О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 40/18.01.2017 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3058 по описа за 2016 г.
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1898/ 07.03.2016 г. по гр. д. № 9196/ 2015 г, с което Софийски градски съд след частична отмяна на решението от 05.08.2013 г. по гр. д. № 11250/ 2011 г. на Софийски районен съд отхвърля исковете на Р. И. Ц. и Р. С. К., конституирани на основание чл. 227 ГПК като приемници на починалата в хода на делото Л. Г. А., срещу [фирма] с правна квалификация чл. 109 ЗС за премахване на част от едоетажна жилищна сграда с площ от 343. 50 кв. м., навлизаща в един поземлен имот в [населено място].
Решението обжалват Р. Ц. и Р. К. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата допустимост по въпроса: Допустимо ли е решението по съществото на спора, което е постановено по просрочена въззивна жалба на ответника по иска по чл. 109 ЗС и длъжен ли е въззивният съд да събере посочените от въззивиемия доказателства в подкрепа на отвода за просрочието на жалбата?
Касаторите искат въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол и за проверка на неговата правилност. Повдигат следните въпроси:
1. Допустим ли е косвен съдебен контрол върху влязло в сила решение, с което по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ е установено право на земеделска реституция, по иска с правна квалификация чл. 109 ЗС, предявен от жалбоподателите по приключилото административно дело срещу дружеството, в капитала на който държавата е апортирала сградата, чиято премахване се иска?
2. Изграждането преди влизане в сила на ЗСПЗЗ на единична жилищна сграда в реституирания по същия закон имот, когато тя не е част от градоустройствено мероприятие и не е част от застрояване като комплекс от строителни дейности, представлява ли мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ?
3. Когато възстановеният по реда на ЗСПЗЗ имот е застроен с единична жилищна сграда преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, коя от двете хипотези на закона е налице – тази по чл. 10, ал. 7 или тази по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ?
4. Наличието на временен строеж, който не е предвиден в действащия застроителен план, както и по предходните планове преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, осъществява ли пречката по чл. 10б от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността?
5. Длъжен ли е въззивният съд да постанови решението си върху приетите по делото доказателства и установените въз основа на тях факти, да се произнесе в решението по всички наведени доводи и възражения на страните, да обсъди в съвкупност събраните по делото доказателства и да прецени всички правно релеванти факти?
Касаторите считат въпросите обуславящи изводите на въззивния съд, като извеждат допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, позовавайки се на решения, с които ВКС извършва нормативно и казуално тълкуване на приложените норми. По същество се оплакват, че решението е недопустимо като постановено по просрочена жалба от ответника по касация. Правят оплаквания и за неправилност.
Ответникът [фирма] не намира, че повдигнатите от касатора въпроси, свързани с решенията на ВКС, на които се позовават, осъществяват основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общо и допълнително) за допускане на касационния контрол. По същество възразява, че решението е валидно, допустимо и правилно.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет, подадена от легитимирана страна, при спазване на срока по чл. 283, ал. 1 ГПК и при наличието и на останалите предпоставки за нейната допустимост и правилност. Основания за допускане на касационния контрол обаче няма.
По искането за допускане на решението до касационен контрол за проверка на неговата допустимост.
Въззивното решение е постановено след частично обезсилване на първото въззивно решение от касационната инстанция (с решение № 83/ 03.07.2015 г. по гр. д. № 5846/ 2014 г. на ВКС, ГК, II-ро ГО), а с обжалваното решение спорът е разгледан по същество по въззивната жалба на ответника по касация срещу осъдителното първоинстанционно решение по иска на Л. Г. А., на която касаторите са процесуални приемници (чл. 227 ГПК).
П. състав на Върховния касационен съд е постановил решението по жалба от касаторите. В своята (първа) касационна жалба те са имали възможност да обосноват недопустимостта на обезсиленото въззивно решение и с твърденията за просрочие на въззивната жалба на ответника по касация, включително да повдигнат въпроса, който поставят пред настоящия състав на Върховния касационен съд. В своята (първа) касационна жалба обаче касаторите са поддържали единствено оплаквания, че въззивното решение е недопустимо поради това, че техният наследодател е починал преди да приключат устните състезания пред въззивната инстанция. Следователно изтичането на срока по чл. 283 ГПК за обжалване на първото въззивно решение преклудира възможността те да повдигат въпроса, допустимо ли е решението по съществото на спора, което е постановено по просрочена въззивна жалба на ответника по иска по чл. 109 ЗС и длъжен ли е въззивният съд да събере посочените от въззивиемия доказателства в подкрепа на отвода за просрочието на жалбата.
Настоящият състав на Върховния касационен съд не намира, че по този въпрос е длъжен служебно да допусне касационното обжалване. Преписът от първоинстанционното решение е бил връчен на процесуалния представител на ответника по касационната жалба на 16.09.2013 г., а неговата въззивна жалба е постъпила на 30.09.2013 г., т. е. преди да изтече законния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК. Резултатът от служебната проверка сочи, че обжалваното (второ) въззивно решение е валидно и допустимо.
По искането за допускане на касационния контрол за проверка на неговата правилност.
С въззивното решение е отменено първоинстанционното в частта, с която искът на праводателя на касаторите по чл. 109 ЗС срещу ответника по касация е уважен и искът е отхвърлен.
Въззивният съд е изключил активната материална легитимация на касаторите като собственици на процесния имот, отричайки заявеното от техния праводател Л. А. основание – реституция по ЗСПЗЗ. Въззивният съд е отчел, че тя е обоснована с последиците на решение от 26.01.2001 г. по адм. д. № 2996/ 2000 г. на СРС, с което по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ е отменен отказ на органа на поземлена реституция; решение на ПК № 9116/ 115/ 03.04.2001 г., с което е възстановено правото на собственост върху нива с площ от 0. 996 кв. м., част от имот 815, който наследодателят на първоначалните ищци е придобил по съдебна спогодба от 1953 г., удостоверение по чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ и скица.
Въззивният съд е приел, че е допустимо да проведе косвен (инцидентен) съдебен контрол по възражението на ответника по касация за материална незаконосъобразност на съдебното решение и решението на ПК. Съобразил е, че ответник по иска по чл. 109 ЗС не е държавата, а дружество, в капитала на което процесните имоти са апортирани от българската държава през 1993 г. (А. № 10948/ 24.1980 г., заповед № РД-11-40/ 20.04.1993 г. на министъра на образованието, науката и културата, заповед № РД-14-20/ 11.10.1993 г. за образуване на ответника по касация). Достигнал е до извода, че ответникът по касация не е обвързано от последиците на решението на ПК, тъй като законът не допуска участието му в административното производство по възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ, нито е приемник на българската държава, за която съдебното решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ е задължително. Изключвайки пречките от чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК и задължителното действие на влязлото в сила решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ от чл. 302 ГПК, но само по отношение на държавата, въззивният съд е съзрял произтичащите от чл. 17, ал. 2, изр. 1 ГПК свои задължения да провери материалноправните предпоставки на земеделската реституция.
От фактическа страна е приел, че след обобществяването на земеделския имот от наследодателя на ищците върху част от него е осъществено застрояване с постройка от 343. 50 кв. м. Сградата е построена преди 1973 г. и е нанесена в кадастралния план от 1973 г. Актувана е като нов държавен имот въз основа на заповед № I-262/ 1961 г. на министерство на просветата и културата (А. № 10948/ 1980 г.). Въззивният съд е приел, че се касае до обществено мероприятие за държавни нужди, попадащо в приложното поле на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, при което законност на строежа не се изисква. За материалноправната пречка за реституция на заявените права от чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, обсъдена в духа на примерите, дадени с § 1в, ал. 1 ДР на ППЗСПЗЗ, е достатъчно, че сградата е нанесена в кадастралния план от 1973 г., съществува към влизане в сила на ЗСПЗЗ, представлява държавна собственост и не е временен, „търпим“ строеж по смисъла на пар. 16 ЗУТ (заключението на съдебнотехническата експертиза). Въззивният съд е счел, че съдебното решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ и издаденото след него решение на ПК са материално незаконосъобразни и не произвеждат конститутивно действие досежно частта от имота, върху който сградата е построена, ведно с прилежащите й части. Заключил е, че касаторите нямат право да искат нейното премахване, защото строежът не засяга правата им в обема, до който земеделска реституция е настъпила, а подлежи на отмяна първоинстанционното решение, с което искът на техният праводател Л. А. по чл. 109 ЗС е уважен.
Настоящият състав на Върховния касационен съд не съзира основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол по правилността на въззивното решение по повдигнатите от касаторите въпроси.
По въпрос № 1: Въпросът обуславя решението. П. от въззивният съд косвен съдебен контрол обаче е съобразен с практиката на ВКС в приложението на чл. 17, ал. 2 и чл. 302 ГПК, включително със задължителните указания от ТР № 5/ 14.01.2013 г. по тълк. д. № 5/ 2011 г. на ОСГК на ВКС. В т. 2 на тълкувателното решение се прие, че държавата е обвързана от съдебните решения по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, а е недопустимо упражняването на съдебен контрол върху административния акт по земеделска реституция по иск за собственост от или срещу държавата, когато върху него е упражнен пряк съдебен контрол. Въззивното решение е постановено по иск по чл. 109 ЗС, по който ответникът не е държавата, а сградата, чието премахване се иска, държавата е апортирала в капитала на ответното дружество години преди съдебното производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. Изложеното изключва допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
По въпрос № 3 и 5: Те обуславят решението, но въззивният съд ги е решил в съответствие с практиката на ВКС, в т. ч. с приложените от касаторите. Въззивният съд е приел, че застрояването е извършено от държавата и попада в хипотезата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, поради което е пречка за реституиране на земята под него в реални граници, включително прилежащите към сградата части. Въззивният съд е отграничил разпоредбите на чл. 10, ал. 7 и чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и в съответствие с утвърдената практика според крайните си изводи е приел, че първата хипотеза е неприложима. Тя е специална по отношение на втората, но касае застрояване от физически лица въз основа на надлежни строителни книжа. Втората касае застрояване за обществени и стопански мероприятия и извършени строителни дейности (примерно посочени в § 1в ПЗР на ППЗСПЗЗ). Въпрос на всяка конкретно установена фактическа обстановка е дали такова застрояване е комплекс от няколко сгради, отделен строеж или съоръжения. За разлика от специалната разпоредба на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ пречката от чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ не изисква построеното да е въз основа на надлежни строителни книжа. Изводите на въззивният съд кореспондират на събраните доказателства, а в решението е даден отговор на всички доводи и възражения на страните. Изложеното изключва допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
По въпроси № № 2 и 4. Те не обуславят изводите на въззивния съд. Чрез тях касаторите въвеждат твърдения за факти, които в решението не са установени и които не произтичат от събраните доказателства – за временен характер на построената сграда и че тя не представлява „обществено мероприятие за държавни нужди“ по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ. Следователно по тези два въпроса е изключено общото основание от чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1898/ 07.03.2016 г. по гр. д. № 9196/ 2015 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.