Определение №40 от 21.1.2014 по ч.пр. дело №41/41 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 40

София, 21.01.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 41/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Н. М. в качеството й на пълномощник на Н. М. Н., против определение № 571 от 19.09.2013 г. по ч.гр.д. № 5441/2013 г. по описа на ВКС. С него състав на ВКС, ІV г.о., е оставил без разглеждане като процесуално недопустима подадената от Н. М. Н. чрез адв. Н. М. частна касационна жалба срещу въззивно определение № 4192 от 28.02.2013 г. по ч.гр.д. № 15822/2012 г. на Софийски градски съд.
В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят поддържа, че изводът на въззивния съд за цената на предявения като частичен иск за парично вземане, не кореспондира с данните по делото. Твърди, че със заявление от 11.10.2012 г. е увеличил размера на предявения частичен иск от 2 000 лв. на 5 100 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по ч.гр.д. № 5441/2013 г. по описа на ВКС, ІV г.о., е образувано по частна касационна жалба, подадена от адв. Н. М. като процесуален представител на Н. М. Н., против въззивно определение № 4192 от 28.02.2013 г. по ч.гр.д. № 15822/2012 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определението, постановено в открито съдебно заседание на 09.10.2012 г. по гр.д. № 20020/2010 г. на Софийски районен съд, с което е оставено без уважение искането на ищеца Н. М. за конституиране на нов ответник по делото на основание чл. 228, ал.3 ГПК.
За да направи извод, че частната касационна жалба е процесуално недопустима, съставът на ВКС е констатирал, че образуваното пред Софийски районен съд дело има за предмет иск за парично вземане, предявен като частичен за сумата 2000 лв., поради което постановеното по него въззивно решение не би подлежало на касационно обжалване, по аргумент от чл. 280, ал.2 ГПК, а щом това е така, то и въззивното определение, постановено по това дело, също не подлежи на обжалване пред ВКС, съгласно чл. 274, ал.4 ГПК.
В частната жалба жалбоподателят твърди, че със заявление от 11.10.2012 г. е направил искане за увеличаване цената на предявения частичен иск от 2000 лв. на 5100 лв. При извършената проверка на книжата, намиращи се в кориците на настоящото дело и приложените към него дела, настоящият състав не установи данни за предприети от ищеца процесуални действия във връзка с изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК. На л. 284 от гр.д. № 20020/2010 г. по описа на Софийски районен съд, 40- ти състав, е приложена молба, без входящ номер, получена в деловодството на Софийски районен съд на 11.10.2012 г., подадена от адв. Н. М. като пълномощник на Н. М. Н., за издаване на препис от протокола от проведеното на 09.10.2012 г. открито съдебно заседание по делото.
В частната жалба жалбоподателят сочи, че е възможно подаденото от него на 11.10.2012 г. заявление за увеличаване размера на иска “да е било откраднато, укрито или унищожено от заинтересовани от провала на делото лица и структури”, поради което представя екземпляр от него. Такова доказателство не е приложено към частната жалба. Нещо повече – то не фигурира сред описаните в нея приложения.
С оглед на изложеното, обжалваното определение е правилно. Цената на предявения от Н. М. частичен иск, предмет на гр.д. № 20020/2010 г. по описа на Софийски районен съд, е 2000 лв. и при липса на данни за изменение размера на иска по реда и в сроковете по чл. 214, ал.1 ГПК над предвидения в чл. 280, ал.2 ГПК, изводът на състава на ВКС за недопустимост на частната касационна жалба срещу въззивното определение, постановено по делото, е направен при точно приложение на процесуалния закон – чл. 274, ал.4 ГПК.
По тези съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 571 от 19.09.2013 г. по ч.гр.д. № 5441/2013 г. по описа на ВКС, ІV г.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top