2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
гр. София, 23.06. 2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД и ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Петчленен състав, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЖАНЕТА ПЕТРОВА
АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 42А по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 135, ал. 4 от АПК.
Образувано е по спор между Административния съд в [населено място] и Варненския районен съд за подсъдността на предявен от Ж. З. К. срещу Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – [населено място], осъдителен иск за заплащане на обезщетение в размер 550 лв. за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направени съдебни разноски – заплатено адвокатско възнаграждение по съдебното обжалване на наказателно постановление № 218/13.05.2013 г., издадено от началника на І-во Районно управление (РУ) при ОД на МВР – [населено място], ведно със законната лихва върху посочената сума от 19.08.2014 г. до окончателното й изплащане.
С определение № 38/20.10.2014 г. производство по настоящото дело е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, до постановяване на тълкувателно постановление от Общото събрание (ОС) на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд (ГК на ВКС) и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд (І-ва и ІІ-ра кол. на ВАС) по тълк. дело № 2/2014 г. по описа на ВКС. Тълкувателното постановление № 2/2014 г. по това тълкувателно дело е постановено на 12.03.2015 г. и е обявено на 19.05.2015 г., поради което са отпаднали пречките за движението на настоящото дело и производството по него следва да се възобнови, съгласно чл. 230, ал. 1 от ГПК.
Спирането на производство е било постановено, тъй като посоченото тълкувателно дело е образувано на основание чл. 128, ал. 2, във вр. с чл. 124, ал. 2 от ЗСВ по редица въпроси, които са противоречиво решавани в производствата по чл. 135, ал. 4 от АПК, един от които е въпросът под № 1.А (впоследствие преномериран на въпрос № 1), а именно: На кой съд са подсъдни делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания; подлежат ли на обезщетяване направените в тези производства разноски.
С т. 1 от тълкувателното постановление е дадено следното разрешение на този въпрос: Делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. В мотивите към тази точка от тълкувателното постановление са дадени следните разяснения: За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.
В случая исковата молба е била подадена пред Варненския районен съд, който е квалифицирал иска като такъв по чл. 1 от ЗОДОВ. В тази връзка е изложил съображения, че отговорността по чл. 1 и чл. 2 от ЗОДОВ е в зависимост от обстоятелството дали причинената вреда е вследствие на отменен акт на административен или на правозащитен орган. С оглед това, районният съд е приел, че след като в случая се претендират вреди в резултат на акт на административен орган при упражняване на негови правомощия, а не на правозащитен орган по смисъла на чл. 2 от ЗОДОВ, и издаденият от него акт е отменен по съответния ред, то съобразно чл. 204, ал. 1, във вр. с чл. 203 от АПК и чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ съдопроизводственият ред за разглеждане на иска за вреди, произтичащи от отменения като незаконосъобразен акт на административен орган, е по АПК, което определя и компетентния съд – Административният съд в [населено място]. Районният съд е изложил и мотиви, че дори и да се приеме, че издаването на наказателно постановление не е административна дейност, а е правораздавателна дейност на административен орган, то тя се осъществява от административен орган в изпълнение на нормативно възложени му задължения, и независимо, че актът е издаден по реда на ЗАНН, за причинените от него вреди, след отмяната му като незаконосъобразен отговорността е на държавата на основание чл. 1 от ЗОДОВ. По тези съображения Варненският районен съд е прекратил производството пред него и е изпратил делото по подсъдност (подведомственост) на Административния съд в [населено място].
За да повдигне спора за подсъдността (подведомствеността) на предявения иск, Административният съд в [населено място] е приел, че наказателното постановление не е административен акт (акт по правоприлагане), а акт по правораздаване, като постановяването му не представлява административна дейност, а правораздавателна дейност. От това е направил изводите, че наказателните постановления не са включени в приложното поле на чл. 1 от ЗОДОВ и затова обезщетенията във връзка с тях не могат да се разглеждат по реда на АПК от съответния административен съд, тъй като разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ е неприложима. В заключение административният съд е приел, че обезщетенията за вреди, причинени от наказателни постановления, трябва да се разглеждат от общите съдилища.
Настоящият съдебен състав, сформиран съгласно 135, ал. 4 от АПК, съобразявайки се, съгласно чл. 130, ал. 2, във вр. с чл. 124, ал. 2 от ЗСВ, с цитираните по-горе задължителни указания и разясненията, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. на ОС на ГК на ВКС и І-ва и ІІ-ра кол. на ВАС, приема, че спорът по предявения по делото осъдителен иск за заплащане на обезщетение в размер 550 лв. за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направени съдебни разноски – заплатено адвокатско възнаграждение по съдебното обжалване на наказателното постановление, издадено от началника на І-во РУ при ОД на МВР – [населено място], ведно със законната лихва върху посочената сума от 19.08.2014 г. до окончателното й изплащане, е от компетентността и подсъдността на Административния съд в [населено място], на който делото следва да се върне за разглеждане.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият Петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. дело № 42А/2014 г. по описа на Върховния касационен съд и ПОСТАНОВЯВА:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа предявения от Ж. З. К. срещу Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – [населено място], осъдителен иск за заплащане на обезщетение в размер 550 лв. за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направени съдебни разноски – заплатено адвокатско възнаграждение по съдебното обжалване на наказателно постановление № 218/13.05.2013 г., издадено от началника на І-во Районно управление при ОД на МВР – [населено място], ведно със законната лихва върху посочената сума от 19.08.2014 г. до окончателното й изплащане, е Административният съд в [населено място];
ВРЪЩА делото на Административния съд в [населено място] за разглеждане.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
3.
4.