О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
Гр. София, 23.01.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на шестнадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
частно търговско дело № 2387/2014 г. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК във вр. с чл.248 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение на Варненския апелативен съд от 27 май 2014 г. по в.т.д.№ 17/2014 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, с което решението по същото дело от 15 април 2014 г. е допълнено в частта за разноските, като [фирма] [населено място] е осъдена да заплати 1574,66 лв. съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция на [фирма] София на основание чл. 78 ГПК. Претендира се отмяната му като неправилно.
В срока за отговор на частната жалба [фирма] не е взело становище по нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на жалбоподателя приема следното:
Частната жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу валидно и допустимо определение на въззивен съд, чиято обжалваемост изрично е предвидена в закона, поради което се явява процесуално допустима.
При проверка на основателността й съдът съобрази следното:
С решение № 96/15 април 2014 г. по в.т.д.№ 17/2014 г. Варненският апелативен съд не се е произнесъл по искането на [фирма] за присъждане на разноски за въззивната инстанция, заявено до приключване на съдебното дирене с писмено становище от 4 март 2014 г. с вх. № 1232 на АС Варна, в размер на заплатения адвокатски хонорар, договорен за изготвяне отговор на въззивна жалба срещу първоинстанционното решение на Варненския ОС по т.д.№ 1917/2012 г. в размер на 2 233,20 лв. Към молбата са приложени списък по чл.80 ГПК и извлечение от банкова сметка от 8 януари 2014 г., установяващо плащането на хонорар по фактура № 1213/20.12.2013 г., издадена от Адвокатско дружество „Д. и П.”, чиято сметка е заверена със сумата по приложената фактура.
Въззивният съд е пропуснал да се произнесе по своевременно заявеното искане за разноски и е допълнил решението по молба на ищцовото АД – ответник по въззивната жалба, подадена в преклузивния срок по чл.248 ал.1 ГПК. Насрещната страна не е взела становище по искането за допълване в едноседмичния срок по чл.248 ал.2 ГПК, че уговореният хонорар е прекомерен по размер.
За да постанови обжалваното определение от 27 май 2014 г., въззивният съд е приел, че страната е заявила своевременно искането си за присъждане на разноски и съответно за допълване на решението по чл.248 ГПК, като е установила с неоспорени писмени доказателства плащането на адвокатския хонорар в уговорения размер 2 233,20 лв., обсъдил е искането за намаляването му поради прекомерност на адвокатското възнаграждение и не е констатирал несъответствие между размера му и усилията на защитата. С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция съдът е присъдил припадащата се част от поисканите разноски 1574,66 лв.
В частната жалба на [фирма] се поддържа оплакване за необоснованост на извода на въззивния съд относно неоснователността на искането за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78 ал. 5 ГПК. Жалбоподателят поддържа, че процесуалният представител на насрещната страна не е осъществил защита по делото в пълния й обем и се е ограничил до изготвянето на писмен отговор по въззивната жалба.
Оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение чрез неизлагане на мотиви за фактическата и правна сложност на спора е неоснователно. Уговореното и заплатеното възнаграждение съответства на обема на вложения от процесуалния представител труд при изпълнението на възложената процесуална услуга – изготвяне на писмен отговор на въззивна жалба без явяване в съдебно заседание. В него представителят на ответното дружество задълбочено е обсъдил доводите на въззивника, анализирал е многобройните факти и доказателства, релевантни за спора, като е предложил разрешения на повдигнатите с въззивната жалба усложнени правни въпроси. Настоящият съдебен състав споделя изводите на апелативния съд досежно фактическата и правна сложност на спора и намира, че уговореното възнаграждение, което превишава незначително по размер минимума по чл.9 ал.1 на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията, действуваща към датата на постановяване на обжалваното определение, кореспондира с усилията на адвокатската защита при упражняване процесуалните права на страната.
По изложените съображения определението следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението на Варненския апелативен съд, постановено на 27 май 2014 г. по в.т.д.№ 17/2014 г. по реда на чл.248 ГПК, с което е постановено допълване на решение № 96/15 април 2014 г. по описа на същото дело.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: