1
7
7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
София, 06.01.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 2966 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Б. М. и И. Б. М., подадена чрез адв. М. Г., против решение № 1429 от 26. 03. 2019 г. по в. гр. д. № 969/2018 г. на ОС – Благоевград, с което е потвърдено решение № 3187 от 2. 04. 2018 г. по гр. д. № 1191/2016 г. на РС – Благоевград в частта, с която е уважен предявеният от М. П. Ч., Г. П. Р., П. Г. М., И. Г. Ч., А. Т. Ч. против Д. Б. М. и И. Б. М. иск с правно основание чл. 108 ЗС, като е признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици, на основание придобивна давност, на недвижим имот, находящ се в [населено място], общ. Б., с площ от 1605 кв.м., съставляващ поземлен имот с идентификатор …. по кадастралната карта на [населено място], и ответниците са осъдени да предадат на ищците владението върху 800/1605 ид.ч. от описания имот, както и в частта, с която е отменен, на осн. чл. 587, ал. 2 ГПК, нотариален акт № …. г., с който Д. Б. М. и И. Б. М. са признати за собственици по давност на 888/1609 ид.ч. от описания имот. Твърди се, че решението е постановено в нарушение на чл. 108 ЗС и на чл. 79, ал. 1 ЗС, тъй като не са посочени размерите на идеалните части от правото на собственост, придобити от всеки един от ищците, а е постановен общ диспозитив за всички ищци. Поддържа се и необоснованост на извода за осъществявано владение върху имота от всички ищци. Сочат се и допуснати съществени процесуални нарушения – липса на мотиви относно осъществявано владение от всеки от ищците поотделно, необсъждане на всички възражения на касаторите-ответници по иска, несъбиране на доказателства за индивидуализация на процесния имот, необсъждане на ангажираните от ответниците по иска писмени и гласни доказателства, едностранчив анализ на събраните доказателства. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба А. Т. Ч., И. Г. Ч., П. Г. М., М. П. Ч. и Г. П. Р., чрез адв. И. Х. П., изразяват становище за неоснователност на същата, правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която са уважени исковете по чл. 108 ЗС и по чл. 587, ал. 2 ГПК, съставът на въззивния съд е приел за установено, че процесният имот е бил собственост на С. А. С., починал на 4. 02. 1973 г. и оставил за наследници дъщерите си Л. С. Ч. (чийто наследници са ищците) и С. С. М. (наследодател на ответниците). Л. С. Ч. починала на 30. 01. 2000 г. и оставила за наследници децата си Г. П. Р., М. П. Ч. и Г. П. Ч. – поч. 26. 12. 2016 г. и оставил за наследници съпругата си А. Т. Ч. и децата си П. Г. М. и И. Г. Ч., както и съпруга си П. П. Ч. – поч. 12. 01. 2017 г. и оставил за наследници децата си Г. и М. П. и внуците си П. и И. Г. (по право на заместване на Г. П.). С. С. М. починала на 19. 10. 2006 г. и оставила за наследници ответниците по иска Д. Б. М. и И. Б. М.. С решение № 1158 от 7. 02. 2012 г. по гр. д. № 1528/2011 г. на БРС, потвърдено с решение № 225 от 14. 06. 2012 г. по в. гр. д. № 284/2012 г. на БОС, влязло в сила на 14. 08. 2012 г., е отхвърлен предявеният от Д. М. и И. М. против П. Ч., М. П. Ч., Г. П. Ч. и Г. П. Р. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено, че Д. и И. Б. М. са собственици на процесния имот, на основание наследяване на С. С. М. и придобивна давност. Решението е постановено по искова молба, подадена на 19. 05. 2011 г. В мотивите към решението е прието за основателно направеното от ответниците П. Ч., М. Ч., Г. Ч. и Г. Р. възражение за придобивна давност. Прието е, че същите са владяли имота повече от 10 години преди предявяване на иска, като към владението е присъединено и това на наследодателката им Л. С. Ч., и са придобили по давност целия имот. След влизане в сила на това решение, с н.а. № …. г. Д. М. и И. М. са признати за собственици по давност на 800/1609 ид.ч. (около 1/2 ид.ч.) от процесния имот. С н.а. № …. г. П. Ч., М. Ч., Г. Ч. и Г. Р. са признати за собственици по давност на процесния имот. В разписния лист към кадастралния план и в кадастралните регистри към кадастралната карта като собственик на имота първоначално е записана Л. Ч., а след смъртта й – наследниците й П. Ч., М. Ч., Г. Ч. и Г. Р.. На място имотът е разделен с межди на четири части, две от които са обработвани, а две – не. Не съществува граница/межда/синор, разделяща имота на две равни части. От показанията на свидетелите на ищците се установява, че повече от тридесет години имотът се ползва, обработва и поддържа от Л. Ч. и съпруга й П. Ч., а след смъртта на Л. Ч. – от наследниците й, най-вече от П. Ч. и Г. Ч.. Имотът е ограден и се намира зад семейната къща на Л. и П. Ч.. Ответниците М. и наследодателката им С. М. не са упражнявали фактическа власт върху процесния имот. Те имали в съседство свой имот с къща, който продали преди 20 години. Едва през 2011 г. Д. и И. М. започнали да разорават част от имота. Искът е предявен на 13. 06. 2016 г.
От правна страна е прието, че ищците са собственици на целия процесен имот, като са придобили същия по давност, чрез упражнявано в продължение на повече от десет години преди предявяване на иска непрекъснато, явно и спокойно владение. В тяхна полза е текъл самостоятелен давностен придобивен срок от смъртта на Л. Ч., поч. 30. 01. 2000 г., чието течение не е спирано или прекъсвано до 30. 01. 2010 г. и с изтичането му придобивният способ давност се е осъществил в полза на П., Г., М. Ч. и Г. Р.. Възражението на ответниците Д. и И. М. за придобиване по давност на 800/1609 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот е прието за неоснователно. Прието е, че не е доказано същите да са упражнявали фактическа власт върху имота или реална част от него до 2011 г. След 2011 г., дори да са владяли половината от имота, е било невъзможно придобиването му по давност към 13. 06. 2016 г. (предявяване на иска по чл. 108 ЗС), тъй като не е изтекъл установеният в чл. 79, ал. 1 ЗС десетгодишен придобиване давностен срок. Прието е, също, че претендираното от тях право на собственост върху 800/1809 ид.ч. по давност е отречено със сила на пресъдено нещо, формирана с влязлото в сила на 15. 08. 2012 г. решение, с което предявеният от тях срещу наследниците на Л. Ч. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване на собствеността им върху същия имот по давност, е отхвърлен.
В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване на решението се поставят четири въпроса, първите два от които са:
При предявен от няколко ищци, при условията на обикновено другарство, иск по чл. 108 ЗС, по който ищците сочат като придобивно основание давност, длъжен ли е съдът с решението да се произнесе с отделен диспозитив по основателността на всеки от обективно съединените искове, а в мотивите към решението да обсъди дали всеки от ищците е упражнявал владение върху имота, в какъв период и дали в полза на всеки от ищците е осъществен способът придобивна давност.
При настъпило процесуално правоприемство по чл. 227 ГПК на страната на ищеца по предявен иск по чл. 108 ЗС, длъжен ли е съдът в установителната част на диспозитива на решението уважаващо иска да посочи идеалните части от спорното право на собственост, придобити от правоприемниците след настъпване на правоприемството.
Твърди се, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС: решение № 230 от 28. 06. 2016 г. по гр. д. № 2296/2016 г., 4 г.о., решение № 466 от 12. 06. 2007 г. по гр. д. № 459/2006 г., 5 чл. с-в, решение № 5 от 5. 02. 2015 г. по гр. д. № 3905/2014 г., определение № 76 от 17. 02. 2011 г. по гр. д. № 1566/2010 г., определение № 231 от 2. 05. 2018 г. по гр. д. № 2691/2017 г., 2 г.о.
Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението по така поставените въпроси.
На първо място, мотивите съдържат фактически изводи за осъществявано съвладение върху целия имот от всички наследници на Л. Ч., продължителността на това фактическо състояние, качествата на съвладението, както и правни изводи за последиците от упражняване на съвладението – осъществяване на придобивния способ „давност“ в полза на съвладелците П., М., Г. и Г. Ч. и придобиване от същите на правото на собственост върху целия имот, а след смъртта на съсобствениците П. и Г. Ч. – преминаване на притежаваните от тях права върху наследниците им по закон. По-конкретно, в мотивите към решението въззивният съд е приел, че от 30. 01. 2000 г. (смъртта на наследодателката на ищците Л. С. Ч.) до 30. 01. 2010 г. владение върху имота са осъществявали всички наследници на Л. Ч. – съпругът й П. Ч. и децата й М., Г. и Г. П., като имотът е обработван основно от Г. П. и баща му П. Ч.. Владението им е било явно, непрекъснато и спокойно и с изтичане на срока по чл. 79, ал. 1 ЗС на 30. 01. 2010 г. правото на собственост е придобито по давност от четиримата. Обсъдено е, също, че придобитите от Г. Ч. и П. Ч. идеални части от правото на собственост след смъртта им, настъпила след предявяване на иска, са преминали по правоприемство на наследниците им по закон (на децата и съпругата на Г. Ч., конституирани като ищци на осн. чл. 227 ГПК след смъртта му 2016 г. – А. Ч., П. М. и И. Ч.; а след смъртта на П. Ч. – на децата му М. и Г. П. и на внуците му П. и И. Г., всички вече конституирани като ищци към настъпване на смъртта му 2017 г.).
На следващо място, не е налице противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС, тъй като в посочените решения на ВКС въобще не са обсъждани поставените с въпросите проблеми. Решение № 230 от 28. 09. 2016 г. по гр. д. № 2296/2016 г., 4 г.о. е постановено в производство по чл. 307, ал. 2 ГПК и със същото е прието, че съсобствениците са обикновени другари по предявени от тях или срещу тях искове, поради което общото предявяване на иска от или срещу всички съсобственици не е условие за допустимост на процеса. В решение № 5 от 5. 02. 2015 г. по гр. д. № 3905/2014 г. на ВКС, 4 г.о. е застъпено становището, че при предявен иск по чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване престъпно обстоятелство (в случая даване на невярно заключение от вещо лице) заинтересованите лица в административния процес, в който е представено заключението, не са необходими другари в исковия процес по чл. 124, ал. 5 ГПК. Определение № 76 от 17. 02. 2011 г. по гр. д. № 1566/2010 г. на ВКС, 1 г.о. и определение № 231 от 2. 05. 2018 г. по гр. д. № 2691/2017 г. на ВКС, 2 г.о. са постановени в производство по чл. 304 ГПК (първото) и по чл. 288 ГПК (второто) и в същите е обсъждан въпросът дали наследниците на общия наследодател са необходими другари в исковото производство по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, съответно – задължителни необходими другари ли са по предявен иск по чл. 75, ал. 2 ГПК страните по договора за доброволна делба. Посоченото в изложението решение № 466 от 12. 06. 2007 г. по гр. д. № 459/2006 г., 5 чл. с-в на ВКС не бе открито нито като пореден номер на акта, нито като номер и година на делото, по което е постановено.
Останалите два въпроса, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, са следните:
Дали предявяването на установителен иск за собственост, основан на придобивна давност, и отхвърлянето му с влязло в сила решение прекъсва течението на придобивния давностен срок на ищеца по този иск.
Ако след влизане в сила на отхвърлителното решение по установителен иск за собственост, основан на придобивна давност, ищецът продължи да владее имота, изтеклият преди това придобивен давностен срок зачита ли се или започва да тече нов придобивен давностен срок.
Същите са поставени в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и касаят направеното от ответниците по иска възражение за придобиване на 800/1609 (около 1/2) ид.ч. от правото на собственост по давност.
Въпросите не са обусловили решаващата за изхода на делото воля на въззивния съд, поради което не покриват критериите на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Преценката за неоснователност на възражението на ответниците М. за придобивна давност почива на извода, че по делото е доказано, че М. упражняват фактическа власт върху имота от 2011 г. (не от предходен момент) и до 13. 06. 2016 г. (предявяване на настоящия иск) срокът по чл. 79, ал. 1 ЗС не е изтекъл. Решението не съдържа фактически извод, според който събраните доказателства установяват осъществявано от М. владение върху имота в продължение на десет години преди предявяване на иска по чл. 108 ЗС (т.е. от 13. 06. 2006 г. до 13. 06. 2016 г.), нито правен извод, според който с предявяването на установителния иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК за същия имот, от М. против Ч., основан на придобивна давност и отхвърлен с влязло в сила решение, течението на придобивния давностен срок на М. е прекъснало и е започнал да тече нов давностен срок. Въпросът не е от значение за изхода на делото и отговорът на същия не би повлиял на крайния извод за неоснователност на възражението на ответниците по ревандикационния иск за придобивна давност, тъй като по делото не е доказано М. да са упражнявали фактическа власт върху процесния имот или част от него от 13. 06. 2006 г. до 13. 06. 2016 г. Най-ранният момент на установена фактическа власт от М. върху имота, установен от събраните по делото доказателства, се свързва с 2011 г.
Изложението съдържа позоваване и на чл. 280, ал. 3, пр. 3 ГПК, с твърдения за очевидна неправилност на въззивното решение, поради постановяването му при допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в следното: постановяване на диспозитив по иска по чл. 108 ЗС общо за всички ищци, без да са конкретизирани дяловете им в съсобствеността, както и липса на конкретизация в мотивите към решението за осъществявано владение върху имота от всеки от ищците. Решението не страда от посочените пороци. Както бе изложено по-горе, мотивите съдържат както фактически изводи за осъществявано съвладение върху целия имот от всички ищци, продължителността на това фактическо състояние, качествата на съвладението, така и правни изводи за последиците от упражняване на съвладението – осъществяване на придобивния способ „давност“ в полза на съвладелците и придобиване от същите на правото на собственост върху целия имот, а след смъртта на съсобствениците П. и Г. Ч. – преминаване на притежаваните от тях права върху наследниците им по закон. На следващо място, дори твърдяните от касаторите пороци да са налице, степента им на тежест не е достатъчна, за да обоснове очевидна неправилност на акта, изводима от съдържанието му. Не е налице нарушаване на основни принципи на гражданския процес, на правото на участие на страните, на равнопоставеност, на безпристрастен съд, нито е налице липса или пълна неразбираемост на мотивите към решението. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в грубо несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства, правилата на логиката и науката, нарушаващо изискването за установяване на истината. Не е налице и прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена или позоваване на несъществуваща правна норма.
В обобщение, не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение.
При този изход на делото жалбоподателите Д. Б. М. и И. Б. М. ще следва да бъдат осъдени да заплатят на М. П. Ч., Г. П. Р., П. Г. М., И. Г. Ч., А. Т. Ч. общо сумата 900 лв. разноски за касационната инстанция, представляващи направени разходи за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1429 от 26. 03. 2019 г. по в. гр. д. № 969/2018 г. на ОС – Благоевград, с което е потвърдено решение № 3187 от 2. 04. 2018 г. по гр. д. № 1191/2016 г. на РС – Благоевград в частта, с която е уважен предявеният иск по чл. 108 ЗС, като е признато за установено по отношение на Д. Б. М. и И. Б. М., че М. П. Ч., Г. П. Р., П. Г. М., И. Г. Ч., А. Т. Ч. са собственици, на основание придобивна давност, на недвижим имот, находящ се в [населено място], общ. Б., съставляващ поземлен имот с идентификатор …., с площ от 1605 кв.м., по кадастралната карта на [населено място], и ответниците са осъдени да предадат на ищците владението върху 800/1605 ид.ч. от описания имот, както и в частта, с която е уважен искът по чл. 587, ал. 2 ГПК и е отменен нотариален акт № …. г., с който Д. Б. М. и И. Б. М. са признати за собственици по давност на 888/1609 ид.ч. от описания имот.
ОСЪЖДА Д. Б. М. и И. Б. М. да заплатят на М. П. Ч., Г. П. Р., П. Г. М., И. Г. Ч., А. Т. Ч. общо сумата 900 лв. разноски за настоящата инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: