4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
[населено място], 15.02.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение , в закрито заседание на десети февруари, през две хиляди и седемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2674 / 2016 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е образувано по молба на [фирма], за отмяна на влязло в сила решение № 2916,постановено на 03.08.2015 год. по гр.д.№ 10 836/2014 год. на Пловдивски районен съд. С атакуваното,чрез извънредния способ за контрол на влезли в сила съдебни актове, решение е отхвърлен предявеният от молителя иск, с правно основание чл.266 ЗЗД , за осъждане ответника [община] да заплати възнаграждение за изпълнени от ищеца СМР, по сключен по реда на ЗОП договор, цялото дължимо в размер на 618 068,71 лева, при предявен частичен иск за сумата от 1000 лева. За да отхвърли иска , съдът е приел, че от доказателствата се установяват изпълнени и приети от ответника възложител СМР на стойност 93 916,18 лева / с вкл. ДДС /, съответно разплатени от ответника в размер , надхвърлящ дължимото – 108 066, 18 лева.
Молителят сочи основания за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 пр.второ и по т.5 пр. второ ГПК.Страната твърди, вкл. с оглед дадени от настоящия състав указания в разпореждане от 12.01.2017 год. – с молба вх.№ 1182 / 01.02.2017 год. – че се е сдобила с приложените към молбата за отмяна документи / писмо изх.№ К. – 801448 / 26.08.2009 год. с автор Министерство на околната среда и водите, Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда и адресат г-жа М. К., като управител на [фирма] ,писмо изх.№ К. – 8011448/30.05.2009 год. от същия автор, с адресат Кмета на [община] и писмо изх.№ К. – 801448 /04.09.2009 год. с идентични на предходното автор и адресат / „ пет дни преди депозиране молбата за отмяна „, от „колега„ , изпълнявал подобен проект в района на [населено място] и водил дело за аналогичен случай, поради което и документите са били изискани по това дело,съответно предрешили, според молителя, благоприятен изход на спора.Въпреки изричните указания за доказване момента на узнаване, молителят не е ангажирал такива, вкл. допустими за събиране гласни доказателства, като с допълнителната молба не е въвел и достатъчно уточнение на конкретните обстоятелства по снабдяване с доказателствата,повтаряйки изложеното в молбата за отмяна.Макар да сочи в молбата наличие на „новоузнати обстоятелства„ от значение за спора, като такова с допълнителната молба се уточнява единствено наличие на признание на вземането на ищеца от ответника – [община],като съдържащо се в приложените писмени документи. Основанието по чл.303 ал.1 т.5 ГПК се обосновава с довода за осъществявано лошо представителство от пълномощника на ищеца – адвокат – неявяване в нито едно заседание по делото и неуведомяване страната за дължима по въззивна жалба срещу първоинстанционното решение държавна такса, незаплащане на която е предопределила влизането му в сила.
Ответната страна – [община] – оспорва молбата за отмяна като недопустима – подадена след изтичане на преклузивните срокове по чл.305 ал.1 ГПК, в евентуалност – неоснователна. Недопустимостта се обосновава с липса на твърдения и доказателства за момента на узнаване за новите писмени доказателства,както и за постановеното съдебно решение, чиято отмяна се претендира. С отговора е представен и изходящ от представляващия дружеството – молител управител М. К. документ, адресиран до Кмета на [община], в чието съдържание авторката се позовава на писмо изх.№ К. 801448/30.05.2009 год..В., това писмо фигурира като писмено доказателство по гр.д.№ 10836/14 год. на Пловдивски районен съд / стр.283 по номерацията на делото / и дори е упоменато от молителя–ищец в исковата молба / стр.3 /.
Върховен касационен съд,първо търговско отделение ,при произнасяне по допустимостта на молбата за отмяна, в производство по чл.307 ал.1 от ГПК, намира същата недопустима, предвид следното :
Видно е , че първият от приложените документи / писмо изх.№ К. 801448 / 26.08.2009 год. / е адресиран до представляващия дружеството – молител и не се оспорва получаването му от адресата,а знание на молителя за съществуването на втория от документите по време на висящността на делото / писмо изх.№К. 801448 / 30.05.2009 год. / е установимо от самото дело.Тези обстоятелства са в противоречие с твърдението за последващо влизането в сила на съдебното решение снабдяване с „новите писмени доказателства„ – чрез „колега„ и като приложени по водено от последния дело с идентичен предмет,срещу същия ответник.Още повече, че по преписка № К. 801448 страните са депозирали и друга кореспонденция, респ.относимостта на тази преписка към спора, с пълното й съдържание, е била известна на страната. Следователно,за така посочените „нови доказателства”, тримесечния срок по чл.305 ал.1 т.1 ГПК ще тече от влизането на съдебното решение в сила – на 09.11.2015 год. / с влизане в сила на определението за връщане на въззивната жалба на страната /, като най-благоприятен за молителите момент / за да е изпълнено условието – „молба за отмяна на влязло в сила решение „ / . Към момента на депозиране на молбата за отмяна – вх.№ 61174/ 24.11.2016 год. – този срок се явява изтекъл. В същия смисъл е непротиворечивата практика на ВКС, за преценка редовността на молба за отмяна дори в случаите,когато узнаването на новото обстоятелство, респ. снабдяването с новото писмено доказателство по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК е станало в по-късен момент – но е било възможно и преди постановяване на атакуваното чрез отмяна решение – единствено с оглед бездействието на страната / опр. № 85 / 10.12.2008 год. по т.д.№ 740 / 2008 год. на ВКС, ІІ т.о. , опр. № 379/ 14.10.2011 год. по гр.д.№ 731 / 2011 год. на ВКС, ІІ гр. отд. , опр. № 616 / 16.12.2011 год. по ч.гр.д.№ 554 / 2011 год. на ВКС, І гр. отд. и др. /.На още по-голямо основание същото следва да се приеме при доказано , а не само възможно,узнаване новото обстоятелство, респ.знание за евентуално установяващи го доказателства, в предходен на влизане в сила на съдебното решение, чиято отмяна се иска, момент. Кумулативно, срокът не следва да се счете доказано спазен и само предвид непредставяне на доказателства по твърдението за начина, обстоятелствата и момента на снабдяване с „новите доказателства”, за което е било допустимо и събиране на гласни доказателства.Предвид последното не се явява доказано спазен преклузивен срок по отношение първия и третия от писмените документи / писма изх.№ К. 801448, от 26.08.2009 год. и от 04.09.2009 год./.
Основанието по чл.303 ал.1 т.5 пр.второ ГПК се обосновава с осъществявано от иначе надлежно упълномощен от страната процесуален представител – адвокат,лошо представителство.Дали така заявените обстоятелства покриват фактическия състав на „ненадлежно представителство”, по смисъла на разпоредбата,е въпрос по същество, но срокът за узнаване на това обстоятелство ще следва да се зачете отново от влизане в сила на първоинстанционното решение, като най-благоприятен за молителя момент / и за да се спази условието – „отмяна на влязло в сила решение „ /. Това е така предвид датата на личното уведомяване на представляващия дружеството управител, за недостатък на подадената от името на дружеството въззивна жалба срещу първоинстанционното решение – на 08.10.2015 год., чието неотстраняване е предпоставило връщането на въззивната жалба и влизане в сила на първоинстанционното решение.
Следователно и поради неспазен срок по чл. 305 ал.1 т.1 и т.5 ГПК молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане, като недопустима.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от [фирма], на основание чл.303 ал.1 пр. второ и т.5 пр. второ ГПК , молба за отмяна на влязло в сила решение № 2916,постановено на 03.08.2015 год. по гр.д.№ 10 836/2014 год. на Пловдивски районен съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [община] разноски за настоящото производство, в размер на 800 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението може да се обжалва с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му на страната, пред друг състав на Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :