба от 04.04.2007г., и нотариален акт за дарение №20/2007г. на описания в решението поземлен имот,като осъжда П. Н. С. и Н. Ц. С. да предадат на Н. Г. Д.-И. владението на описания имот,както и отхвърля възражението за подобрения,предявено от П. Н. С. срещу Н. Г. Д.-И., и за признаване правото на задържане на описаните в решението подобрения в имота.
В изложението по член 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът заявява,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение съгласно член 280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК и моли да бъде допуснато.
Ответницата по касационната жалба Н. Г. Д.-И.,чрез пълномощника си адвокат В. Р.,в писмения си отговор счита,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви въззивният съд е констатирал,че ищцата Н. Г. Д. е наследник по закон на Н. Г. Д.,в полза на чийто наследници , с решение на ПК [населено място] е възстановено правото на собственост върху земеделски земи,включително и процесния,включени в регулационния план на [населено място],местн.”З.” и по договор за делба и дарение е придобила правото на собственост върху процесния имот, а на ответника П. С. с договор от 04.01.1989г. ,сключен с председателя на Общински народен съвет Б., е отстъпено право на строеж върху държавна земя върху парцел ХХХІV-1524 кв.20 по плана на „З.”,като не се спори,че за изградената върху бетонни основи сграда тип”Бунгало” няма протокол за строителна линия и ниво,строителни книжа и разрешение за строеж,както и че имота се владее от ответниците.Съдът е приел,че ищцата е установила активната си материалноправна легитимация,тъй като в полза на наследниците на собственика на земеделските земи-наследодател на ищцата е било издадено и влязло в сила валидно решение на ПК по чл.18 ж ал.1 ППЗСПЗЗ,което съдържа необходимите индивидуализиращи белези и е придружено със скица и удостоверение от ТСУ по чл.13 ал.5 от ППЗСПЗЗ,с което е приключило възстановяването на собствеността върху земеделските земи,включително процесния имот.Съдът е посочил,че ответниците не могат да възразяват,както са заявили,че ищцата следва да установи в процеса правопораждащите в полза на нейния наследодател факти-придобиване правото на собственост от Н. Г.Д. върху имота към момента на внасянето му в ТКЗС,тъй като решението на ПК е издадено в едностранно безспорно производство,в което ответниците не са участвали,защото последните не твърдят и не противопоставят свои права върху имота към този момент,позовавайки се на задължителната практика на ВКС в тази връзка.На следващо място съдът е приел за неоснователно възражението на ответниците,че са придобили имота на оригинерно основание-упражнявано необезпокоявано владение в продължение на 10 години,тъй като давностният срок е започнал да тече от влизане в сила на реституционното решение-25.06.2001г. и е прекъснат с подаване на исковата молба-22.06.2011г.По отношение направеното възражение за задържане на имота до изплащане на подобренията,извършени от ответниците,съдът е посочил,че последните имат качество на недобросъвестни владелци и съгласно чл.74,ал.1 ЗС могат да искат за подобренията,които са направили само по-малката сума между разноските и сумата,с което се е увеличила стойността на имота вследствие подобренията.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение касаторът твърди,че съдът е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправен въпрос/цитирам/:
„В производството по ревандикационен иск относно земеделски имот,възстановен по реда на ЗСПЗЗ,попадащ в урбанизирана територия,срещу ответник,който ползва имота по силата на отстъпено право на строеж върху същия и не претендира и противопоставя самостоятелни права върху имота към момента на образуването на ТКЗС,задължението на ищеца да проведе главно и пълно доказване на правото си на собственост включва ли и задължението му да установи в процеса и ангажира доказателства,че имотът е бил собственост на неговия праводател към момента на образуването на ТКЗС?”
Като се позовава задължителна съдебна практика на ВКС- ТР №6/2006г.ОСГК-относно правната природа на решенията на органа за поземлена собственост и възможността за противопоставянето му при последващ спор,както и решения на ВКС, постановени в производство по член 290 ГПК –за пълно и пряко доказване от страна на ищците на собствеността при предявен ревандикацоненен иск.
Така поставения правен въпрос е свързан с възражението на ответниците относно активната материалноправна легитимация на ищцата-относно задължението й, да докаже пълно и пряко в процеса,че наследодателят й е бил собственик на процесния имот към момента на образуване на ТКЗС,тъй като ответниците не са участвали в производството по възстановяване на собствеността,въззивният съд е разрешил правния въпрос в съответствие с практиката на ВКС,а именно- Тълкувателно решение №9/2012г. на ОСГК на ВКС-съгласно възприетото в същото ответникът по иск за собственост,основан на земеделска реституция,който противопоставя върху имота права по параграф 4а и параграф 4б ПЗР на ЗСПЗЗ,може да се брани с възражения за материалната незаконосъобразност на решението на общинската служба по земеделие/ОСЗ,ОСЗГ,ПК/,от което черпи права ищецът,но само във връзка своите противопоставими права-че собствеността неправилно е възстановена при наличието на правото на изкупуване по горепосочените разпоредби на закона/каквато хипотеза в случая не е налице за ответника/,което е упражнено в законните срокове,обаче ответникът не може да възразява,че лицето на което е възстановено правото на собственост,респ. неговия наследодател,не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС,или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията.
На второ място в изложението си,касаторът посочва,че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото/цитирам/:
„Кой е началния момент,от който започва да тече в полза на владелеца на земеделски имот придобивна давност срещу възстановения по ЗСПЗЗ собственик на имота в хипотезата на проведено производство по чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ-от датата на влизане в сила на съдебното решение по чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ или от влизане в сила на постановеното въз основа на съдебното решение решение на ОСЗ по чл.18 ж ал.1 ППЗСПЗЗ.”
К. съд намира,че не е налице хипотезата на член 280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационна обжалване на въззивното решение,тъй като по поставения въпрос има задължителна и непротиворечива практика на ВКС/напр. Решение №_323/22.12.2011г. по гр.д.№335/2011г.,ВКС,ІІго/,а именно че придобивната давност в посочената хипотеза започва да тече от завършване на фактически състав на земеделската реституция-влизане в сила на решението на административния орган по реституцията,с която практика въззивният съд също се е произнесъл в съответствие, при постановяване на обжалваното решение.
В пункт трето римско от изложението си касаторът твърди,че съдът се е произнесъл по правен въпрос,разрешаван противоречиво от съдилищата,а именно/цитирам/:
„Ответникът в ревандикационното производство относно бивш земеделски имот,възстановен по реда на ЗСПЗЗ,в полза на когото е учредено право на строеж върху имота по време на одържавяването му,добросъвестен владелец ли е по смисъла на чл.72 от ЗС и има ли право на задържане на имота до заплащане равностойността на извършените от него в същия подобрения?”
Така формулирания въпрос е по същество на спора,който се решава в зависимост и след преценка на събраните по делото доказателства.Дали този ответник има или няма качество на добросъвествен владелец е въпрос на установяването му от този,който го твърди,с оглед изискванията на горепосочената разпоредба на закона,при доказване наличието на това качество,каквото в случая е прието от съда с решаващите му мотиви,че не е налице за ответника.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На основание член 78,ал.3 ГПК на ответника по касационната жалба Н. Г. Д.-И. следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство,представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие №455473/9.10.2013г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №336/17.07.2013г. на Софийски окръжен съд,постановено по гр.д.№209/2013г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА П. Н. С. от [населено място] да заплати на Н. Г. Д.-И. от [населено място] сумата от 500 лева/петстотин лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: