1
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
София, 11 януари 2016 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4950/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. П. М., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат С. Т., срещу въззивно решение №247 от 14.05.2015 г. по гр. дело №204/2015 г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 162 от 12.12.2014 г. по гр.дело № 408/ 2014 г. на Свищовския районен съд и касаторът е осъден да заплати на П. Г. Д. сумата 11 166.48 лв., представляваща половината от погасеното от последната за периода от 01.03.2011 г. до 15.05.2014 г. задължение по договор за предоставяне на кредит за закупуване на жилище и ремонт от 07.06.2006 г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 15.05.2014 г. до окончателното изплащане. Въззивният съд е приел, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с влязло в сила решение от 22.02.2011 г. По време на брака им, на 07.06.2006 г., между О. и П. Г. Д., е сключен договор за предоставяне на кредит за нуждите на семейството – за закупуване на жилище и ремонт. С този кредит е придобито семейното жилище на страните. След прекратяване на брака за исковия период от 01.03.2011 г. до 15.05.2014 г. са погасени задълженията по договора в размер общо на 22 332.96 лв. чрез плащане на договорените месечни анюитетни вноски от по 572.19 лв. Това е установено от представените заверени от банката-кредитор извлечения от сметка с титуляр ищцата. По същата сметка ежемесечно е постъпвала сума в размер на 350 лв. от ответника по иска за присъдена по гр. дело № 242/ 2010 г. на Свищовския районен съд издръжка за двете малолетни деца на страните. Съгласно чл. 127, ал. 2 ЗЗД всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. В случая е безспорно, че страните са солидарни длъжници спрямо О. на основание чл. 32, ал. 2 СК, тъй като договорът за кредит е сключен по време на брака им и средствата по него са разходвани за нуждите на семейството. От доказателствата по делото се установява, че ответникът не е участвал при погасяването на задължението по договора за кредит за исковия период след прекратяване на брака. Ищцата е извършила изцяло плащането на дължимите месечни вноски, включващи главница и лихва, при което тя е платила дължимата част на другия длъжник. Възражението на ответника по иска, че плащането не е станало със средства на ищцата предвид използването за погасяване на ежемесечно внасяна от него сума от 350 лв., представляваща издръжка за децата на страните, е неоснователно. Извършеното от ответника плащане на присъдената за децата издръжка е погасило собственото му задължение за същата и такава не може повторно да се претендира от него. Доколкото парите са родово определени, заместими движими вещи, на които законът е признал функцията на общ изразител на стойност и на платежно средство, те нямат краен потребител и няма основание ищцата да изтегли преведената като издръжка сума и да внесе същия размер за погасяване на кредита.
Ответницата по касационната жалба П. Г. Д., [населено място], оспорва жалбата.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви като прецени всички доказателства по делото при постановяването на решението и конкретно тези от тях, с които се установява, че за исковия период по разплащателната сметка за погасяване на кредита ответникът е внесъл по-голяма сума отколкото ищцата. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са ППВС №7/1965 г., ТР№1/04.01.2001 г. по гр. дело №1/2000 г. на ОСГК на ВКС и съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №247 от 14.05.2015 год. по гр. дело №204/2015 г. на Великотърновския окръжен съд Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение, но са решени в съответствие със задължителната съдебна практика, представена от касатора. Според нея изискването за излагане на мотиви към съдебното решение е заложено в процесуалния закон – чл. 236, ал. 2 ГПК, аналогичен на чл. 189, ал. 2 ГПК (отм.), и неговото спазване е съблюдавано последователно в практиката на ВС и ВКС – с приетите при действието на ГПК от 1952 г. (отм.), ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г. и ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. С т. 19 на ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС е изяснено, че дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата инстанция и поради това въззивният съд е длъжен да даде свое собствено разрешение по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата, формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и ги изрази писмено в мотивите към решението си. Тези задължителни указания и разяснения не са изгубили значението си и след влизане в сила на ГПК от 2007 г. Съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства, включително и тези, установяващи, че за исковия период по разплащателната сметка за погасяване на кредита ответникът е внасял парични суми за издръжка на децата си.Ето защо не е дадено разрешение по поставените от касатора процесуалноправни въпроси в противоречие със задължителната съдебна практика.
Деловодни разноски не трябва да се присъжда, защото не са поискани.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №247 от 14.05.2015 г. по гр. дело №204/2015 г. на Великотърновския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.