О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
София,22.01.2013 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 612 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
С определение №880,постановено на 08.08.2012г. по в.ч.гр.д.№661/2012г. Пернишкият окръжен съд е потвърдил определение от 11.05.2012г.,постановено по гр.д.№8465/2011г. по описа на Пернишкия районен съд,с което по предявения от М. Г. К. против Е. Б. И.,Б. Н. И. и Е. Х. Я. установителен иск за нищожност поради липса на съгласие на договор за покупко-продажба,обективиран в н.а.№*,том І,рег.№149,дело №9 от 2007г. на нотариус И. И. производството по делото е прекратено поради липса на правен интерес и М. Г. К. е осъдена да заплати на ответниците Е. Б. И. и Б. Н. И. по 1000лв. и на Е. Х. Я. 500лв. направени по делото разноски.
Определението е обжалвано от М. Г. К. чрез процесуалния й представител адв.А. С. с оплаквания,че същото е незаконосъобразно и с искане да бъде отменено и делото бъде върнато за разглеждане от Пернишкия районен съд и по предявения установителен иск.Поддържа,че определението на първоинстанционния съд е преждевременно постановено,доколкото съдът се е произнесъл по допустимостта на установителния иск при постъпване на подадените от ответниците отговори,но преди да ги изпрати на ищцата. Поддържа също така,че незаконосъобразно съдът е променил становището си за допустимостта на иска,макар при първоначалната проверка,извършена на 21.03.2012г. да не е констатирал нередовност. Излага съображения,че неправилно съдът е приел,че ответницата Б. Н. И. е обвързана от постановеното без нейно участие по делото решение, доколкото според практиката на ВКС решение,постановено без участието на единия от съпрузите по иск за собственост на имот в СИО е недопустимо. Поддържа,че за нея е налице правен интерес да предяви инцидентен установителен иск за прогласяване нищожността на договора на основание,различно от заявеното в производството по гр.д.№706/2007г. по описа на Пернишкия районен съд,тъй като ищецът не е длъжен да изчерпва в едно производство всички основания за дадена искова претенция като в случая по отношение на Е. Х. Я. такъв иск не е бил и предявяван. Поддържа,че съдът неправилно е определил и сумата,която следва да бъде заплатена на ответниците като направени по делото разноски.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към частната жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса ако чрез установителен иск е призната нищожността на даден договор на определено основание,налице ли е правен интерес да се иска установяване на нищожността на същия договор на друго правно основание; по въпроса има ли право ищецът да предяви самостоятелен инцидентен установителен иск за нищожност на договор при разглеждане на ревандикационен иск, въпреки че съдът в мотивите ще се произнесе по доводите за нищожност,които въпроси според жалбоподателката са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В частта,с която е осъдена да заплати направените разноски поддържа,че съдът се е произнесъл по въпроса дали иска за прогласяване нищожността на договора е оценяем и по кой текст от Наредба №1/2004г. за определяне размера на адвокатските възнаграждения следва да се определи размерът на адвокатското възнаграждение в този случай.
Ответниците по частна жалба не изразяват становище.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за допускането й до разглеждане по същество по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.274,ал.3 ГПК определенията на въззивните съдилища,с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения,преграждащи по-нататъшното развитие на делото,подлежат на обжалване пред ВКС само когато са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК,т.е. само когато в обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по определен материалноправен или процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС,решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,който въпрос жалбоподателят следва изрично да посочи в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК,да обоснове и мотивира наличие на основание за допускане на касационно обжалване,в който смисъл са и дадените в ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС указания. Сочените от жалбоподателя въпроси следва да обосновават крайния извод на съда за недопустимостта на заявената претенция.
В случая не може да се приеме,че поставените в изложението въпроси са релевантни към извода на съда за недопустимост на предявения установителен иск.
В обжалваното определение е прието,че след като с влязло в сила решение на Пернишкия районен съд по гр.д.№706/2007г. същият договор е прогласен за нищожен поради липса на представителна власт по предявен от М. Г. К. срещу И. Б. И. /пълномощник по договора/ и Е. Б. И. /купувач по договора/ иск ,не е налице правен интерес от прогласяване нищожността на същия договор и поради липса на съгласие,вкл. по отношение на съпругата на Е. Б. И. и на Е. Х. Я.,на когото имотът е бил прехвърлен докато производството по гр.д.№706/2007г. е било висящо. Изложени са съображения,че въпреки неучастието на Б. Н. И. /съпруга на Е. Б. И./ в производството по гр.д.№706/2007г.,тя е обвързана от постановеното решение относно имот, придобит по време на брака,срещу което е могла да се защити по реда на чл.304 ГПК,което обосновава недопустимост на иска спрямо нея. Прието е,че по отношение на Е. Х. Я. установяването на нищожността може да стане при разглеждане на предявения срещу него ревандикационен иск,поради което не е необходимо самостоятелно предявяване на такъв иск. Освен това е прието,че искът е недопустим и по причина,че Е. Х. Я. не е страна по договора за продажба от 17.01.2007г.
Въпросът за наличието на правен интерес от предявяване на иск за прогласяване нищожността на договора за продажба и на друго основание извън разгледаното в друго исково производство следователно не може да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване по причина,че въззивният съд не е отрекъл принципно възможността да бъде разгледан иск за прогласяване нищожността на договор и на друго правно основание,доколкото в настоящия случай такава хипотеза не е налице- в случая е налице идентичност на основанията за нищожност-липсата на представителна власт обосновава липсата на съгласие като основание за нищожност на договора. Въпросът дали е налице правен интерес от предявяване на самостоятелен установителен иск за нищожност на договор в хипотеза,при която този иск е обективно съединен с иск за предаване владението на имота,предмет на разпореждането,също не обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване,тъй като в настоящия случай същественото съображение за недопустимостта на установителния иск,изложено от въззивния съд е,че Е. Х. Я. не е страна по договора за продажба от 17.01.2007г. и следователно въпросът за действителността на този договор следва да бъде разгледан с оглед правните последици на решението ,постановено по гр.д.№706/2007г. в производството по предявения по реда на чл.108 ЗС иск. Основният въпрос в подобни случаи е дали е настъпил вещноправният ефект на последващата разпоредителна сделка,който,както е приел въззивният съд,следва да бъде разрешен в производството по предявения ревандикационен иск и именно това е основният мотив установителният иск да се приеме за недопустим.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по въпроса дали искът за прогласяване нищожността на договор за продажба е оценяем,доколкото разпоредбата на чл.69,ал.1,т.4 ГПК според настоящия състав е достатъчно ясна и не се нуждае от тълкуване. Така поставеният въпрос следователно не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за начина на определяне на дължимите на ответника разноски в размер на заплатеното от него адвокатско възнаграждение,тъй като посоченият от жалбоподателката съдебен акт /определение №34/17.01.2011г. на ВКС,ТО по ч.т.д.№15/2011г. на І ГО/ не съдържа произнасяне по така поставения въпрос,а оттам и не доказва твърдението на жалбоподателката,че този въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по реда на чл.274,ал.3 ГПК определение №880,постановено на 08.08.2012г. по ч.гр.д.№661/2012г. по описа на Пернишкия окръжен съд ГК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: