О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
гр. София, 21.01.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1763/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ра Крес” ООД – гр. София, срещу въззивно решение № 324 от 07.02.2018 г., постановено по т. д. № 2775/2017 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 634 от 03.04.2017 г. по т. д. № 595/2016 г. на Софийски градски съд, с което по предявен от Д. Д. М. иск е прекратено „Ра Крес” ООД на основание чл.517, ал.4 ГПК.
В касационната жалба се излагат оплаквания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение и се прави искане за неговата отмяна с произтичащите от това последици – отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Като самостоятелно основание за достъп до касационен контрол в изложението се сочи и очевидна неправилност на въззивното решение по см. на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответницата по касация Д. Д. М. от гр.София, която изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Софийски градски съд, с което по предявен от Д. Д. М. иск е прекратено на основание чл.517, ал.4 ГПК „Ра Крес” ООД (което към момента на предявяване на иска е осъществявало търговска дейност под формата на Е.), Софийски апелативен съд е приел, че ищцата Д. М. се легитимира като кредитор на К. Г. – едноличен собственик на капитала на „Ра Крес” ЕООД, с парично вземане, удостоверено в изпълнителен лист от 30.01.2015 г. по гр. д. № 3878/2012 г. на Софийски градски съд, за принудителното удовлетворяване на което има висящо изпълнително дело, както и че са изпълнени всички формалности на чл.517 ГПК за надлежното предявяване на иска.
Въззивният съд е преценил като недоказано твърдението на ответника, че вземането на ищцата (взискател по изпълнителното дело) е погасено изцяло, с което са отпаднали последиците на овластяването й от съдебния изпълнител да предяви иска по чл.517, ал.4 ГПК. От заключението на съдебната експертиза съдът е установил, че извършените от длъжника плащания по изпълнителното дело не са достатъчни, за да погасят в пълен размер вземането по изпълнителния лист за главница и лихви. В подкрепа на извода за съществуване на непогасен остатък от вземането съдът се е позовал и на представеното по делото удостоверение от частния съдебен изпълнител, в което е отразен размера на задълженията на длъжника към датата на издаването му – 22.11.2017 г., следваща по време датата на предявяване на иска.
При произнасянето по същество въззивният съд е съобразил, че поддържаната от ответника защитна теза срещу иска е основана на разбирането, че според изпълнителния лист кредиторите на вземането са трима и с оглед на това правата на ищцата са ограничени до 1/3 от общия размер на вземането, който се покрива от извършените по изпълнителното дело плащания. След преценка на доказателствата по делото съдът е направил извод, че изпълнителното основание, въз основа на което е издаден изпълнителният лист, обективира дължимо при условията на активна солидарност притезание, а активната солидарност предполага право на всеки от солидарните кредитори да иска от длъжника изпълнение на цялото вземане, като плащането на който и да е от кредиторите има погасителен ефект и по отношение на останалите кредитори. Предвид извода, че подлежащото на принудително изпълнение вземане се дължи при условията на активна солидарност, и с оглед установените по делото факти, че постъпилите по изпълнителното дело плащания не са достатъчни за пълното погасяване на дълга по изпълнителния лист и изпълнителното дело е все още висящо, съдът е приел, че са осъществени предпоставките на чл.157, ал.4 ГПК за прекратяване на ответното дружество.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил като значими за изхода на делото следните въпроси : „При изпълнително основание, в което не е посочена изрично солидарност на кредиторите, и издаден изпълнителен лист, в който са посочени трима кредитори на длъжника, въз основа на който е образувано изпълнително дело по молба само на един кредитор, без конституирането и участието на другите двама кредитори като страна в изпълнителното производство, и когато е извършено цялостно плащане (главница, лихви и разноски) по изпълнителния лист на единия от кредиторите – взискател по изпълнителното дело, има ли право този кредитор за иска изпълнителни действия (в случая прекратяване на дружеството „Ра Крес” ООД по см. на чл.517, ал.4 ГПК) за остатъка от вземането по изпълнителния лист при положение, че неговото вземане по изпълнителния лист е изцяло удовлетворено; Когато изпълнителното основание не сочи солидарност на кредиторите, в този случай трябва ли съдът да изследва дали е налице неудовлетворено вземане от ищеца или дали е налице изобщо непогасено вземане по изпълнителния лист без значение за кой от солидарните кредитори; Когато активната солидарност не е уговорена и няма изрична законова разпоредба, в която да е предвидена такава, то изпълнението към единия кредитор на неговата част освобождава ли длъжника от задължението му към този именно кредитор и остава ли задължението му към другите кредитори”. Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по тях няма създадена съдебна практика и активната солидарност не е уредена изрично в Закона за задълженията и договорите.
С оглед мотивите към обжалваното решение поставените въпроси не могат да се квалифицират като значими за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, изяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. За да уважи иска с правно основание чл.517, ал.4 ГПК, въззивният съд е приел, че изпълнителното основание, въз основа на което е издаден представеният в изпълнителното производство изпълнителен лист, обективира дължимо при условията на активна солидарност вземане. В зависимост от тази преценка съдът е направил извод, че като един от тримата кредитори – титуляри на притезанието, ищцата е легитимирана да иска от длъжника изпълнение на цялото вземане, а не само на 1/3 част от него, и че наличието на непогасен остатък от дълга по изпълнителното дело е достатъчно за уважаване на иска по чл.517, ал.4 ГПК. Формулираните от касатора въпроси не кореспондират с изводите на съда за обективирана в съдържанието на изпълнителното основание активна солидарност, от която произтича правото на ищцата да иска изпълнение на цялото вземане, и поради това не могат да предпоставят допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Произнасянето в решението, че вземането по изпълнителното дело се дължи при условията на активна солидарност, е обусловено от преценката на съдържанието на изпълнителното основание, а нейната обоснованост не може да бъде проверявана в стадия на производството по чл.288 ГПК.
Несъответствието на въпросите с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК освобождава касационната инстанция от задължение да обсъжда допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, на която се е позовал касаторът. Независимо от това следва да се отбележи, че при направен от въззивния съд извод за обективирана в изпълнителното основание активна солидарност, отговорът на въпросите с какви права в изпълнителното производство разполага всеки от кредиторите при изпълнително основание, в което не е посочена изрично активна солидарност, и какви са последиците от удовлетворяването на отделен кредитор не би допринесъл за промяна на постановения с обжалваното решение правен резултат. Поради това касационното разглеждане на въпросите е безпредметно и не се налага обсъждане дали те са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл.280, ал.1, т.3 ГПК).
Неоснователно е искането на касатора за допускане на въззивното решение до касационно обжалване като очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, уредена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017 г., не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без осъществяване на присъщата за същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Особено тежък порок би бил налице например, когато въззивният съд е постановил акта си въз основа на отменен закон, приложил е закона във видимо противоречие с неговия смисъл, нарушил е основополагащи принципи на съдопроизводството, формирал е изводи по съществото на спора в явно и видимо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, би представлявала основание по чл.281, т.3 ГПК за отмяна на въззивното решение и подлежи на преценка само в случай, че решението се допусне до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК.
Касаторът е квалифицирал обжалваното въззивно решение като „очевидно неправилно” с аргумент, че „решението допуска един кредитор да получи удовлетворение на неприсъдена му част от извършените от него разноски, посочени в изпълнителното основание”. Освен, че не кореспондира с мотивите към обжалваното решение, изтъкнатият аргумент не насочва към очевидна неправилност на решението, а предполага проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК на неговата обоснованост и законосъобразност. В рамките на правомощията за селекция на касационните жалби настоящият състав на ВКС не преценява въззивното решение като очевидно неправилно и не счита за необходимо да го допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по т. д. № 2775/2017 г. на Софийски апелативен съд.
В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по касация разноски в размер на 1 200 лв. – адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба, уговорено в договор за правна защита и съдействие от 25.06.2018 г. и заплатено по банков път с вносна бележка от 26.06.2018 г.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 324 от 07.02.2018 г., постановено по т. д. № 2775/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Ра К.” с ЕИК[ЕИК] – гр. София, ул. „Н. Хайтов” № 2, вх.Г, ет.1, да заплати на Д. Д. М. с ЕГН 7808031890 със съдебен адрес гр.София, бул. „Христо Смирненски” № 14, ет.4 – адв. И. М., сумата 1 200 лв. (хиляда и двеста лв.) – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :