4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
София, 13.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4261 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителните директори А. М. и Х. П., чрез процесуалния му представител юрк. С. К., против въззивното решение № 1646 от 7 март 2013 г., постановено по в.гр.д. № 476 по описа на Софийския градски съд за 2013 г., с което е потвърдено решение № 6192 от 13 юни 2012 г., постановено по гр.д. № 24202 по описа на районния съд в гр. София за 2011 г. за признаване за незаконно и отмяната на прекратяване на трудово правоотношение на касатора с М. А. А. от [населено място], възстановяването на А. на заеманата преди уволнението длъжност, осъждане на дружеството да й заплати 13356 лева обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение за периода 12 април – 12 октомври 2011 г. и разноски, и в полза на ищцата са присъдени разноски за въззивната инстанция.
В касационната жалба се поддържат допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост в обжалваното решение с твърдението, че съдът е смесил съставите на дисциплинарното уволнение и прекратяването на трудовото правоотношение поради липса на качества на работника или служителя като трайно, невиновно състояние, макар и при двете да се касае за неизпълнение на трудови задължения, но разликата е в субективното отношение на работника към това неизпълнение, а от работодателя не се твърди наличие на вина у служителя за некачественото изпълнение на трудовите задължения и такива доказателства не са събирани, за което сочи и липсата на наложени дисциплинарни наказания, неправилно тълкувана от съда. Като неправилно се сочи разбирането на съда, че въпросът за ниското качество на изготвените „функционалности” изисква специални знания на вещо лице, тъй като не подлежи на съдебен контрол правото на работодателя фактически да преценява работата, и единствено той може да го направи, предвид всекидневния контрол върху работата на всички. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, включено в касационната жалба, се сочи, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпросите: при преценка на „липсата на качества” на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ задължително ли е налице паралел с работата на други служители (сочи се решение на ВКС по чл. 290 ГПК); длъжен ли е съдът да разгледа спора по същество, да обсъди доказателствата по делото и прецени в каква степен уволненото лице не притежава необходимите качества по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ (сочи се решение на ВКС по чл. 290 ГПК).
Ответницата М. А. А. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Р. Д., в отговор на касационната жалба сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че работодателят не е доказал законността на уволнението, тъй като не е доказал основанието му – липса на качества, което е обективен факт, и подлежи на установяване в процеса. Сочи се наличието на смесване на основанието „липса на качества” с основанията за дисциплинарно уволнение в мотивите на заповедта, с посочените 17 примера за некачествено изпълнение на служебни задължения. За да достигне до този извод съдът се обосновава с необходимостта от специални знания на вещо лице – специалист по телекомуникации, за установяване на липса на качества, изваждане на пропуските извън контекста на общото изпълнение на трудовите задължения – не е било доказано какъв е бил общият обем на поставените задачи и дали неизпълнените представляват съществена част от трудовата функция или са част от рутинната практика, неяснота в организирането на работата в дружеството във връзка с вътрешния документооборот и необходимите съгласувания, липсата на дисциплинарни наказания при твърдяни 17 пропуска и изплатен бонус за добро изпълнение, липсата на паралел с работата на други служители на подобна длъжност и краткия период на заемане на работата. Съдът е преценил, че за липсата на качества не може да се довери само на субективните преценки на свидетели, а не са представени проверки и други доказателства, като е заключил, че липсата на качества на ищцата не е доказана по безспорен начин.
К. съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по поставените от касатора въпроси.
Първият въпрос не обосновава допускане на касационното обжалване, тъй като е поставен с оглед част от съображенията на въззивния съд по недоказването на липсата на качества у служителя от страна на работодателя. Паралелът с други служители е посочен като пример за недоказване, наред с необходимостта от използване на специални знания за установяване на липсата на специфични качества за изпълнението на работата, недоказване но общия обем работа и каква част от нея се заема от неизпълнените конкретно задачи, липсата на доказване на организацията на документооборота при работодателя и пр. Правният въпрос би обосновал допускане на касационното обжалване в случай, че съдът се бе опрял единствено и само на липсата на паралел, за да достигне до извода за недоказване на уволнителното основание. Затова, дори и съдът да е дал разрешение в нарушение на задължителната практика (като такава се сочи решение № 468 по гр.д. № 124/2011 г., ІV г.о.), подобно нарушение не води до допускане на касационното обжалване.
Поставя се и правният въпрос длъжен ли е съдът да разгледа спора по същество, да обсъди доказателствата по делото и прецени в каква степен уволненото лице не притежава необходимите качества по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Питането е сторено с оглед заключението на съда, че изводът за ниско ниво на изготвените документи следва да се даде от специалист по телекомуникации. Даденото от въззивния съд разрешение е извадено извън контекста на цялостното виждане на съда по процеса на оспорване на заповедта за уволнение, тъй като съдът е приел, че работодателят не е доказал основанието за уволнението. И тук отново е акцентирано на част от мотивите на съда. В представеното от касатора съдебно решение – решение № 252 по гр.д. № 1599/2011 г., ІІІ г.о., ВКС подчертава, че съдът е дължен да разгледа представените доказателства за липса на качества у ищеца, да ги обсъди и прецени в каква степен уволненото лице не притежава посочените качества и доколко тези качества действително са необходими за ефективно изпълнение на възложената работа. В процесния случай съдът е приел, че работодателят не е представил необходимите доказателства за липса на качества, поради което изобщо не е пристъпил към разглеждането на твърдението за всяко едно липсващо качество поотделно, съответно за необходимостта му за ефективно изпълнение на възложената работа. Ето защо вторият правен въпрос не адресира разрешен от въззивния съд проблем, поради което и той не води до извод за необходимостта от допускане на касационното обжалване.
Ответницата претендира заплащане на разноски за касационното обжалване, които са в размер на 600 лева, заплатени по договор за правна защита и съдействие, и й се дължат на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 1 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1646 от 7 март 2013 г., постановено по в.гр.д. № 476 по описа на Софийския градски съд за 2013 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от изпълнителните директори А. М. и Х. П., да заплати на М. А. А., с адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 600,00 (шестстотин) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: