ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 40
София, 10. януари 2013 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 762 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Варненския окръжен съд от 26.03.2012 г. по гр.д. № 291/2012, с което е отменено решението на Варненския районен съд от 10.11.2011 г. по гр.д. № 17010/2010, като са отхвърлени предявените искове за признаване незаконността на уволнението, възстановяване на предишната работа и обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволна от решението е касаторката В. Т. Т., представляван от адв. Ж. Н. от ВАК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за обвързаността на съда от материалната доказателствена сила на официалните документи щатно разписание, длъжностна характеристика, споразумение, фишове за платено възнаграждение и трудова книжка и може ли да се приеме, че в тях има грешка, която е изправена със заповедта за уволнение, които се разрешават противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата А., О. у. В., не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обесловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като „главен специалист” по безсрочен трудов договор. По нейно искане с допълнително споразумение № 81/17.05.2010 тя е преназначена за „счетоводител калкулант” с изпитателен срок в полза на работодателя, Трудовото правоотношение е прекратено с оспорваната заповед № РД-13-40/03.09.2010 в рамките на изпитателния срок, като в заповедта е посочена длъжността „счетоводител касиер”. Преназначението е валидно, тъй като няма нищо общо между трудовата функция на „главния специалист” и на „счетоводителя касиер”, както се установява от съпоставката на длъжностите характеристики (по иска за обявяване недействителността на допълнителното съглашение първоинтстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила); а между трудовата функция на „счетоводителя касиер” и на „счетоводителя калкулант” няма никаква разлика, както се установява от съпоставката на длъжностите характеристики.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставените правни въпроси не обуславят решението по делото. Предмет на делото е прекратяването на трудовото правоотношение между страните. Дали то е съществувало за длъжността „счетоводител касиер”, или „счетоводител калкулант” е без правно значение, след като трудовите функции на двете длъжности са идентични. Без значение е също дали е съществувала грешка в посочването на названието на длъжността при сключване на споразумението, или при прекратяване на трудовия договор; и дали работодателят е променил названието на длъжността без да се променя трудовата функция.
Ответникът по жалбата А., О. у. В., не претендира разноски.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд от 26.03.2012 г. по гр.д. № 291/2012.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.