ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4
София, 06. януари 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на тридесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 7395 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 278 ГПК.
Обжалвано е определение № 261/16.07.2014 на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение по гр.д. № 4029/2014, с което е оставена без разглеждане молба за отмяна на влязло в сила решение.
Недоволна от определението е жалбоподателката Т. Д. П., която го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че решението, с което е осъдена да заплати обезщетение за пропуснати ползи по чл. 31, ал. 2 ЗС противоречи на определението по чл. 282, ал. 2 ГПК (отм.) по привременното ползване на делбения имот.
Ответницата по жалбата Н. К. С. я оспорва, като счита, че двата съдебни акта не са противоречиви, тъй като в двете производства са участвали различни страни.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определениe е постановено от състав на Върховния касационен съд, първоинстанционно е и туря край на производството по отмяна, намира, че то подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че с решението, чиято отмяна се иска вземането за обезщетение по чл. чл. 31, ал. 2 ЗС за периода 11.02.2000 – 07.03.3007 г. е установено със сила на пресъдено нещо, докато с решението по чл. 282, ал. 2 ГПК (отм.) такова вземане не е отречено със сила на пресъдено нещо.
Правилно съдът е приел, че двете съдебни решения не си противоречат, тъй като имат за предмет различни искания на едно и също основание между същите страни. С искането за привременно разпределяне на ползването съдът може да присъди обезщетение, но само ако разпредели ползването привременно, като вземането за обезщетение възниква от изпълнението на постановената привременна марка; докато с иска за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС се признава или отрича със сила на пресъдено нещо съществуването на вземане за обезщетение, когато ползването не е разпределено с привременна или окончателна мярка.
Като е стигнал до същите извади, макар и по други съображения, съдът е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 261/16.07.2014 на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение по гр.д. № 4029/2014.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.