Ч. гр. д. № 476/2017 г. на ВКС, І г. о
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
гр. София, 22.02.2017
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание нa четиринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева ч. гр. дело № 476/2017 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от С. Л. Т., чрез пълномощника адв. К. Т., против решение № 2039 от 02.11.2016 г. по в. гр. д. № 2506/2016 г. на Софийски апелативен съд в частта, която има характер на определение и с която е оставена без уважение частната й жалба срещу определение № 7205 от 02.04.2015 г. по гр. д. № 4508/2013 г. на Софийски градски съд, с което е оставено без уважението искането й по чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.
Оплакванията са за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му. Приложено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което са формулирани въпроси, във връзка с които се твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 , т. 2 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване.
Постъпил е писмен отговор от насрещната страна по жалбата – М. К. М., чрез адв. Н. Г., в който се излага становище, че не са налице основания за допускането й до касационно разглеждане, а по същество е неоснователна.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Настоящият състав на ВКС, І г. о. за да се произнесе взе предвид следното:
Първоинстанционното производството по делото е образувано по обективно кумулативно съединени искове, предявени от М. К. М. против С. Л. Т., П. И. П. и Л. Ц. П.. С решение № 17946/03.11.2014 г. по гр. д. № 4508/2013 г. Софийски градски съд е признал за нищожен договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 005/02.09.2008 г., т. V, рег. № 23496, дело № 746 от 2006 г. на М. З. – помощник-нотариус при нотариус Ц. С., сключен между М. К. М. и С. Л. Т.. Признал е за установено спрямо П. И. П. и Л. Ц. П., че М. е собственик на имот с идентификатор 68134.107.63.1.8., представляващ апартамент № 8, находящ се в [населено място], [улица] е осъдил С. Л. Т., П. И. П. и Л. Ц. П. да заплатят на М. К. М. сумата от 6822, 08 лв., представляваща съдебни разноски.
С определение № 7205 от 02.04.2015 г. Софийски градски съд е оставил без уважение искането по чл. 248, ал. 1 ГПК. Срещу определение е подадена частна жалба.
Въззивното производство е инициирано по жалба на С. Л. Т., в която се съдържа и искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските. С въззивното решение Софийски апелативен съд се е произнесъл по иска с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД против С. Л. Т., който е бил предмет на въззивно разглеждане, както и по подадената от нея частна жалба. Потвърдил е извода на Софийски градски съд, че не са налице основанията за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. Посочил е, че при прилагане на отговорността по чл. 78, ал. 1 ГПК дължимите от Т. разноски за първоинстанционното производство са в размер на 4623, 27 лв., а като е осъдил тримата ответници общо да заплатят сумата от 6822,08 лв. съдебни разноски и предвид липсата на солидарност при отговорността за разноски, то сумата от 3411,04 лв., дължими от жалбоподателката, според първоинстанционното решение, я поставя в по-благоприятно положение.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение. Спазвайки дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав намира, че формулираните три въпроса в изложението се отнасят до един и същи въпрос, който е за това налице ли е основание за реализиране отговорността за разноски по чл. 78 ГПК, когато в договорът за правна помощ не е посочен изрично начинът на плащане, но е отразено заплащането на уговорената сума. Представлява ли той в този случай разписка за плащане на уговореното адвокатско възнаграждение.
Въззивният съд е приел за доказан направеният разход от страна на ищцата М. К. М. за заплатен адвокатски хонорар в размер 4 300 лв., при липса на отбелязване в приложения по делото договор за правна защита и съдействие (л. 5 от гр. д. № 4508/2013 г. СГС) начин на плащане, а въз основа на отбелязването, че сумата е платена. От това следва да се приеме, че така преформулираният въпрос е обусловил решаващите му изводи.
Настоящ състав констатира, че не е налице задължителната за съдилища съдебна практика на Върховния касационен съд по отношение на поставения въпрос и тъй като са налице съдебни актове, постановени по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК и чл. 248 ГПК, в които са направени различни изводи от едни и същи факти, в светлината на мотивите по т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, както и поради значимостта на въпроса за реализиране на отговорността за разноски по граждански дела, то е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационна проверка.
По поставения въпрос, съдът намира, че отбелязването на начина на плащане на адвокатското възнаграждение в приложения по делото договор за правна помощ не представлява задължителен реквизит на договор. Той не е относим към доказване на извършеното плащане.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК повелява, че се заплащат от ответника заплатените от ищеца такси и разноски.
Когато в договора за правна помощ е уговорен само размерът на адвокатското възнаграждение, но не и начина на плащане, и е записано, че хонорара е платен в брой, то изразената от страните по договора воля е за плащане в брой, което е доказано с договора за правна помощ, тъй като в тази част той има характер и на разписка за извършеното плащане.
Това следва и от възприетото в т. 1 от решението по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Формалното позоваване на употребен израз в него е извън контекста на мотивите на тълкувателния акт и не е в съответствие с разпореденото в закона – чл. 78, ал.1 ГПК.
При този отговор на въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, следва, че произнасянето на въззивния съд по частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК, постановено от първостепенния, е правилно и законосъобразно. Не са налице основания за неговата отмяна и същото следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на І г.о.:
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационна проверка на решение № 2039 от 02.11.2016 г. по в. гр. д. № 2506/2016 г. на Софийски апелативен съд в частта за разноските, в която има характер на определение.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2039 от 02.11.2016 г. по в. гр. д. № 2506/2016 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на С. Т. срещу определение № 7205 от 02.04.2015 г. по гр. д. № 4508/2013 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ