О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
София, 20.01.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1129 /2011 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Oбразувано по касационната жалба вх.Nо 2095/18.05.2011 година на М. М. Н. от [населено място], заявена чрез адв.Д. Д.- АК П. срещу въззивно Решение Nо 91/ 06.04.2011 година по гр.възз.д. Nо 2/2011 година на АС-Велико Търново, в частта , с която след отмяна на пъровинстанционното решение е постановено ново, с което заявеният от М. М. Н. иск по чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 524 изр. 3 ГПК по отношение на ответника [фирма] П. е отхвърлен и на основание чл. 78 ал.3 ГПК са присъдени разноски в полза на ответната страна.
С касационната жалба се поддържа , че в обжалваната част решението на въззивния съд- АС-Велико Търново е неправилно, постановено в нарушение на процесуалния закон по преценка на доказателствата по делото , в нарушение на материалния закон и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа с довод , че по въпроса за валидността на договор за покупко –продажба , сключен с несобственик на продадената вещ , въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, като касаторът се позовава на Решение Nо 1287/12.12.1993 година по гр.д. Nо 572/93 г. на ВС-II отд. , който довод сочи на поддържано / макар и неупоменато/ основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
Поддържа се довод , че по въпроса за правното значението на невписната искова молба по спор за собственост относно съдържанието на гражданско-правния спор , въззивният съд е „омаловажил същинското значение” за правната сигурност на третите лица и е постановил решение в противоречие с трайната съдебна практика на ВКС, позовавайки се на Решение Nо 1104/14.11.2006 г. по гр.д. Nо 1072/2005 година на ВКС-IV отд. който довод сочи на поддържано / макар и неупоменато/ основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
Със самостоятелна касационна жалба вх. Nо 1780/21.04.11 година, която не е и не може да бъде „частна касационна жалба, дружеството [фирма] [населено място] чрез Управителя Т. С. Е. и приподписана от адв. Е. Т.- АК П. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 91/ 06.04.2011 година по гр.възз.д. Nо 2/2011 година на АС-Велико Търново, в частта , с която пъровинстанционното решение по заявеният от М. М. Н. иск по чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 524 изр. 3 ГПК по отношение на ответника [фирма] е обезсилено, а исковото производство е прекратено.
Поддържа се , че в тази обжалвана част решението на въззивния съд е неправилно, поради неправилна квалификация на заявения отрицателен установителен иск.
С изложение по чл. 284 ал.3 ГПК допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като въпросите за правилната квалификация на иска и за участието на трето лице помагач са въпроси , чието произнасяне е от значение за точното прилагане на закона.
В срока по чл.287 ГПК е подадено писмено становище-отговор от ответника по касационната жалба [фирма], с което се поддържа , че не са налице предпоставките на закона за допустимост на касационното обжалване.Претендира се присъждане на разноски.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК чл. 280 ал.2 ГПК, намира :
След преценка на данните по делото за данъчната оценка на недвижимия имот , предмет на оспорване с отрицателния установителен иск за собственост , от 91 731.40 лв. и констатирайки , че е спазен срока по чл. 283 ГПК, приема , че касационната жалба е процесуално допустима.
Съдебното исково производство е образувано по заявен от М. М. Н. отрицателен установителен иск по чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 524 изр. 3 ГПК, с който е поискал да бъде установено по отношение на ответниците търговското дружество [фирма] [населено място], взискател и [фирма] [населено място], длъжник по изп.д. 10/2009 година на ЧСИ Т.К., че същите не са собственици на следния недвижим имот- – ? идеална част от самостоятелен обект-сграда с идентификатор * [населено място], [улица]Nо 4 , който се намира в сграда Nо 2 , разположена в ПИ с идентификатор * с предназначение за офис с площ от 246 кв.м., по отношение на който недвижим имот е предприето индивидуална принудително изпълнение / въвод/ по изп.д. Nо */2009 година на ЧСИ Т.К., въз основа на изпълнителен лист по влязлото в сила решение по гр.д. Nо 1454/ 2003 година на РС-Плевен , с което е уважен ревандикационния иск на [фирма] П. срещу [фирма] на описания по-горе недвижим имот.
С посоченото решение , Апелативният съд по въззивна жалба на търговското дружество [фирма] [населено място] и в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение Nо 123 от 21.10.2010 година по т.д. Nо 177/2009 година на ОС- Плевен , в частта , с която е прието за установено по отношение на М. М. Н. , че търговско дружество [фирма] [населено място] не е собственик на недвижим имот- ? идеална част от самостоятелен обект-сграда с идентификатор *. [населено място], [улица]Nо 4 , който се намира в сграда Nо 2 , разположена в ПИ с идентификатор * с предназначение за офис с площ от 246 кв.м. и в частта за разноските като е постановил ново решение , с което заявеният от М. М. Н. иск на основание чл. чл.124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 524 изр. 3 ГПК е отхвърлен като неоснователен.
Със същото решение , Апелативният съд по подадена от [фирма] въззивна жалба и в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК е обезсилил Решение Nо 123 от 21.10.2010 година по т.д. Nо 177/2009 година на ОС- Плевен , в частта , с която е прието за установено по отношение на М. М. Н. , че търговско дружество [фирма] [населено място] не е собственик на недвижим имот- ? идеална част от самостоятелен обект-сграда с идентификатор * [населено място], [улица]Nо 4 , който се намира в сграда Nо 2 , разположена в ПИ с идентификатор * с предназначение за офис с площ от 246 кв.м. като процесуално недопустимо и е прекратил производството по отношение на посочения ответник.
В полза на [фирма] [населено място] са присъдени разноски , на основание чл. 78 ал.3 ГПК, в размер на сумата 5 015 лв.
След преценка на доводите на касатора за допустимост на касационното обжалване, преценени съобразно изискванията на закона и разясненията на ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС във вр. с възраженията на ответната страна , настоящият състав на ВКС намира , че касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Съгласно задължителните разяснения на ТР1/2009 година на ОСГКТК на ВКС , за да е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК, на първия място касаторът следва да е формулирал, извел материално-правен или процесуално правен въпрос, който имайки качеството на обуславящ изхода на спора , да е разрешен от въззивния съд било в противоречие на задължителната съдебна практика на ВКС според изброената такава в т.2 , или да се разрешава противоречиво от съдилищата, като това противоречие се илюстрира поне с едно влязло в сила решение на съд , представено с изложението към касационната жалба , което разрешава изведения въпрос в смисъл различен от този по обжалваното решение , или се аргументира теза , че поставеният въпрос не е интерпретиран в съдебната практика поради посочените в т.4 на ТР причини и се налага произнасяне от страна на ВКС за да се постигне целта на точното и еднакво прилагане на закона и развитието на правото.
По касационната жалба на М. М. Н.
За да отхвърли иска на М. М. Н. , в рамките на предмета на спора на иска по чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 524 изр.3 ГПК т.е. при установяване налице ли е противопоставим на правото на собственост на ищеца, трето лице намиращо се във владение на недвижим имот в момента на осъществяван въвод при индивидуално принудително изпълнение, титул за собственост на ответника-взискател по изпълнението и ответник по иска [фирма] П., решаващият съд е приел, че като взискател, по изп/д. Nо */2009 г. на ЧСИ Т.К., [фирма] – П. има надлежна материално правна легитимация, тъй като процесният имот/ ? идеална част / като държавна собственост към 1952 година / А. 2930/ е предоставен за ползване на ДЗС”Д.Б.” т.е. никога не е имал статут на кооперативно имущество. Като частна държавна собственост – А. 1448/1998 г.е включен в активите на [фирма] [населено място] а в последствие и правоприемника му [фирма] П., установена по отношение на втория ответник [фирма] П. с влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС ,постановено по гр.д. Nо 1454/2003 година на РС-Плевен. АС е приел, че именно тази ? идеална част от собствеността от спорния самостоятелен обект-сграда с идентификатор * [населено място], [улица]Nо 4 , който се намира в сграда Nо2 , разположена в ПИ с идентификатор * с предназначение за офис с площ от 246 кв.м., не е придобита и съответно не се притежава от ищеца М. Н. по силата на договора за покупко-продажба по НА Nо */ 2006 година , тъй като праводателят на продавача- [фирма] , посочен по документи- заличената ЗК ”С.”-П. никога не е притежавала продаденото на [фирма] с договор от 14.02.2000 г. имущество.След като владението на тази ? идеална част е получено от ищеца , трето лице в имота, едва през 2006 година , след завеждане на гр.дело Nо 1454/2003 година на РС-Плевен , то по отношение на същата част са налице предпоставките взискателят да бъде принудително въведен, поради липсата на противопоставимо право на собственост на ищеца за тази част.
Поставеният от касатора въпрос за валидността на договор за покупко –продажба , сключен с несобственик на продадената вещ , за който се поддържа , че е произнесъл в противоречие с практиката на ВС- Решение Nо 1287/12.12.1993 година по гр.д. Nо 572/93 г. на ВС-II отд. , според която практика „ договорът за продажба на чужд недвижим имот не е нищожен като противоречащ на закона”, не може да бъде квалифициран като обуславящ изхода на спора.видно от изложените обуславящи мотиви , АС няма произнасяне по валидността на договор за покупко-продажба от несобственик, а произнасянето му касае само и единствено дали по силата на такъв договор/ от 14.02.2000 г./ в полза на купувача – [фирма] и частния правоприемник- ищеца М. Н. има транслирани вещни права, позовавайки се на принципа , че никой не може да прехвърли повече права от тези който има. Ето защо тезата , че е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, е неоснователна.
Не може да се приеме , че изведеният въпрос за правното значението на невписната искова молба по спор за собственост относно съдържанието на гражданско-правния спор, е произнесен от въззивния съд в разрез с „същинското значение” на вписването, касаещо правната сигурност на третите лица , и в противоречие с трайната съдебна практика на ВКС и в частност на Решение Nо 1104/14.11.2006 г. по гр.д. Nо 1072/2005 година на ВКС-IV отд. Последното е неотносмо към обжалваното решение , тъй като се касае до правното значение на списване на исковите молби , когато с един и същ имот са извършени няколко отчуждителни сделки, а не се касае до конкуренция на придобиване на спорното вещно право , в резултат на различни протекли във времето независими фактически състави като придобивно основание на правото на собственост на спорящите страни, при основен спор за характера на собствеността като държавна или кооперативна собственост и възможността за частно правоприемство на едно и също право / ? идеална част от офис от 246 кв.м. / от едната или другата страна .ето защо и по този въпрос не може да се приеме , че е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. За пълнота следва да се посочи, че изразеното от решаващият състав становище е в съответствие със задължителната съдебна практика – ТР 3/2009 год. на ОСГК на ВКС т.2.
По касационната жалба на [фирма] [населено място]
За да обезсили решението на окръжния съд/ като първа инстанция с оглед цената на иска /, Ас е приел, че за ищецът М. Н. липсва правен интерес да установи по исков ред , праводателят му- [фирма] не е бил собственик на разпоредения имот, както и поради наличието на влязлото в сила решение по гр.д. Nо 1454/2003 год. на РС-Плевен по уважения иск на [фирма] срещу [фирма] по чл. 108 ЗС , с предмет признатата на М. Н. ? идеална част от имота.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като поставените въпроси –относно квалификация на иска и участието на страната , като главна или подпомагаща , не е бил спорен въпрос, дружеството касатор е участвало като главна страна и е упражнило правото си на защита като такава страна. Обуславящият извод на спора проблем според мотивите на решаващия съд , засяга констатираната липса на правен интерес, задължителен за предявяването на установителен иск/ който е правна категория и не зависи от желанието за процесуална икономия/ при сложилите се между страните спорно и безспорни/ установени влязло в сила решение / правоотношения по повод собствеността на процесния недвижим имот.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК, ответникът по касация [фирма] [населено място], представлявани от адв.Н.Н. – АК П. по становище отговор ,има право на направените пред касационния съд разноски , но само и доколкото същите не само са поискани , но и са доказани – т.е. доказано е че са направени и е установен размера им с надлежни писмени доказателства- адвокатско пълномощно. Констатирайки , че такова липсва в кориците на делото пред ВКС, настоящият състав намира , че исканите разноски не могат да бъдат присъдени, а искането следва да бъде оставено без уважение.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 ГПК и чл. 81 ГПК, ВКС-състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 2095/18.05.2011 година на М. М. Н. от [населено място], заявена чрез адв. Д. Д.- АК П. срещу въззивно Решение Nо 91/ 06.04.2011 година по гр.възз.д. Nо 2/2011 година на АС-Велико Търново, в частта , с която след отмяна на пъровинстанционното решение е постановено ново, с което заявеният от М. М. Н. иск по чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 524 изр. 3 ГПК по отношение на ответника [фирма] П. е отхвърлен и на основание чл. 78 ал.3 ГПК са присъдени разноски по делото.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 1780/21.04.11 година, заявена от [фирма] [населено място] чрез Управителя Т. С. Е. и приподписана от адв. Е. Т.- АК П. срещу въззивно Решение Nо 91/ 06.04.2011 година по гр.възз.д. Nо 2/2011 година на АС-Велико Търново, в частта , с която пъровинстанционното решение по заявеният от М. М. Н. иск по чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 524 изр. 3 ГПК по отношение на ответника [фирма] е обезсилено, а исковото производство е прекратено.
Оставя без уважение искането на [фирма] П. за присъждане на разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: