О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N4/2009
София, 12.01. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в закрито заседание на 29 декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ДИЯНА ЦЕНЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 3106/2008 година.
Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. Д. Н., от гр. Ц., чрез процесуалния му представител адв. К срещу решение № І* от 22.02.2008 г. по гр. д. № 957/2007 г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 24.09.2007 г. по гр. д. № 22/2007 г. на Ц. районен съд, с което е признато за установено по отношение на ищеца Г. В. Г., че касаторът не е придобил право на собственост върху поземлен имот с идентификатор 48619.506.9, с площ от 1300 кв. м. в зоната за земеделски ползване в землището на гр. Ц. на основание договор за дарение от 2004 г., тъй като праводателят му не е бил носител на това право.
Ответникът по жалбата я намира за неоснователна. Твърди, че не е налице предпоставка по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и има за предмет обжалваем интерес на стойност на 1000 лв., поради което е допустима.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
С решението е уважен предявен от Г. В. Г. срещу касатора отрицателен установителен иск за собственост върху описания недвижим имот. От фактическа страна е прието за установено, че този имот е бил дарен на ищеца Г. от Д. Я. Н. , баща на касатора, през 1996 г. при спазване на нотариалната форма. Доводът на касатора, че дарението е нищожно като противоречащо на добрите нрави, е намерен за неоснователно, тъй като касаторът не е изложил фактите на които основава този довод. За неоснователен е намерен и доводът, че добрите нрави са нарушени поради това, че надареният Г. не е давал издръжка и не е полагал грижи за дарителя, а такива са полагани от касатора, негов син. Отказът да се предостави издръжка на дарител, когато той се нуждае от такава, е основание за отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1, б. б ЗЗД. Със сключване на договора за дарение за надарения не възниква задължение да се грижи и издържа дарителя. Задържението за даване на издръжка се поражда само ако надареният изпадне в материално затруднение и се нуждае от издръжка. Такива факти не са установени по делото и не се твърди дарителят да е предявявал иск за отмяна на дарението.
За правно ирелевантен е приет и доводът, че с извършеното дарение е накърнена запазената част на касатора като наследник от първа низходяща степен на дарителя, негов баща. Касаторът не е поддържал, че е придобил качеството на наследник на Д. Н. Я. , негов баща и не е ангажирал доказателства за това. Иск или възражение за възстановяване на запазена част от наследството е допустим след откриването му.
Поддържаното основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението е обосновано с това, че разрешението на материалния въпрос за валидност на дарението направено в полза на ищеца, който е бил приятиел на дарителя, е направено в противоречие с практиката на Върховния съд на РБ изразена в Тълкувателно решение на ОСГК № 26 от 19.VІ.1972 г.
Основание по чл. 280, ал.1, т. 1 е налице, когато с обжалваното решение е разрешен съществен материалноправен въпрос в противоречие със задължителната практиката на ВКС. Такъв характер имат постановление на Пленума на ВС на РБ постановени при действието на Закона за устройство на съдилищата и решенията на ОСГК на ВКС, постановени при действието на Закона за съдебната власт. Тълкувателно решение на ОСГК на ВС на РБ, постановено при действието на ЗУС не съставлява задължителна практика на този съд, поради което противоречието с нея не е основание за допускане на касационно обжалване на въззивно решение. На следващо място посоченото тълкувателно решение третира въпроса за отмяната на даренията направени между съпрузи на вещи със значителна стойност след прекратяване на брака между тях, тъй като запазването им би било в противоречие с добрите нрави. Разрешеният материалноправен спор с това тълкувателно решение няма идентичност по отношение на правопораждащите факти с тези, предмет на обсъждане във въззивното решение.
Съобразно изложеното настоящият тричленен състав на ВКС на РБ, ІV г. о. намира, че не е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението на Бургаски окръжен съд, постановено по гр. д. № 975/2007 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № І* от 22.02.2008 г. по гр. д. № 957/2007 г. на Бургаски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: