5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 4
София, 09.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело N 980/2012 година
Производство по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], със седалище [населено място] срещу определение № 466 от 29.09.2012 г. по ч.т.д.№ 586/2012 г. на Варненския апелативен съд в частта, с което е потвърдено определение № 3295 от 02.07.2012 г. по т.д.№ 816/2011 г. на Варненския окръжен съд за оставяне без уважение молбата на настоящия частен жалбоподател за освобождаването му на основание чл.83, ал.2 ГПК от внасяне на държавна такса по подадената от него въззивна жалба срещу решение № 245 от 22.02.2012 г., постановено по същото дело. С това решение първоинстанционният съд уважил установителните искове на [фирма] с правно основание чл.422 във вр. с чл.417, т.2 ГПК за сумата 499 831.49 лв. – главница по договор за кредитна линия № 496/13.06.2007 г., както и за договорна лихва в размер на 50 657.11 лв., предявени при условията на солидарност срещу настоящия жалбоподател и [фирма] като кредитополучатели.
Частният жалбоподател е въвел оплакване за неправилност на обжалваното определение, обосновано с доводи за процесуална незаконосъобразност. Поддържа доводи, че изразеното разбиране от въззивния съд за неприложимост на нормата на чл.83, ал.2 ГПК към юридически лица за освобождаването им от внасяне на държавна такса, както и цитираната разпоредба е в противоречие с общите принципи на правото на ЕС, на Доктрината на правото на съда и на практиката на Европейския съд по правата на човека, свързана с приложението на чл.6, ал.1 от ЕКПЧОС, поради което се иска отмяната на обжалвания съдебен акт и постановяването на друг, с което да бъде освободен от внасяне на държавна такса. Искането е аргументирано и с нормата на чл.620 ТЗ, приложима според жалбоподателя поради постановеното от Варненския окръжен съд решение № 1163 от 06.07.2012 г. по т.д.№ 61/2012 г., с което е открито производство по несъстоятелност на търговското дружество, като при условията на евентуалност се иска и спиране на настоящето дело на основание чл.637, ал.1 ТЗ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател подържа основанието за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса „Приложима ли е разпоредбата на чл.83 ГПК по отношение на юридически лица, за които е открито производство по несъстоятелност и съдът е признал, че не разполагат с достатъчни средства за плащане на публично правни задължения”, като счита, че произнасянето по формулирания от него процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът [фирма] оспорва основанията за достъп до касация, а по същество и основателността на частната касационна жалба
Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи, във връзка с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира следното:
За да постанови обжалваното определение в частта му, с която е оставена без уважение молбата на настоящия жалбоподател за освобождаването му от заплащане на държавна такса по подадената от него въззивна жалба срещу посоченото решение на Варненския окръжен съд, обоснована с твърдението, че не разполага с достатъчно средства въззивната инстанция е счела, че нормата на чл. 83, ал.2 ГПК, имаща социален характер и явяваща се поради това своеобразна гаранция за реален достъп до правосъдие е приложима само по отношение на физическите лица. Липсата на достатъчни средства за погасяване на текущи задължения на юридическите лица, вкл.такива за такси според съда е основание търговецът да поиска откриване на производство по несъстоятелност, като е подчертано, че именно в тази специална хипотеза е предвидено освобождаването му от предварителното им внасяне – чл.620, ал.1 ТЗ, текстът на който подкрепял извода, който пряко следва от чл.83, ал.2 ГПК, че нормата е неприложима за търговските дружества.
Настоящият състав приема, че поставеният от частния жалбоподател въпрос на процесуалното право, който доуточнен от настоящата инстанция в съответствие с постановките на т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС „дължи ли държавна такса по подадена въззивна жалба търговец по предявен срещу него установителен иск по чл. 422 ГПК и приложима ли е разпоредбата на чл.620, ал.5 ТЗ” отговаря на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК.
По формулирания въпрос е налице задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в определение № 860/03.12.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 863/2010 г., II т.о., Определение № 1011 от 21.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 564/2011 г., II т.о. и др. Според същата, когато срещу търговец в несъстоятелност е уважен иск по чл. 422 ГПК и е признато за установено задължението му към ищеца, не е налице дело, което се води за попълване масата на несъстоятелността по чл. 620, ал. 5 ТЗ. Предявеният установителен иск, предмет на делото, няма връзка с установителния иск за вземането по чл. 694, ал. 1 ТЗ и по подадената въззивна жалба срещу постановеното по него решение търговецът в несъстоятелност дължи държавна такса. При постановяване на обжалваното определение въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Варненския апелативен съд.
По искането за спиране на основание чл.637, ал.1 ТЗ на производството по предявения срещу частния жалбоподател иск, компетентен да се произнесе е Варненският окръжен съд, пред който делото е останало висящо поради ненастъпилия деволутивен ефект на въззивната му жалба.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 466 от 29.09.2012 г. по ч.т.д.№ 586/2012 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение № 3295 от 02.07.2012 г. по т.д.№ 816/2011 г. на Варненския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на същия състав на Варненския окръжен съд за извършване на съответните процесуални действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Въззивното производство пред Варненския апелативен съд е било образувано по частна жалба на ответното дружество „О.” срещу определението на първостепенния съд, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от държавна такса по подадената от него въззивна жалба. След постановяване на първоинстанционното определение, но преди подаването на частната жалба, по отношение на частния жалбоподател е открито производство по несъстоятелност. В този смисъл е постановеното от Варненския окръжен съд решение № 1163 от 06.07.2012 г. по т.д.№ 61/2012 г., надлежно обявено в търговския регистър.
Съгласно разпоредбата на чл.634а ТЗ производството по несъстоятелност се смята за открито от датата на решението по чл.630, ал.1 ТЗ, като именно от този момент въз основа на императивната разпоредба на чл.637, ал.1 ТЗ е настъпило спиране на висящото пред първоинстанционния съд производство, имащо за предмет установяване на имуществени претенции към жалбоподателя, основани на твърдяно неизпълнение на търговска сделка. Независимо от непредставянето на доказателства, установяващи настъпване на предвидения в чл.637, ал.1 ТЗ факт, в изпълнение на задълженията си по чл.23, ал.4 от Закона за търговския регистър, въззивният съд е следвало да извърши служебна проверка в търговския регистър дали не е настъпило спиране на делото по силата на закона. При констатиране на такъв факт, е следвало да се преустановят временно процесуалните действия, предприети във връзка с изискването за привеждане в съответствие със закона на подадената от несъстоятелния търговец въззивна жалба. Неизпълнявайки това свое задължение, въззивният съд не е зачел последиците от спирането на делото и като е предприел разглеждане на частната жалба, е постановил недопустим съдебен акт.
Предвид изложеното въззивното определение следва да се обезсили в обжалваната част, а делото да се върне на първоинстанционния съд за предприемане на съответните процесуални действия с оглед зачитане на настъпилото по силата на закона и предшестващо деволутивния ефект на въззивната жалба спиране на производството пред него.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА определение № 466 от 29.09.2012 г. по ч.т.д.№ 586/2012 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е потвърдено