3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
София, 06.01. 2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 5526/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от адвокати Ал. М. и Н. М. като пълномощници на Г. А. Е., срещу въззивното решение № 91 от 05.06.2014 г. по в. гр. д. № 138/2014 г. на Разградския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът А. М. А. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 22 от 03.02.2014 г. по гр. д. № 959/2013 г. на Разградския ройонен съд, с което е отхвърлен иск срещу А. М. А., за установяване, че ищцата – сега жалбоподател, е единствен собственик на недвижим имот в [населено място], общ. Р., придобит от страните чрез договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № 69/1990 г., по време на брака им, прекратен през 1999 г. с развод. Според записаното в нотариалния акт, купувач по договора е съпругът А. А., а цената на имота в размер на 10 800 стари лева е изплатена в брой със средства, получени от А. Е. А. – баща на ищцата. Спорът между страните е за това дали заплащането на стойността е дарение от бащата на ищцата лично за нея – твърдение, с което ищцата обосновава липсата на принос от страна на ответника за придобиването на имота. Въззивният съд се позовал на приетото в съдебната практика, според която до доказване на противното се счита, че даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него, а не за двамата съпрузи, но обсъдил данните по делото и посочил, че родителите на ищца, разпитани като свидетели, са заинтересовани от изхода на делото, а и показанията им не се подкрепят от другия доказателствен материал. От съдържанието на нотариалния акт за покупко-продажба е установено обратното на твърденията им за дарение в полза на ищцата. От обстоятелството, че като купувач по сделката е записан ответникът – тогава съпруг на тяхната дъщеря, може да се направи единственият извод, че ако сумата 10 800 лева е дадена като дарение, то тя е дарена на двамата съпрузи – средствата са вложени с цел облагодетелстване на семейството като цяло, още повече, че по делото не са налице безспорни доказателства тези средства да са предоставени на основание дарение. Въззивният съд възприел и мотива на първоинстанционния съд, че вписването на ответника като страна по сделката води до хипотеза на дарение в негова полза и без отмяна на същото на основание чл. 105 СК /отм./ не може да се приеме за оборена презумпцията на чл. 19, ал. 1 СК /отм./.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се посочва, че съдът не е преценявал задълбочено и прецизно събраните доказателства и най-вече нотариалния акт, от чието съдържание е видна липсата на съвместен принос с оглед даването на парични средства за закупуване на имота от бащата на ищцата. Според жалбоподателката необосновано е прието, че без отмяна на сделката по реда на чл. 105 СК /отм./ не може да се приеме за оборена презумпцията по чл. 19, ал. 1 СК /отм./; че от огромно значение е да се оформи тълкувателна практика за точното прилагане на закона за наличието и липсата на съвместен принос, което ще бъде и от значение за развитието на правото.
При това изложение настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, за да бъде допуснато касационното обжалване. Основанията за допускане на касационната жалба за разглеждане по същество са различни от касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, каквито по същността си представляват развитите в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, и не са относими към за правилността на решението.
Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение. В разглеждания случай такъв принципен въпрос, относим към тълкуването на конкретна правна норма и подвеждането към нея на доказаните по делото факти не се поставя. За да се допусне касационното обжалване не е достатъчно да се поставят проблемите за наличието или липсата на съвместен принос при придобиването от съпрузи на имущество по време на брака, защото, така както са зададени, те са твърде общи, а законът изисква не само да бъде формулиран правен въпрос, но и той да бъде свързан със спецификата на разглеждания спор, както и да се свърже с отделните изчерпателно изброени основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 или 3 ГПК.
Дори да се приеме, че жалбоподателката поставя въпроса: дали родствената връзка между платилия паричните средства за придобиването на недвижимия имот и единия съпруг е основание да се счете, че средствата са дарени в полза само на този съпруг, то и в този случай касационната жалба не може да бъде допусната до разглеждане по същество. На първо място, основанието за предоставянето на паричните средства е фактически, а не правен въпрос, и неговото разрешаване е в зависимост от конкретните данни по всяко дело. На второ място, въпросът за липсата на принос от страна на другия съпруг в случая въобще не стои, защото въззивният съд е приел, че по делото не са налице безспорни доказателства средствата да са предоставени на основание дарение.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 91 от 05.06.2014 г. по в. гр. д. № 138/2014 г. на Разградския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: