ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 40
София, 02.02.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на дванадесет и осми януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА ч. гр.д.№704/2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. Р. М. от гр. С. чрез адв. П срещу определение №6730/18.06.2009 год. по ч.гр. д. №5303/2009 год. на Софийски градски съд , Г. О. II Б въззивен състав.
В касационната частна жалба се правят оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното определение. Частната жалбоподателка моли за неговата отмяна и връщане на делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
От съдържанието на частната касационна жалба като процесуално правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК/ отм./ може да бъде уточнен този относно допустимостта на иска по чл. 97,ал. З ГПК/ отм./ за установяване неистинността на предварителен договор за покупко- продажба след като по приключил вече процес, този предварителен договор е обявен за окончателен.
Като е приел, че искът по чл. 97,ал. З ГПК е недопустим, доколкото същият инкорпорира възражение, което се е преклудирало в производството по чл. 19,ал. З ГПК, според частната жалбоподателка, обжалваното определение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, повдигнатият с него въпрос се решава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото /основанията по чл. 280,ал.1, т. 1,2 и 3 ГПК./
Ответницата по частната касационна жалба — В. Б.
Д. от гр. С., не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на III г.о., приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна
страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съгл. чл. 274,ал.3,т.1
ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въпреки нейната редовност , при въведеното с ГПК / обн. Д.в.
№59/20.07.2007 год./ факултативно касационно обжалване на определенията
по чл.274,ал. З ГПК, при обжалването е необходимо да бъдат изпълнени и
допълнителните изисквания за подбора на частните жалби, обуславящи
допустимостта на касационното производство и разглеждането на частните
касационни жалби по същество.
При извършената проверка на обжалваното въззивно определение,
Върховният касационен съд, 3-то г.о. намира, че не са налице основания за
допускането му до касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
С обжалваното определение е оставено в сила определението на СРС, I г.о,41 състав, постановено на 29.01.2009 год. по гр.д. № 10752/2007 год., с което делото е прекратено поради недопустимост на предявения установителен иск.
За да постанови това определение въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение на СГС, потвърдено с решение на САС и оставено в сила с решение №401/25.04.2007 год. по гр.д. № 227/2006 год. на ВКС, II г.о. е бил обявен за окончателен сключения между страните по настоящото дело предварителен договор от 23.12.1999 год. за покупко – продажба на апартамент, собственост на П. М. Приел е, че в това производство частната жалбоподателка – ответница по иска с пр. осн. чл. 19,ал. З ГПК е следвало да изложи всички свои доводи и възражения , почиващи на известни й факти в това число и това за неистинност на предварителния договор поради „кражба“ на подписа й по него. Доколкото това не е сторено , това възражение е преклудирано със силата на пресъдено нещо , с което се ползва решението , постановено по иска по чл. 19,ал. З ЗЗД. С оглед на това на осн. чл. 224,ал.2 ГПК е приел, че установителният иск за неистинност на предварителния договор е процесуално недопустим.
Така постановеното определение и разрешения с него процесуалноправен въпрос е решен в съответствие с трайната практика на ВКС. Същата приема, че ненаправените в хода на висящото производство по чл. 19,ал. З ГПК възражения са преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, с което предварителния договор е обявен за окончателен и не могат да бъдат въвеждани в нов процес, доколкото на практика се търси пререшаване на вече решения спор, което съгласно разпоредбата на чл. 224,ал. 1 ГПК е недопустимо.
Изразеното в представеното с касационната жалба определение №53 от 21.06.1984 год. по гр.д. №50/84 на ВКС, I г.о. становище е изолирано и не се споделя от по- новата практика на ВКС. Останалите съдебни актове, на които частната жалбоподателка се позовава за да обоснове наличие на основанието по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК разглеждат хипотези , които са неотносими към повдигнатия процесуалноправен въпрос, поради което не следва да бъдат обсъждани.
Не е налице и основанието по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК.
Това основание изисква процесуалноправния въпрос по см. на чл. 280,ал.1,т.2 ГПК да е разрешавай противоречиво от съдилищата при това с влязли в сила актове по различни дела. Обстоятелството, че с определение на СГС вече е било отменяно предишно определение на СРС, с което делото е било прекратено като недопустимо не обосновава наличие на хипотезата по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК.
Частната жалбоподателка не е изложила никакви съображения относно наличието на основанието по чл. 280,ал.1,т. З ГПК, на които касационната инстанция да отговори, поради което това основание не следва да бъде обсъждано.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното определение, не следва да се допуска.
Мотивиран от горното,Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №6730 от 18.06.2009 год. по ч.гр.д. № 5303/2009 год. на СГС, I- Б въззивен състав. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: