О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
гр. София, 15.04.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шести април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1081 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „З” АД, гр. София чрез процесуалния му представител юрк. Миглена Н. срещу решение от 22.07.2009г. по гр. д. № 3893/2007г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІV-Г състав в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца „М” АД, гр. С. на основание чл. 399, ал. 1 /отм./ ЗЗД сумата 603 щ. д., представляваща дължимо по силата на рамкова полица № 04 100 102Б 002804/28.04.2004 г. и застрахователна полица – добавък № 04 550 1402 А0000008726/22.02.2005г. по договор за лизинг от 25.01.2005г., сключен между „М” АД и М. Г. Д. застрахователно обезщетение за обезпечен застрахователен риск – спиране плащането на уговорените лизингови вноски по договор за лизинг и настъпило застрахователно събитие – спиране плащането от страна на лизингополучателя М. Д. на дължимите лизингови вноски, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.12.2005г. до окончателното й плащане, и присъдените разноски.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В касационната жалба и писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК, като инвокира доводи, че въззивният съд се е произнесъл по релевантни материалноправни въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът „М” АД, гр. С. оспорва касационната жалба. Релевира доводи за нейната недопустимост поради обжалваем интерес под 1 000 лв., евентуално за липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Подробни съображения са изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на касатора, приема следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима, тъй обжалваемият интерес е под 1 000 лв. Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК визира, че решенията по дела с обжалваем интерес до 1 000 лв. не подлежат на касационно обжалване. В настоящия случай обжалваемият интерес е 603 щ. д., чиято левова равностойност към момента на подаване на исковата молба – 16.12.2005г. е общо 984.20 лв. /1 щ. д. = 1.632170 лв./, а към момента на подаване на касационната жалба – 20.08.2009г. е в размер 828.03 лв. /1 щ. д. = 1.373190 лв./. Следователно касационната жалба трябва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „З” АД, гр. С. срещу решение от 22.07.2009г. по гр. д. № 3893/2007г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІV-Г състав в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, Търговска колегия, друг тричленен състав, с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаване на определението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: