О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
С., 07,01, 2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на второ отделение, в закрито заседание на десети декември две хиляди и петнадесета година, в състав:
Председател: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
Членове: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.д. № 3308/2015 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 191 от 08.06.2015 г. по ч.т.д. № 151/2015 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 520 от 22.04.2015 г. по т.д. № 308/2014 г. на Бургаски окръжен съд.
Оплакванията на жалбоподателя са за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като се претендира отмяната му.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна срещу акт, подлежащ на обжалване при спазване на срока по чл. 275, ал.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал.3 ГПК, касационното производство е допустимо при наличието на едно от изброените в чл. 280, ал.1, т.1- т.3 ГПК основания. В изложението по чл. 280, ал.1 ГПК, касаторът е поддържал, че „ материалноправния и процесуалноправен въпрос”, по който се е произнесъл въззивният съд е- „ че ответникът няма право да ползва търговската марка „ Черноморски фар” – словна, поради отпадане на това право с разваляне договора, считано от 13.02.2013г., която претенция ние поддържаме под правните норми на чл.124, ал.1 и чл.365 от ГПК вр. чл. 87, ал.1 ЗЗД, а БАС определя като иск по чл.77 от ЗМГО, по естеството си неоценяем или оценяем иск е.” Страната е заявила, че нейното твърдение е, че този иск е неоценяем, като е посочила, че поради това било налице противоречие с определение № 402 от 26.06.2012 г. по ч.т.д.№ 350/2012 г. на ВКС, І т.о. Касаторът е посочил още, че ако не бъде преценено наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поддържа така изложеното във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като счита че липсва съдебна практика по този конкретен въпрос. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Дори и да бъде изведен правен въпрос от така формулираното от него,въпреки фактическия му характер, дори и да се приеме този въпрос за релевантен, въпреки, че съдържанието на въпроса е обосновано при фактически неправилна интерпретация на мотивите на въззивния съд,който е квалифицирал предявения иск по чл.124 ГПК,т.е. при липса на обоснованост на връзка с конкретни посочени решаващи изводи на въззивния съд / а задължението за ясна и точна формулировка на този въпрос е на касатора – ар т.1 ТРОСГТК №1 /09г./, то той би обосновал единствено общото основание за допускане на касационно обжалване. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК,касаторът следва да установи, че поставения от него въпрос е разрешен от въззивния съд в отклонение от сочената задължителна за съдилищата практика, какъвто не е разглеждания случай, тъй като цитираното определение на ВКС, е неотносимо към него. С този акт касационната инстанция се е произнесла по въпроса – за критериите при определяне на цената на иска по чл.464 ГПК с оглед характера му на неоценяем и правилото на чл.71, ал.1, изр. 2-ро ГПК.Или тъй като този въпрос е извън предмета на настоящия спор, то със соченото определение не се установява наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предполага доводи за това че конкретно формулирания правния въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е лаконичното твърдение, че липсва съдебна практика по поставения въпрос, след като страната не е изложила каквито и да било доводи по предпоставките на основанието.
С оглед на гореизложеното не е обосновано приложното поле на основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
По отношение на направеното от насрещната страна искане за присъждане на разноски за изготвянето на писмен отговор, както и с оглед на приложените доказателства към отговор с вх.№ 7736/03.09.2015 г.- пълномощно, договор за правна защита и списък по чл.80 ГПК, на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените в настоящето производство разноски в размер на 1500лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 191 от 08.06.2015 г. по ч.т.д. № 151/2015 г. на Бургаски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 1500 лв., разноски за частното касационно производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.