О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
София, 22.01.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №70/2020г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „А. С.” Е. – [населено място], област Л., срещу определение №228 от 27.08.2019г. постановено по в.ч.т.д.№383/2018г. на Великотърновски апелативен съд, с което е допусната на основание чл.247, ал.1 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение №225/20.08.2018г., постановено по същото дело.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че в нарушение на императивната норма на чл.247, ал.2 ГПК, съдът не е съобщил на жалбоподателя исканата от „Б. – 91” О. поправка на очевидна фактическа грешка с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. Отделно се сочи, че неправилно в обжалваното определение е посочено, че същото подлежи на обжалване в едноседмичен срок, а не – в двуседмичен срок съгласно чл.247, ал.4 ГПК. Излагат се доводи, че поправката на очевидна фактическа грешка е допусната без жалбоподателят да е бил запознат предварително с поправеното определение. На последно място се поддържа, че в случая не е налице очевидна фактическа грешка доколкото няма несъответствие между формулираната в мотивите воля на съда и изразената воля в диспозитива на определението.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е представен писмен отговор на частната жалба от „Б. – 91” О. – [населено място]. На 02.12.2019г. е депозирана молба от дружеството до апелативния съд с цел процесуална икономия за отстраняване на пропуска по чл.247, ал.2 ГПК чрез изпращане на препис от молбата за поправка на очевидна фактическа грешка на „А. С.” Е., която молба е оставена от въззивния състав без уважение.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С определение №225/20.08.2019г. по в.ч.т.д.№383/2018г., въззивният състав от Великотърновски АС на основание чл.248, ал.1 ГПК е допълнил постановеното от него определение №273/14.02.2019г. в частта му за разноските. На 27.08.2019г. е постъпила молба от ответника по частната жалба „Б. -91” О. за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определението от 20.08.2019г., където вместо „допълва определение №273/ 14.02.2019г.” е записано „допълва определение №273/14.02.2010г.”. С обжалваното пред настоящата инстанция определение апелативният състав е допуснал на основание чл.247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка като е постановил да се чете в диспозитива на определение №225/20.08.2019г. по в.ч.т.д.№383/2018г. на В. вместо „допълва определение №273/14.02.2010г.” да се чете „допълва определение №273/14.02.2019г. В определението по чл.247 ГПК съдът е посочил, че не се налага изпращането на препис от молбата на „Б. – 91” О. от 27.08.2019г. на другата страна, тъй като допуснатата очевидна фактическа грешка също е констатирана от съда и следва да бъде отстранена служебно от него.
Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Действително производството по чл.247, ал.1 ГПК е образувано по молба на една от страните, което съгласно чл.247, ал.2 ГПК обуславя изпращане на препис от молбата на ответната страна за отговор в едноседмичен срок. Целта на изпращане на препис от искането за поправка на очевидна фактическа грешка е запазването на правата на ответната страна за възражение по молбата в случая, при който се иска с променения диспозитив да се отстрани несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на съдебния акт. Такива са хипотезите на погрешно посочване на размера на присъдената сума, на имената на страните, на границите на спорния имот, пропускането да се изрази в съдебния акт на част от формираната воля. В конкретния случай обаче се касае за очевидна техническа грешка в изписването на годината на съдебния акт, нямаща нищо общо с формирането на волята на съда, която техническа грешка може да бъде отстранена от съда по всяко време служебно без да е необходимо изпращане на препис на ответната страна. Правото на защита на ответната страна при евентуално неправилно отстраняване на техническата грешка с определението е защитено чрез възможността за обжалването му пред по-горната инстанция, какъвто е настоящия случай. Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.247, ал.2 ГПК не задължава съда да съобщава на страните факта на констатирана от него техническа грешка и намерението си по своя инициатива да я поправи. Ето защо независимо, че е било направено искане от страна по делото по чл.247, ал.1 ГПК, констатацията на съда за допусната техническа грешка при изписване годината на съдебния акт обуславя възможността за отстраняване на тази техническа грешка по инициатива на съда без да е необходимо изпращане на препис от молбата на другата страна.
Неоснователно е твърдението, че съдът е нарушил разпоредбата на чл.247, ал.4 ГПК като е посочил, че определението по чл.247, ал.4 ГПК подлежи на обжалване в едноседмичен срок, а не в двуседмичен срок, в който срок се обжалват първоинстанционните решения. На първо място „А. С.” Е. е подал частната си жалба в срока, посочен от съда в определението по чл.247 ГПК, поради което поради липса на правен интерес е безпредметно обжалването на определението в тази му част. Отделно следва да се има предвид, че в случая предмет на производството по чл.247 ГПК е поправката на определение, която се извършва с определение, подлежащо на обжалване по реда на обжалването на определения, а не на решение по смисъла на чл.247, ал.4 ГПК. Обстоятелството, че поправеното определение е постановено по реда на чл.248, ал.3 ГПК, няма отношение към срока за обжалването на определението, постановено на основание чл.247, ал.1 ГПК по повод поправка на очевидна фактическа грешка в другото определение.
Без значение за правилността на обжалваното определение е твърдението на жалбоподателя, че съдът е поправил очевидната фактическа грешка преди да е съобщил на страната за постановеното определение, чиято поправка се иска. Няма пречки при констатирана служебно техническа грешка, съдът по свой почин да я поправи по всяко време, включително и преди съобщаване на страните на акта, в който е допуснал техническата грешка. На последно място неоснователно е оплакването на частния жалбоподател за неправилност на определението с довода, че в случая че в случая не е налице очевидна фактическа грешка доколкото няма несъответствие между формулираната в мотивите воля на съда и изразената воля в диспозитива на определението. Действително, както бе посочено по-горе, в случая няма несъответствие между формулираната в мотивите воля на съда и изразената воля в диспозитива на определението, а се касае до техническа грешка. Въпреки това с оглед липсата на друг процесуален ред за отстраняване на техническа грешка след обявяване на съдебния акт, нямаща нищо общо с формирането на волята на съда, процедулата за отстраняване на такава грешка също е по реда на чл.247 ГПК
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №228 от 27.08.2019г. постановено на основание чл.247 ГПК по в.ч.т.д. №383/2018г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: